Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Урок 6 от Уилям Аткинсън: Силата на желанието

Уилям АткинсънКакво е желанието? Да видим. Речникът “Уебстър” го дефинира като: “Естественият копнеж да притежаваме нещо привидно добро; силен копнеж да се сдобием с нещо или да му се наслаждаваме”. Или в своето крайно проявление: “прекомерен, нездрав копнеж; похот; жажда.”

“Желание” е дума, с която много се е злоупотребявало. До голяма степен днес хората го свързват с неговите непристойни проявления, за които споменахме, и пренебрегват оригиналното, истинското му значение. Така мнозина използват думата, влагайки смисъла на физическо влечение, вместо на “стремеж”, “достоен копнеж” и т.н. Да наречем желанието “стремеж” не го прави по-малко желание. Дори да използваме термина “похвална цел и амбиция”, пак няма да отнемем от него качеството на желанието. Няма смисъл да се опитваме да избегнем факта, че желанието е естественият, универсален импулс към действие, било то добро или лошо. Без желание волята няма да предприеме действие и нищо няма да бъде осъществено. Дори най-висшите постижения и цели на човешкия род са възможни само когато волята бъде възпламенена от силата на желанието.

Някои окултни учения са пълни с указания “да се убие желанието”, а ученикът бива предупреден да се пази и от най-скритите и фини форми, та дотам да избягва дори желанието да няма желания. Всичко това са безсмислици, защото ако човек “иска”, “желае”, “склонен е” или “смята, че е най-добре” да умъртви желанието, във всеки от тези случаи той проявява желание “да не желае”, независимо с какви други имена го нарича. Какво е това “желаене, искане, предразположение” и т.н., ако не чисто, неподправено желание, скрито зад други наименования? Да се заловим да “убиваме желанието”, без “да пожелаем” това, е като да се опитваме да се вдигнем във въздуха за връзките на обувките си. Това е абсурдно. Всъщност идеята е окултистът да продължава да убива по-низките желания, които открива в своята същност, както и “привързването” към нещата. Що се отнася до последното, ще кажем, че всеки истински окултист знае, че дори най-добрите “неща” не са достатъчно добри, за да управляват и усъвършенстват човека – нищо не е достатъчно добро за душата, за да я накара да се привърже и така вместо душата да владее нещото, то да управлява душата. В това е смисълът на учението за избягване на привързването. И в това окултните учители без съмнение са прави. Желанието е страховит господар, който като огъня помита подпорите на душата и оставя само тлееща пепел. Но също като огъня желанието е великолепен слуга и когато впрегнем неговата сила, сме в състояние да задвижим волята и действието и да постигнем големи неща. Без подходящо желание в света нямаше да има действие. Затова не правете грешката да отхвърляте желанието в по-голяма степен, отколкото бихте отказали да използвате огъня, но и в двата случая вие бъдете господар на положението и не позволявайте желанието да започне да ви контролира.

Желанието е стимулиращата сила, която движи света, колкото и рядко да си даваме сметка за това. Огледайте се и ще видите последствията от желанието във всяко човешко действие, добро или лошо. Както е казал един писател: “Всяко наше действие, добро или лошо, е подбудено от желание. Проявяваме благотворителност, защото искаме да облекчим вътрешните терзания, които ни завладяват при гледката на страданието, от желание за съчувствие или защото искаме да спечелим уважение в света и да си осигурим приятно място в отвъдното. Един човек е добър, защото желае да е добър, защото това му носи удовлетворение. Друг е жесток и мотивът му за това е абсолютно същият. Има такива, които изпълняват дълга си, защото имат желание за това – то им носи по-голямо удовлетворение, отколкото ако го пренебрегнат заради по-приятни желания. Религиозният човек е такъв, защото религиозните му желания са по-силни от нерелигиозните, защото изпитва по-висше удовлетворение от религията, отколкото от светските стремежи. Нравственият човек е такъв, защото моралните му желания са по-силни от другите, той получава по-голямо удовлетворение от това да бъде морален. Всичко, което правим, е подбудено от една или друга форма на желанието – висше или нисшо. Невъзможно е човек да няма желания и да действа. Желанието е мотивиращата сила зад всички действия, това е естествен закон на живота. Всичко от атома до монадата, от монадата до насекомото, от насекомото до човека, от човека до природата действа и извършва нещата, движено от силата на желанието.”

От казаното по-горе на пръв поглед може да изглежда, че човек е сведен до машина, едва ли не подвластен на всяко желание, което се появи в ума му. Но това далеч не е така. Човек действа, воден не от ВСЯКО желание, а от НАЙ-СИЛНОТО си желание или едно от най-силните си желания. Тази група силни желания съставлява неговата същност или характер. Именно тук се проявява владичеството на “Аз”-а! Човек няма да бъде роб или творение на желанията си, ако наложи своето положение на господар. Той може да контролира, регулира, управлява и насочва своите желания както намери за добре. И не само това – той може дори ДА СЪЗДАВА ЖЕЛАНИЯ посредством волята, както ще видим след малко. Като познава психологичните закони, той може да неутрализира неблагоприятните желания и да развие, да, практически да създаде нови желания на тяхно място – всичко това чрез силата на своята воля, подпомогната от светлината на разсъдъка и преценката му. Човекът е господарят на своя ум.

Някои критици обаче ще помислят и ще възразят. “Дори да е така – ще кажат те, – нима и в този случай желанието не е водещият подтик? Нали и тук е нужно желание за създаване на тези нови желания, така че не е ли желанието винаги предшестващо действието?” Тези разсъждения, скъпи приятели, са много добри, но всички напреднали окултисти знаят, че има момент, в който принципът на желанието се прелива и се слива с близкия принцип на волята. Онези пък, които са склонни към разсъждение и умствен анализ, могат да си представят състояние, в което човек едва ли не проявява ВОЛЯ за воля, а не просто желание за воля. Това състояние трябва да бъде изживяно, за да бъде разбрано – думите не могат да го опишат.

Казах, че човек притежава способността да създава желанието – не само да е негов господар, когато то е създадено, но и действително да го сътвори, да го осъществи. Това твърдение е абсолютно вярно. Доказват го и скорошните експерименти и открития в областта на психологията. Вместо да бъде създание на желанието – какъвто в много случаи е – човек може да стане господар на желанието и дори негов създател. Чрез познание и воля той може да обърне обичайния ред на нещата и като свали самозванеца от трона, да седне сам на мястото, което му се полага, и да подчини бившия “господар” на своята воля и команда. Но най-добрият начин новият владетел да реорганизира своя двор е като пропъди старите нежелателни създания от ума си и на тяхно място създаде нови. Ето как може да стане това: Първо, трябва внимателно да премисли задачите, които иска да постигне; после, посредством безпристрастна и обективна преценка, доколкото това е възможно, да направи умствена инвентаризация на своята същност, за да види какво му липсва, що се отнася до успешното постигане на задачата. Следва да анализира задачата, която стои пред него, като я раздели на възможно най-много ясно обособени части, така че да вижда както детайлите, така и целостта. Ред е на подобна инвентаризация и по отношение на нещата, които му се струват необходими за осъществяването на задачата – не детайлите, които ще изникнат едва в хода на работата, а общите изисквания, за да се стигне до успешния резултат.

След всички тези внимателни проучвания започнете да създавате желанието според следния план:

Първата стъпка е формирането на ясен, жив ментален образ на качествата, нещата и детайлите на задачата, както и на завършеното цяло. Под ментален образ имам предвид ясно очертана във въображението ментална картина на току-що споменатите елементи. Не реагирайте прибързано на думата въображение! Това е още една от неправилно възприеманите думи. Въображение не означава просто част от ума, която проявява способност да “фантазира”. Всъщност може да се каже, че тази фантазираща част е само сянка на истинския творчески порив. Въображението е нещо истинско – то е способност на ума, чрез която той създава матрица, калъп, модел на нещата, които тренираната воля и желание после материализират в обективната реалност.

Абсолютно всичко, създадено от ума и ръцете на човек, е възникнало в нечие въображение. Въображението е първата стъпка в процеса на сътворение, независимо дали сътворение на световете, или на нещо дребно. Менталният модел винаги предшества материалната форма. Същото се отнася за създаването на желание. Преди да създадете желание, трябва да имате ясен ментален образ на това, което трябва да пожелаете.

Ще откриете, че създаването на ментален образ е малко по-трудна задача, отколкото сте очаквали в началото. Ще си дадете сметка, че е трудно да оформите дори смътна картина на онова, от което се нуждаете. Но не се обезсърчавайте и продължавайте да упорствате, защото тук, както във всичко останало, опитът прави майстора. С всеки нов опит образът в ума ви ще става все по-ясен и отчетлив, а подробностите все повече ще изпъкват. Не се презорвайте от първия път, оставете заниманието за по-късен момент през деня или за другия ден. Но се упражнявайте и упорствайте, все едно виждате образа на нещо, което сте видели с очите си.

След като сте създали ясен ментален образ на нещата, които искате да пожелаете и постигнете, започнете да развивате фокусиране на вниманието върху тези неща. Думата внимание (на английски attention – бел. прев.) идва от латинската attendere, “разтягам”, тоест първоначалната идея е била, че при вниманието умът “се протяга” към обекта на внимание. Тази представа е правилна – именно така действа умът. Поддържайте идеите възможно най-често пред погледа на вниманието си, така че умът да се залови здраво за тях и да ги направи част от себе си.

И така, след като сте установили ясна идея в ума посредством въображението и вниманието и тя присъства като отпечатък в него, започнете да култивирате пламенно ЖЕЛАНИЕ, КОПНЕЖ, ЖАЖДА, ИСКАНЕ, насочено към материализирането на нещата. Поискайте да развиете качествата, необходими за задачата, изискайте картината ви да се материализира. Поискайте детайлите да се проявят, а също и цялото, оставяйки място и за “нещо по-добро”, което ще се появи в процеса – Вътрешното съзнание ще се погрижи за тези неща. Тогава пожелайте силно, уверено, искрено. Не бъдете половинчати в своите искания и желания – искайте да получите ЦЯЛОТО и чувствайте увереност, че то ще се прояви в материалната реалност. Мислете за него, сънувайте го и винаги КОПНЕЙТЕ за него. Научете се да го искате със всичка сила. Можете да постигнете и получите много неща, като ги поискате с всичка сила. Проблемът в повечето случаи е, че не можем да желаем силно и бъркаме смътните копнежи и неуверени пожелания с искреното, целеустремено, изискващо желание. Така че започнете да желаете и изисквате дадено нещо, както желаете храната, когато сте гладни. Това са само общи указания, но вие ще знаете какво да направите, ако сте искрени и искате с всичка сила.

Уилям Аткинсън

Тайната на успеха

Ако материалът ви е харесал, то може да си закупите книгата например от тук или от където решите. Издадена е в България благодарение на Издателство Шамбала.

Тагове: , , ,

Коментирай