Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Урок 4 от Уилям Аткинсън: Латентните способности

Уилям АткинсънПовечето хора знаят от личен опит в ежедневието си, че в организма си имаме нещо, което наричаме “нови сили”. Например вършим физическо работа, която ни оставя задъхани и изтощени. Изкушаваме се да спрем и да позволим на тялото да си почине. Знаем обаче, че ако продължим със заниманието, чувството на физическо напрежение обикновено изчезва, заместено от усещането за прилив на нови сили. Откъде идват тези сили е въпрос, който отдавна интригува физиолозите. Те сякаш идват от резервни запаси на жизнена енергия – латентна физическа сила, складирана за подобни спешни случаи. Всички, които се занимават с активен спорт, познават в детайли този особен физиологичен феномен.
И както често става, изследванията показват любопитен паралел между механизмите на природата на ментално и на физическо ниво. Както има физически “нови сили”, така има и запаси на ментална сила, латентна енергия, от която да черпим за едно ново начало. Феномените, свързани с физическите “нови сили”, са почти идентични с определени ментални феномени. Докато извършваме уморителна умствена дейност, изтощението постепенно ни завладява – и изведнъж усещаме нов прилив на сили, които ни понасят напред с бодрост, енергичност и ентусиазъм, надвишаващ първоначалните усилия. Установили сме контакт със свеж източник на ментална енергия.

Повечето от нас имат малка или пък нямат никаква представа за резервните запаси умствена енергия и сила, които се съдържат в тях. В своето ежедневие следваме обичайния си ход, мислейки, че даваме най-доброто от себе си и взимаме от живота всичко, което той има да ни предложи. Смятаме, че изразяваме себе си възможно най-добре и няма какво повече да се направи. Всъщност живеем, като използваме само основния си запас от ментални сили, докато зад обичайната ни мисловна дейност има запаси от удивителна ментална енергия – непроявени способности, спяща мощ, които чакат магическата заповед на волята, за да се задействат и да се изразят. Ние сме много по-велики създания, отколкото мислим, ние притежаваме силата на великани – само ако знаехме това! Мнозина от нас са като младите слонове, които позволяват на слаби хора да ги командват, без да подозират каква могъща сила се крие в тялото им.

Онези от вас, които са чели нашия малък наръчник, озаглавен “Вътрешното съзнание”, ще си спомнят казаното за областите над и под нивото на обикновеното външно съзнание. Тези скрити ментални нива разкриват невероятни възможности – там е суровият материал за удивителните постижения на ума, захранващият ги акумулатор. Проблемът при нас е, че не осъзнаваме съществуването на тези способности. Мислим си, че ние сме това, което проявяваме в умерената крачка на ежедневието си. Друг проблем е, че не сме получавали стимул да действаме, липсвал е интересът да правим велики неща – не сме го искали достатъчно силно. Да поискаме достатъчно енергично – това е великата подбуждаща сила в живота. Желанието е огънят, който подклажда волята. Без стимул, и това означава силно желание, няма да постигнем нищо. Имаме ли голямо, искрено, пламтящо желание – истинският подтик към действие – ще сме способни да събудим тези “нови сили”, отново и отново, като се свързваме с все повече нива на вътрешна сила, докато започнем да постигаме чудеса.

Ние се дивим на постиженията на велики личности във всички области на живота, а себе си сме склонни да оправдаваме, отбелязвайки тъжно, че те явно са притежавали дарба, която ние нямаме. Това са глупости, всички притежаваме способността да постигаме неща, сто пъти по-велики от това, което правим сега. Проблемът е, че не извършваме тези големи неща. Проблемът не е в липсата на сила и умствен материал, а в желанието и интереса, както и в подтика да задействаме чудните запаси на динамична сила в ума ни, до които не успяваме да се доберем и които като всички останали природни сили горят от нетърпение да се проявят и изразят. Да, точно така – горят от нетърпение, защото всяка природна сила, която бива държана затворена и в статично състояние, като че ще се пръсне от желание да се прояви и изрази във външно динамично действие. Това е закон на живота и природата. Природата и всичко в нея е нетърпеливо да се изрази активно. Не сте ли оставали изненадани от себе си понякога, когато при появата на малко повече напрежение от обичайното за вас Нещо вътре сякаш прелива и завладяни от енергията му, вие се впускате в действие? Не сте ли се справяли с трудни задачи, подтиквани от внезапно усещане за неотложност, които в нормалното си разсъдъчно състояние бихте сметнали за невъзможни? Нима не сте постигали пълен успех, когато задачата ви е увлякла – докато при нормални обстоятелства вашето ежедневно аз би останало безучастно?

Искреността и ентусиазмът са два големи фактора за активизиране на тези латентни сили, на скритите способности на ума. Но не е нужно да стоите и да чакате, докато се докарате до напрежение, което да задейства тези енергии. Посредством усърдно трениране на волята – или по-скоро като самите вие се научите да използвате волята си – ще успеете да постигнете контрол над действието на менталния клапан, така че да давате “пълна газ” на ума си, когато е необходимо. Веднъж овладели това, ще откриете, че вече не се чувствате уморени, докато се намирате под силно напрежение – и това е една от тайните на успеха.
За мнозина терминът “воля” означава просто устойчива неподвижност на ума, подобна на решителност и целенасоченост. За други тя е нещо като “силно желание”. За трети означава “силата на избора” и т.н. За окултистите обаче волята е нещо много повече – жизнена енергия, действаща сила на ума, способна да управлява и да властва над другите ментални способности, както и да се проектира отвъд менталните органи на индивида и да оказва въздействие върху други хора, намиращи се в нейното поле на влияние. Именно в този смисъл тук използвам думата “воля”.

Нямам намерение да отвеждам читателя в мъглявия свят на метафизиката или пък в по-ясните, но все пак трудни сфери на научната психология. Трябва обаче да го запозная с факта на съществуването на това нещо, наречено Сила на волята, и нейната връзка с “Аз”-а.
От всички ментални способности тази на волята е най-близка с “Аз”-а, или егото на човека. Тя е мечът на силата в ръката на егото. Човек може да се отдели мислено от другите ментални способности и състояния, но когато мисли за “Аз”-а, той неминуемо си го представя като притежаващ тази мощ, която наричаме воля. Волята е основната, първоначалната сила на “Аз”-а, която е с него до края. С нейна помощ човек управлява (или би трябвало да управлява) своя умствен и физически свят. Волята е силата, с която неговата индивидуалност намира външно проявление.
Желанието е голямата подбуждаща сила на волята към действие. Както вече казахме, действието на волята без стимула на желанието е немислимо, от което следва, че развиването и правилното насочване на желанието носи със себе си начина на изразяване и проявление на волята. Култивирайки желанието по определени параметри, вие създавате канали, по които волята да се носи стремително към своето изразяване и проявление. Затова се погрижете да дадете ясни очертания на тези канали, като създадете правилните ментални образи на това, което искате. Уверете се, че каналите на вашето желание са прокарани дълбоко посредством силата на постоянното внимание и самовнушението.

Историята е пълна с примери на хора, развили употребата на волята. Казвам “развиване на употребата”, вместо “развиване на волята”, тъй като човек не развива волята си – тя е винаги готова да бъде използвана – а развива способността си да я използва, усъвършенства се в употребата й. Често съм използвал следното сравнение за илюстрация и все още не съм успял да намеря по-добро: Човекът е като тролейбус, а вдигнатите тиранти на ума му правят връзка с жиците на волята и черпят енергия, посредством която той се движи, действа и проявява сила. Но силата е винаги в жиците и неговото “развиване” се състои в това да съумее да издигне тирантите до жиците, за да се “включи” към течащата воля. Ако запазите тази идея в ума си, по-лесно ще можете да прилагате заложената в нея истина в ежедневието си.

Бъкстън казва: “С годините все повече се уверявам, че основната разлика между силните и слабите, между великите и дребните, е енергията – непобедимата решителност, определянето на цел и преследването й до победа или смърт. Това качество може да постигне всичко, което е възможно, и без него никакви умения, обстоятелства или възможности не могат да направят от двукракото създание истински човек.” Тук идеята за упоритостта и решителността е тясно свързана с волята. Тази връзка се изразява в това, че волята трябва да бъде придържана плътно и стабилно до задачата, която трябва да бъде постигната, както стоманеното длето се притиска до предмета на струга, докато работата бъде завършена. За постигането на желания резултат не е нужно просто решителност или упоритост – те биха били безполезни, ако няма воля, която да извърши дялането и оформянето. Волята обаче има два аспекта тук – от една страна, тя заставя ума да преследва изпълнението, а от друга – движи самото изпълнение. Така че в известен смисъл волята е силата зад решителността и упоритостта, както и силата, която върши работата – и острият връх на длетото, и здравата ръка, която направлява действията му. Симпсън е казал: “Страстното желание и неуморната воля могат да постигнат невъзможни неща – или поне такива изглеждат те на равнодушните и слабите.” Дизраели споделя: “След дълги размишления стигнах до убеждението, че човек, поставил си трайна цел, не може да не я изпълни и че нищо не може да се изпречи на пътя на волята, която в преследването на тази цел е готова да рискува дори живота.” Фостър казва: “ Удивително е как дори житейските нещастия като че ли се подчиняват на духа, който отказва да се подчини на тях, и склоняват да съдействат за замисъл, който по принцип изглеждат склонни да осуетят. Когато непреклонният, решителен дух бъде разпознат, е странно да се види как пространството около този човек се разчиства, за да му предостави място и свобода.” Мичъл казва: “Решимостта е това, което кара човека да се прояви. Не хилавата решимост, грубото упорство или блуждаещата цел, а онази силна и неуморима воля, която преодолява трудности и опасности, както малкото момче крачи през дълбокия сняг с блеснали очи и тупкащо от гордост сърце, запътило се към недостижимото. Волята прави хората великани.”
Затова вдигнете тирантите на ума и се свържете с проводника на волята.

Уилям Аткинсън

Тайната на успеха

Ако материалът ви е харесал, то може да си закупите книгата например от тук или от където решите. Издадена е в България благодарение на Издателство Шамбала.

Тагове: , ,

Коментирай