Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Увереността в себе си се създава с подготовка – част 2 (или как да се готвим за изказване)

Дейл Карнеги

Как е готвил Дуайт Л. Мури своите изказвания, които са влезли в историята на религиозната мисъл?
„Това не е тайна, — отговорил той на зададения му въпрос. – Когато в мен възникне някаква тема, аз я пиша на голям плик.
Имам много такива пликове. Ако при четенето открия нещо ценно, отнасящо се до коя и да е от набелязаните от мен теми за изказване, аз си слагам бележка с цитати в съответния плик и я оставям да лежи там. Аз винаги имам бележник със себе си, и ако в нечия проповед чуя нещо, което може да осветли даден въпрос, правя си записки, които след това слагам в плик. Всичко това може да пролежи година или -даже повече. Когато трябва да подготвя нова проповед, изваждам всичко, което се е натрупало. В съчетание с резултатите от моите собствени наблюдения това ми дава доста материал. Освен това, аз винаги работя над моите проповеди — нещо изключвам, нещо добавям. В резултат на това те никога не остаряват”.
МЪДРИЯТ СЪВЕТ НА ДЕКАНА НА ЙЕЛСКОТО УЧИЛИЩЕ БРАУН
Когато Йелското богословско училище отбелязвало своята сто-Годишнина, деканът на училището доктор Чарлз Рейнолдс Браун изнесъл цикъл лекции за изкуството да проповядваш. Тези лекции били публикувани от нюйоркското издателство „Макмилън” под формата на книга със същото заглавие. Доктор Браун в продължение на една трета от века се е подготвял всяка седмица за проповеди, а също така е обучавал и другите как да подготвят и как да изнасят проповеди. Ето защо той е бил в състояние да даде някои мъдри съвети на тази тема, съвети, които представляват ценност, независимо от това, дали ораторът е свещенослужител, готов да говори за 91 псалм или е фабрикант на обувки, готов да произнесе реч за професионалните съюзи. Затова ще си позволя да цитирам тук думите на професор Браун:
„Старателно обмисляйте цитата от Библията, който сте избрали, и темата на вашата проповед. Износете ги в ума си докато не съзреят, докато не станат пластични. Ще извлечете от тях доста интересни мисли, ако дадете възможност на съдържащите се в тях кълнове да израстат и да се развият…
НАЙ-ДОБРЕ Е АКО ТОЗИ ПРОЦЕС ПРОТИЧА В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДЪЛЪГ ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ, не го отлагайте за съботната сутрин, когато вече завършвате подготовката за неделната си проповед. Ако свещеникът е в състояние да държи в ума си една истина в продължение на месец, шест месеца или даже година, той ще се убеди, че от нея непрекъснато израстват нови мисли и дават обилна реколта. Той може да размишлява върху нея когато върви по улицата, когато пътува във влака или когато очите му са твърде уморени за четене.
Той, безусловно, може да обмисля нещата и през нощта. Разбира се, по-добре е ако свещеникът, като правило, не си ляга с мислите за своята църква или за своята проповед, — църковната катедра е много добра за проповед, но на нея не е удобно да се спи. И все пак понякога ми се е случвало да ставам посред нощ от леглото, за да запиша мисълта, която ми е дошла на ум, опасявайки се да не я забравя до сутринта…
Когато събирате материал за определена проповед, записвайте всичко, което ви идва на ум във връзка с избрания цитат и тема. Запишете както сте разбрали текста от Библията в момента, в който за първи път сте го избрали. Записвайте всички асоциации, всички мисли, които които след това са възникнали…
Записвайте всички ваши мисли кратко, с няколко думи, само за да ги фиксирате, и нека вашият ум през цялото време търси нови мисли, като че ли никога повече няма да ви се удаде в живота да видите нито една книга. Това е начинът да развиете своето мислене. По този начин вие ще постигнете свежа, оригинална, творческа умствена дейност…
ЗАПИСВАЙТЕ ВСИЧКИ МИСЛИ, КОИТО СЕ ПОРАЖДАТ ВЪВ ВАС САМОСТОЯТЕЛНО, БЕЗ СТРАНИЧНА ПОМОЩ. ТЕ СА ПО-СКЪПОЦЕННИ ЗА ВАШЕТО УМСТВЕНО РАЗВИТИЕ ОТКОЛКОТО РУБИНИТЕ, ЕЛМАЗИТЕ И ЧИСТОТО ЗЛАТО. Желателно е да ги записвате върху късчета хартия, върху обратната страна на писма, върху късчета от плик, върху амбалажна хартия — върху всичко което ви попадне под ръка. Това във всички случаи е по-добре отколкото да се използуват красиви, чист дълги листа от хартия за писане. Тук работата не е само в икономията — ще ви бъде по-лесно да съберете и сортирате тези късчета хартия, когато започнете да подреждате вашия материал.
ПОСТОЯННО ЗАПИСВАЙТЕ ВСИЧКИ МИСЛИ, КОИТО ВИ ИДВАТ НА УМ И ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ СТАРАТЕЛНО ГИ ОБМИСЛЯЙТЕ. НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ УСКОРЯВА ТОЗИ ПРОЦЕС. ТОВА Е ЕДНО ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ УМСТВЕНИ УСИЛИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА ИЗВЪРШИТЕ. БЛАГОДАРЕНИЕ НА НЕГО ВАШЕТО СЪЗНАНИЕ СЕ ПРЕВРЪЩА В ИСТИНСКА ТВОРЧЕСКА СИЛА…
Ще се убедите, че проповедите, изнасянето на които ви доставя най-голямо удоволствие и които носят най-голяма полза на паството ви — това са проповедите, в които най-дълбоко разкривате себе си. Те са кост от вашата кост и плът от
вашата плът, рожба на вашия умствен труд, породени са от вашата творческа енергия. Проповедите, съставени от чужди мисли, винаги ще ви изглеждат употребявани, претоплени. Проповедите, които живеят и дишат, които ^е втурват в храма, възхвалявайки твореца, проповедите, които проникват в сърцата на хората, като ги карат да литнат към висините подобно на орлите и да следват дълга си без да губят мъжество — ето това са истинските проповеди, родени от жизнената енергия на човека, който ги произнася”.
КАК СЕ Е ГОТВИЛ ЛИНКЪЛН ЗА СВОИТЕ ИЗКАЗВАНИЯ
Как Линкълн е подготвял своите речи? За щастие, известни са ни някои факти. И когато прочетете тук за неговия метод, ще забележите, че деканът Браун в своите лекции е препоръчвал много от похватите, които Линкълн е ползвал три четвърти от века преди него. Една от най-знаменитите речи на Линкълн е тази, в която той е заявил с пророческо прозрение: „Известно е, че „разделеният дом не може да устои”. Мисля, че не може да устои и правителството на нашата страна, състояща се наполовина от роби и наполовина от свободни хора”. Тази реч е била обмислена, когато той се е занимавал с ежедневната си работа, обядвал е, разхождал се е по улицата, доил е кравата, отивал е в месарницата или в бакалията с кошница в ръка, наметнал на рамо стар сив шал, а до него е вървял малкият му син, бърборел, -задавал въпроси, капризничил и дърпал дългите слаби пръсти на баща си, опитвайки се напразно да накара баща си да му отговори. Но Линкълн вървял напред, потънал в мислите си, мислел за своята реч и явно съвсем бил забравил за момченцето.
От време на време, в процеса на това обмисляне и износване на мислите, той си правел записки, нахвърлял отделни фрази ту тук, ту там, върху стари пликове, върху късчета хартиени пакети — върху всичко, което му попаднело на ръка. Той сгъвал всичко това и го носел докато не намирал време да седне, да разположи записките си в определен ред, да огледа всичко като цяло и да започне да се готви за изказване или публикация.
По време на дискусия през 1858 година сенаторът Дъглас произнасял навсякъде една и съща реч. Линкълн през цялото време се готвел, обмислял и разсъждавал така, че съдейки по неговите думи, по-лесно му е било всеки ден да произнася нова реч, отколкото да повтаря стара. Темата непрекъснато се разширявала и задълбочавала в съзнанието му.
Малко преди да се премести в Белия дом той взел текстовете на конституцията и три речи и без да има каквото и да е друго, се затворил в тъмна прашна стаичка над лавката в Спрингфийлд, където никой не би могъл да му попречи, и написал своята реч по повод встъпването си в длъжност като президент.
А как е подготвил Линкълн гьотигсбергската си реч? За съжаление, по този повод се разпространяват лъжливи сведения. Но истинската история е изключително интересна. Ето я.
Когато комисията, занимаваща се с гьотигсбергското военно гробище решила да организира тържественото му освещаване, предложила на Едуард Еверест да произнесе реч. Той бил бостонски пастор, президент на Харвардския университет, губернатор на щата Масачузетс, сенатор на Съединените щати, посланик в Англия, държавен секретар, той бил признат за най-талантливия оратор на Америка. Първоначално церемонията била насрочена за 23 октомври 1863 година. Мистър Еверет съвсем разумно заявил, че за такова кратко време не може да се подготви както трябва. Затова церемонията била отложена почти цял месец, до 19 ноември, за да му дадат време за подготовка. Последните три дни Еверет провел в Гьотисберг, обходил бойното поле и освежил в паметта си всичко, което се е случило там. Този период на обмисляне и износване на речта бил най-добрата подготовка. Той ясно си представял боя.
Покани за церемонията били изпратени на всички членове на конгреса, на президента и на кабинета му. Болшинството отклонили поканата и членовете на комисията били изненадани, че Линкълн се съгласил да пристигне. Трябвало ли е да го молят да се изкаже? Те нямали такива намерения. Били изказани възражения. Мотивите били, че той нямал време, а дори и да намерел време, била ли е по силите му такава реч? Да, разбира се, той бил способен успешно да се изказва в дискусии за робството или да се обърне с приветствие към Съюза на Купър , но никой още не го бил слушал да произнася тържествена реч. А това била сериозна, величествена церемония. Те не могли да рискуват. Трябвало ли е да го молят да се изкаже или не? Те мислили, мислили…Само ако са можели да погледнат в бъдещето и да видят, че този, в чиито способности са се съмнявали, ще произнесе по този случай реч, която ще бъде призната от всички като една от най-незабравимите речи, произнасяни от човек!
Най-накрая, две седмици преди церемонията, членовете на комисията изпратили на Линкълн закъсняла молба да направи „няколко подобаващи за случая думи”. Да, именно така са се изразили: „няколко подобаващи за случая думи”. Помислете само, така да се пише на президента на Съединените американски щати!
Линкълн започнал незабавно да се готви. Написал на Едуард Еверет, получил текста на речта, която смятал да произнесе този мастит учен, и след ден, два, отивайки към ателието на фотографа, за да се снеме, взел със себе си ръкописа на Еверет и го прочел докато чакал. По цели дни обмислял своето изказване, обмислял го, отивайки от Белия дом към военното министерство и обратно, обмислял го излегнат на кожения диван във военното министерство в очакване на последните телефонни съобщения. Той нахвърлял кратки бележки върху къс хартия и го носил със себе си в копринения си цилиндър. Той непрекъснато обмислял речта си, тя се изрисувала в съзнанието му все по-ясно. Малко преди да дойде времето да се изказва, той казал на Ноа Брукс: „Речта ми не е съвсем написана и съвсем не е завършена. Преписвах я два или три пъти, и трябва още да я обработя, за да ме удовлетвори”.
Линкълн пристигнал в Гьотисберг вечерта преди церемонията. Малкият град бил препълнен до отказ. Населението му, наброяващо обикновено 1300 души, внезапно нараснало до петнадесет хиляди души. Тротоарите били препълнени, хората ходели по мръсните улици. Гърмяла музика от шест оркестъра, тълпата пеела „Тялото на Джон Браун”. Хората се събирали пред дома на мистър Уилс, където бил отседнал Линкълн и го викали, молели го да говори. Линкълн отговорил с няколко думи, показвайки повече прямота, отколкото такт. Той заявил, че не възнамерява да говори преди утрешния ден. Известно е, че е посветил нея вечер на шлифовката на своята реч. Той даже е ходил до съседния дом, където е бил отседнал държавният секретар Стюард, за да му прочете на глас речта си и да чуе забележките му. На следващия ден след закуската той все още продължавал да я отшлифова и да работи до момента, когато му почукали на вратата и му казали, че е време да заеме мястото си в процесията. Полковник Кар, който е пътувал след президента, е разказал, че когато тръгнала процесията, „президентът седеше изпънат върху седлото, и изглеждаше както подобава на главнокомандуващ армия, но по пътя той се наклони напред, ръцете му провиснаха, главата му се отпусна. Той явно беше потънал в размишление”.
Може да се предположи, че дори в този момент той отново е обмислял своята малка реч, състояща се от десет безсмъртни фрази, той я е „доизглаждал”.
Някои от речите на Линкълн, към които е проявил само повърхностен интерес, безспорно, са били несполучливи, но той е притежавал необикновена сила на въздействие, когато е говорел за робството и за съюза на щатите. Защо? Защото ТОЙ НЕПРЕКЪСНАТО Е МИСЛИЛ ПО ТЕЗИ ВЪПРОСИ И ТЕ ДЪЛБОКО СА ГО ЗАСЯГАЛИ. Човек, който е прекарал с него нощта в една таверна в щата Илинойс, като се събудил го видял да седи в кревата си и да гледа към стената. Първите му думи били: „Не може да устои и правителството на нашата страна, която се състои наполовина от роби и наполовина от свободни хора”.
Как се е готвил за проповедите си Христос? Той се е отдалечавал от тълпата. Потъвал е в размишление. Съсредоточавал се е. Бродил е в уединение по пустинята, размишлявал е и е постил четиридесет дни и четиридесет нощи. „От това време, — пише св. Матей, — Исус започна да проповядва”. Малко след това той е произнесъл една от най-знаменитите проповеди — Планинската проповед.
„Всичко това е много интересно, — можете да възразите, — но аз съвсем не се каня да ставам безсмъртен оратор. Искам всичко на всичко от време на време да правя няколко прости доклада”.
Това е вярно и добре разбираме вашите нужди. Но тази книга е написана със специална цел — да помогне на вас и на другите хора като вас да постигнете именно това, което желаете. Но колкото и непретенциозни да са вашите изказвания, вие можете да извлечете полза от опита на знаменитите оратори на миналите времена и в известна степен да се възползвате от техния опит.

Източник:

Карнеги, Дейл; „Как да развием самоувереност и да влияем на хората при публични изказвания”, spiralata.net

Тагове: , , , , ,

1 Коментар

Trackbacks

  1. Как се е подготвял Линкълн за своите изказвания | Богатство.net

Коментирай