Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Тъжен си? Супер!

тъжен

Не, не се заяждам, нито пък злорадствам.

Просто искам да кажа, че ако ти е кофти, чувстваш се зле, минаваш през хиляди простотии и пречки, или просто си депресиран, ей така, от нищото – хич да не ти пука.

Всъщност даже трябва да се кефиш. Не, не желая да звуча извратено, нито пък проповядвам, че човек може ей така, мазохистично, да се радва, когато му е зле.

Идеята ми е, че няма как да ти е готино, нито да си щастлив, обичащ и обичан, ако не идваш точно от другия полюс. Огледай се – така се сменят ден и нощ, жега и мраз, плюс и минус, зима и лято (благодарение на климатичните промени, друго вече няма), радост и скръб.

В икономиката на природата ти си обречен да плащаш екстазите на щастието си с агонията на болката. И затова трябва да приветстваш страданието като стар приятел – защото с него се лекуваш от себе си и купуваш следващата радост.

Искаш да си вън от бизнеса?

Опитай се да станеш господар на себе си, прекрати експедициите до полярните си кръгове, не храни емоции като на човек, излизащ от упойка и мисли позитивно.

Последносто не е клише или слабоумие, а нещо наистина важно.

Ако ти се струва невъзможно, то най-вероятно е.

А ако не го искаш – не се оплаквай.

Радислав Кондаков

Тагове: , , , ,

17 Коментара

  1. Прекрасен пост, благодаря ти, Радо!

    Дааа, ние в Европа и Северна Америка често забравяме, че медалът винаги има две страни. Радостта и щастието не може да продължават безкрайно. След победата идва неуспех… И обратно.

    Азиатците отдавна са установили, че балансът между ин и ян прави човека здрав и дълголетен…Интересното за мен беше, че те препоръчват да не се задълбочаваме дори и в щастието, защото прекалено многото радост може да навреди на здравето ни.

  2. Поли, благодаря ти!

    Да, точно така е. Трудно ни е да приемем долините на живота като нещо съвсем естествено, но едно е факт – искаме или не, страданието си е верен наш спътник.

  3. Или както е казал певеца , Brian May от Queen, прекалено много любов ще те убие…..

    Ради, хареса ми много “Опитай се да станеш господар на себе си, прекрати експедициите до полярните си кръгове, не храни емоции като на човек, излизащ от упойка и мисли позитивно.”

    Човек да си стане господар, ехееееее, колко труд е това…..

  4. mnogo mnogo gotino napisano :)

  5. @ Julián – много труд и пот, но резултатът си струва – вярвам в това.

    @ vasiliya – Благодаря ти :)

  6. И всичко в крайна сметка опира до положителното мисленето:))Поздрави! Много ми хареса:)

  7. Благодаря :)

  8. Здравей Радислав, днес открих този форум, да ми е честито!
    Отдавна се чудех, на кого да задам въпроса: Наистина ли е положително положителното мислене? Въпросът ми е инспириран донякъде от множеството книги на тази тема, появили се на нашия пазар (разбира се не съм чела всички, всъщност след третата имах чувството, че чета една и съща книга) и от това, че моят личен опит се различава от внушенията им.
    Наистина ли пожелаването на нещо добро за нас (добро съобразно нашите разбирания) го кара да се случва? Тук нямам предвид естествения стремеж към радост, заложен в нас ведно с инстинкта ни за живот, а целенасоченото мислене да ни се случи точно то. Пример: наскоро в телевизионна реклама за TV игра една симпатична дама разказваше как е спечелила повтаряйки си преди всяко теглене “избери мен, избери мен”. Сигурна съм, всеки от нас го е правил и всеки някога за нещо е бил избраният.
    Не вярвам някой съзнателно да призовава нещастието, но то също идва. Понякога дълго не си отива, понякога си води компания. Дали го е призовал страхът ни да не ни сполетят нещастия? Този страх също е част от инстинктите ни, естествено е да го изпитваме.
    Също така е естествено да се надяваме, че в името на равновесието, след най-ниската точка нещата ще тръгнат нагоре. И така човек си казва “По-зле не може да бъде, от утре нещата могат да бъдат само по-добре” (ха, какво е това, наполовина пълна или наполовина празна чаша?)
    Разбира се, винаги съществува утехата, че всяко зло е за добро. Справка: всички популярни световни религии. Блажен е който има тази утеха, защото иначе току виж човек започне да изпитва вина, че за тежкото заболяване, заради което е загубил работата, приятелите си и всъщност живота си, е виновен самият той, защото не е организирал правилно мисленето си.
    Простете за дългото изложение, но наистина ме интересува опитът на други хора, доколко целенасочени, осъзнати мисли (не визирам случая, когато тези мисли са били основата на план за действие) са повлияли живота им и разбира се как? Дали някога е правена анкета по тази тема ? Ще се радвам, ако някой сподели мисли и опит. Благодаря ви предварително!

  9. Привет Венета,

    С начина си на мислене, както и с развитие на тази способност, човек може да избегне много ненужни страдания, които сам си причинява. Не всички, разбира се, но когато се опитва да “страда съзнателно”, ще види, че от това всъщност има голяма полза. Положителното мислене не е наивност или глупост, въпреки че някои изпадат в тези състояния, а една необходима психология. И не само :)

  10. Здравейте!
    Случайно пападнах на Вашата статия и я приемам безусловно. И аз, като другите във форума, се интересувам от езотеричните знания и разгледаните правила са ми познати. Да си призная, досега не съм получила желания резултат,въпреки че се старая да се придържам към теорията за действието им.
    Допада ми Вашия стил и ерудиция.
    Благодаря за удоволствоето, което ми доставихте с този материал.
    С уважение Цвети

  11. Цвети, благодаря и аз – радвам се, че ви е харесала.

  12. Mnogo hubava statiq,vdahnahte mi kuraj:)Blagodaria Vi…..:*

  13. Благодаря, радвам се!

  14. …да плащаш екстазите на щастието си с агонията на болката.
    Даааааааа, така си е!
    Благодаря за всичко което пишеш. Допада ми.

  15. Чудесна статия..Поздравления..

  16. @ Емилия и Катерина – благодаря ви

  17. “Тъжен ли си? Супер!” но по други причини!
    Не съм съгласен, че популярната цикличност “радост – тъга” е закон и че трябва да плащаш екстазито с агония и че животът бил като зебрата – бяла ивица, черна ивица, бяла ивица, черна ивица….и накрая гъз. Това се случва по ред причини и голяма доза невежество, но не и защото “така трябва”. Твърдението, че не може да почувстваш радостта и щастието, ако преди това не си бил нещастен, също не е вярно. Възможно е и се случва на доста хора, по силата на контраста, но е дълбока заблуда. От една страна защото ако ръката ти е била в ледена вода, след това хладичката ще ти се стори гореща. Е, това е за някои хора щастието – облекчението че временно е спряло да ги боли. А от друга защото не е необходим контраст за да оцениш хубавото, доброто и т.н. Защото ако беше така никой нямаше да може да оцени красивите мелодии на Бах, Моцарт, Бетовен, Елия, Жан-Мишел, Вангелис и много други, ако преди това не се е наслушал до повръщане с чалга. За щастие красотата е достъпна и видима без необходимостта от контраст! Това важи и за щастието, насладата и радостта от живота. От позицията на съзерцанието и спокойствието също може да прескочиш лесно в полето на екстаза и щастието. Въобще не е необходимо, нито задължително да се люлееш между двете крайности. Пак казвам, възможна е подобна циклофрения, но само ако се приема за нормална и поради неосъзнатост.
    Положителното мислене или отрицателното е въпрос на навик.
    От достиженията на съвременната психология е известно, че зад всяка емоция стои набор от някакви убеждения. Когато емоциите са отрицателни, под тях се гушат ирационални убеждения. Това е закон божи! Двете вървят ръка за ръка. Затова се съгласявам и аз, че ако си тъжен, това е супер, но по съвсем други причини. Тъгата е видимата част на ирационалните ни убеждения. Тя ги издава и посочва. И има едно простичко упражнение от три части, което се нарича “Оспорване на ирационални убеждения”. Когато това упражнение се извърши, още в същия момент може да отпадне, да изчезне, да се изпари, съответната отрицателна емоция. Така че у вас е силата да разбиете “цикъла”, да строшите “порочния кръг”, да излезете необратимо “на горната земя!

Коментирай