Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Урок 5 от Уилям Аткинсън: Душевната сила

Уилям Аткинсън
Често сте чували да се използва думата “ентусиазъм” и самите вие често сте я употребявали. Но замисляли ли сте се какво наистина означава тя, откъде произлиза, какъв е основният дух, който носи? Думата “ентусиазъм” има гръцки произход и смисъл на “вдъхновен, обсебен от боговете”. При възприемането й в други езици първоначалното й значение е “вдъхновен от свръхчовешка или божествена сила; екстаз.” Според речника на Уебстър днес тя изразява “душевна разпаленост и въодушевление; пламенен устрем или интерес на въображението; енергична проява на радост или порив.” Думата е получила второстепенно, негативно значение със смисъл на “въображаем устрем, илюзорен плам”. Истинското, първоначално значение обаче е това на енергичния устрем и интерес на човека към вътрешните сили на неговата природа. Истинският ентусиазъм е мощно ментално състояние, проявено в полза на или против някаква идея.
Човекът, изпълнен с ентусиазъм, действително изглежда вдъхновен от сила или присъствие, по-висши от него. В тези мигове той се е свързал с източник на енергия, който обикновено не осъзнава. В резултат на това той действа като мощен магнит, излъчващ сила на привличане във всички посоки, и въздейства на онези, които са наоколо. Ентусиазмът е заразителен и когато човек наистина го изпитва, той става източник на индуктивна енергия и център на умствено влияние. Но силата, с която е изпълнен, не идва отвън, а от вътрешни сфери на ума и душата – от неговото Вътрешно съзнание. Онези, които са чели наръчника “Вътрешното съзнание”, лесно ще разберат от коя част на менталната сфера идва тази сила. Ентусиазмът всъщност е “душевна сила” и когато е истински, бива усетен от хората, попаднали в неговото поле на влияние.
Без дадено количество ентусиазъм никой никога не е постигал успех – и никога няма да постигне. В процеса на личното общуване няма сила, която да може да се сравни с правилния ентусиазъм. Той включва в себе си искреност, концентрация и сила и малцина са тези, които няма да се поддадат на неговото въздействие. Малко хора осъзнават истинската стойност на ентусиазма. Много са успелите поради неговото притежание, много са и неуспелите поради неговата липса. Ентусиазмът е силата, която движи нашия умствен механизъм и така по индиректен начин гарантира големите постижения в живота. Не можете да изпълните една задача както трябва, ако не проявявате интерес към нея – а какво друго е ентусиазмът, ако не интерес плюс вдъхновение! Вдъхновен интерес – това е ентусиазмът. Чрез неговата сила истинските неща намират изражение и осъществяване.
Ентусиазмът не е нещо, което едни притежават, а други – не. Всички хора потенциално го имат, но малцина са способни да го изразят. Повечето хора се боят да си позволят да “почувстват”, а после да оставят “чувството” да изрази себе си в енергично действие. Те не знаят как да пробудят силата на ентусиазма, тъй като не успяват да поддържат огъня на интереса и желанието под парния котел на своя ум. Ентусиазмът може да бъде развит, като се култивира интерес и любов към това, което трябва да се свърши. Интересът, увереността и желанието предизвикват ентусиазма. От вас зависи дали ще го концентрирате, така че въздействието му да бъде насочено право към обекта, човека или нещо, на което искате да въздействате, или ще го оставите да се разсее, без да доведе до резултат. Също като парата ентусиазмът може да се разпръсне или да се използва. Концентриран и насочен, той дава резултати; неразумно пропилян, не води до нищо. Колкото по-силен интерес проявявате към нещо, толкова по-големи стават вашата увереност и желание – от тях пък се надига парата на ентусиазма. Затова винаги помнете, че интересът е майка на ентусиазма.
Ентусиазираният човек обикновено има оптимистична нагласа, благодарение на която създава атмосфера на уверено и бодро очакване. Това от своя страна поражда увереност и у другите, което помага на усилията му. Той изгражда около себе си аура на успех – той вибрира успех – и онези, които влязат в контакт с него, несъзнателно приемат същите вибрации. Ентусиазмът е много заразителен и онзи, който е изпълнен с правилното качество, вид и степен на ентусиазъм, несъзнателно предава на другите своя интерес, искреност и очаквания. Ентусиазмът играе важна роля в това, което наричаме личен магнетизъм. Той е живо, топло, енергично качество и раздвижва кръвта на онзи, който го използва, и на хората, засегнати от него. Той няма нищо общо със студеното равнодушие, характерно за бизнесмените, което е причина за провала на много сделки.
Човекът, на когото му липсва ентусиазъм, е лишен от повече от половината сила да въздейства чрез личността си. Независимо колко добри може да са аргументите му и колко изгодно предложението му, ако не притежава сърдечното енергично качество на ентусиазма, усилията му до голяма степен са пропилени, а резултатът – незадоволителен. Спомнете си продавачите, с които сте общували, как неприветливото отношение на едни от тях ви е карало да потръпвате от студ, докато искреният интерес и ентусиазъм на други – да бъдете заинтригувани въпреки първоначалното си нежелание. Анализирайте впечатлението, което различни хора, с които сте контактували, са създали у вас, и вижте колко важна роля играе ентусиазмът. После си спомнете ефекта, който той предизвиква у вас, когато го почувствате. Ентусиазмът е парата на ума – помнете това.
Преди няколко дни в един от големите колежи на тази страна бе издигната възпоменателна плоча на един от студентите. Този младеж спасил живота на седемнадесет души по време на голяма буря. Той се хвърлил във водите на езерото и един по един ги извадил на брега. Накрая припаднал от изтощение, а когато се свестил, първите му думи били: “Момчета, дадох ли всичко от себе си?” Именно този въпрос трябва да подтиква всеки, който искрено се стреми към успеха, така да живее и да действа, че да може да отговори утвърдително. Не става въпрос “Направих ли много?” или “Направих ли колкото някой друг?” – важното е ДАДОХ ЛИ НАЙ-ДОБРОТО ОТ СЕБЕ СИ?
Човекът, който дава най-доброто от себе си, никога не търпи поражение. Той винаги бележи успех и дори най-доброто да е просто нещо малко, светът пак ще го провъзгласи за победител, когато той го постигне. Този, който прави всичко по силите си, не е кръшкач или дребна душа. Той остава на мястото си, докато не даде най-доброто, което има в себе си в този момент. Такъв човек никога не може да е пораженец.
Човекът, който дава най-доброто от себе си, никога не задава въпроса: “Какъв е смисълът от това?” Той не се интересува особено от тази част – умът му е съсредоточен върху факта, че има да върши работа и няма да се задоволи с посредствени усилия. И когато наистина може да отговори на големия въпрос с искрено “Да, дадох най-доброто от себе си”, той ще може да отговори правилно и на въпроса “Какъв е смисълът?” – “смисълът” е, че е проявил най-добрите си способности, пък било и само заради това, че се е развил, разгърнал е своята същност.
Този проклет въпрос “Какъв е смисълът?” сигурно е измислен от някое песимистично дяволче, за да обезсърчава хората и да ги кара да водят жестока борба с живота и да изпитват безнадеждност. Той е довел мнозина до крайно отчаяние и неуспех. Прогонвайте го от ума си всеки път, щом изникне, и го заместете с въпроса: “Давам ли най-доброто от себе си?”, знаейки, че утвърдителният отговор решава и другия въпрос. Всичко “има смисъл”, ако се прави в подходящото разположение на духа, за достойна кауза и защото го изисква природата на истинския човек. Да, дори човек да умре, докато го прави, то пак е успех.
Чуйте историята на моряк на немски параход, превозващ петрол, който корабокруширал до брега на Нюфаундленд в началото на 1901 година. Корабът се запалил и заседнал върху подводен риф на около двеста метра от брега. Самата брегова линия представлявала много висока отвесна скала. Когато се зазорило, рибарите на брега видели, че лодките на кораба са изчезнали, а очевидно екипажът и офицерите също – освен трима. Двама стояли на мостика, а третият – завързан горе на такелажа. След малко огромна вълна ударила кораба, помитайки мостика и двамата мъже на него. Няколко часа по-късно те видели мъжа на такелажа да се развързва и да се удря по цялото тяло с все сила, очевидно за да възстанови кръвообращението си, което почти било спряло от въжетата и ужасния студ. После съблякъл връхната си дреха, размахал я към рибарите на върха на скалата и се хвърлил в морето. Първата мисъл на хората на брега била, че се е отказал да се бори и е скочил, за да се самоубие. Но той не бил такъв човек – видели го да се отправя към брега, а когато го достигнал, направил три отделни опита да се задържи за камъните в основата на скалата, но не успявал, и трите пъти вълните го отнасяли. Накрая, виждайки безполезността на усилията си, той отново заплувал към кораба. Разказвачът казва: “В такъв критичен момент деветдесет и девет от сто души ще са се отказали и удавили. Този човек обаче не беше пораженец.”
След ожесточена борба с вълните човекът стигнал кораба и полагайки отчаяни усилия, успял да се качи. Отново се покатерил на въжетата и помахал на рибарите високо на скалите, които не можели да му помогнат. Здраво се завързал и до тъмно го виждали да сигнализира на хората от брега, че е още жив и се бори. Когато на сутринта се развиделяло, главата му висяла отпусната на гърдите, а той не помръдвал – бил умрял от студ през нощта, а смелата му душа отишла при създателя си. И едва ли някой може да се усъмни, че когато застанел пред Него, този човек щял да Го погледне открито, без да се покланя от срам или страх. Такъв човек наистина е достоен да се изправи спокоен пред своя създател. Авторът Джордж Кенан казва с думи, които карат човек да потръпне: “Този мъж умря така, както трябва да умре всеки, изпаднал в тежко положение – като се бори до последно. Може да го наречете глупаво и да кажете, че е трябвало да прекрати страданията си още когато е разбрал, че няма да успее да се качи на брега. Но дълбоко в сърцето си вие тайно се възхищавате на неговата смелост, издръжливост и несломима воля. Накрая той е бил победен, но докато е имал съзнание, нито огънят, нито студът, нито бурята са можели да прекършат мъжеството му.”
Кавказците имат една любима поговорка: “Героизмът означава да издържиш още един миг.” В този още един миг е разликата между пораженеца и онзи, който дава най-доброто от себе си. Докато сърцето продължава да бие, човек не е мъртъв. Докато в него има и късче борбеност, той не се е провалил. Често именно този “още един миг” е моментът, когато нещата се обръщат – моментът, когато врагът отслабва натиска и претърпява поражение.

 

Уилям Аткинсън

Тайната на успеха

Ако материалът ви е харесал, то може да си закупите книгата например от тук или от където решите. Издадена е в България благодарение на Издателство Шамбала.

Тагове: , ,

Коментирай