Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Толтекският път към свободата

Прекратяване на старите споразумения
Всички говорят за свобода. По целия свят различни народи, различни раси, различни държави се борят за свобода. Но какво е свободата? В Америка казваме, че живеем в свободна страна. Но наистина ли сме свободни? Свободни ли сме да бъдем такива, каквито сме? Отговорът е – не, не сме свободни. Истинската свобода е свързана с човешкия дух – това е свободата да бъдем такива, каквито сме.
Кой ни пречи да бъдем свободни? Обвиняваме правителството, времето, родителите си, религията, Бог. Кой наистина ни пречи да бъдем свободни? Сами си пречим. Какво всъщност означава да бъдеш свободен? Понякога се женим и казваме, че сме загубили свободата си, после се развеждаме и пак не сме свободни. Какво ни пречи? Защо не можем да бъдем самите себе си?
Пазим стари спомени за времето, когато сме били свободни и това ни е харесвало, но сме забравили какво наистина означава свобода.
Когато видим дете на две, три или може би четири години, откриваме свободно човешко същество. Защо това същество е свободно? Защото прави, каквото иска. То е напълно диво. Точно като все още неопитомено цвете, дърво или животно – диво!

И ако наблюдаваме двегодишни дечица, забелязваме, че през повечето време те са широко усмихнати и се забавляват. Те изследват света. Не се боят да играят. Страхуват се, когато се наранят, когато са гладни, когато някоя от потребностите им не е удовлетворена, но не се тревожат за миналото, не се вълнуват от бъдещето и живеят само в настоящето.
Малките деца не се боят да изразяват чувствата си. Те са толкова любящи, че ако срещнат любов, разтапят се в нея. Изобщо не се боят да обичат. Това е описанието на нормално човешко същество. Като деца ние не се боим от бъдещето, нито се срамуваме от миналото. Нормалната ни човешка наклонност е да се радваме на живота, да играем, да изследваме, да бъдем щастливи и да обичаме.
Но какво се е случило с порасналия човек? Защо сме толкова различни? Защо не сме диви? От позицията на жертвата можем да кажем, че ни се е случило нещо тъжно, а от позицията на воина можем да кажем, че случилото се с нас е нормално. А се е случило това, че кодексът, строгият Съдник и жертвата управляват живота ни. Вече не сме свободни, защото Съдник, жертвата и мирогледът ни не ни позволяват да бъдем самите себе си. След като умовете ни са програмирани с целия този боклук, ние вече не сме щастливи.
Предаването на знанията от човек на човек, от поколение на поколение е съвсем нормално в човешкото общество. Не трябва да обвинявате родителите си, че са ви научили да бъдете като тях. На какво биха могли да ви научат, освен на онова, което знаят? Направили са, каквото са могли, и, ако са злоупотребявали с вас, това е следствие на собственото им опитомяване, на собствените им страхове, на собствените им убеждения. Не са имали контрол над начина, по който са били програмирани, така че не са можели да се държат различно.
Не трябва да вините родителите си или някой друг, който е злоупотребявал с вас, включително себе си. Но е време да сложите край на злоупотребата. Време е да се освободите от тиранията на Съдника, като промените основата на собствените си споразумения. Време е да се освободите от ролята на жертва.
Истинското би аз все още е малко дете, което никога не е пораснало. Понякога това малко дете излиза наяве – когато се забавлявате или играете, когато се чувствате щастливи, когато рисувате, пишете поезия, свирите на пиано или изразявате същността си по някакъв начин. Това са най-щастливите моменти в живота ви – когато истинското ви аз излиза наяве, когато не се интересувате от миналото и не се тревожите за бъдещето. Вие сте като дете.
Но има нещо, което променя всичко това: наричаме го задължения. Съдникът казва: „Чакай малко, ти имаш задължения, трябва да ги изпълниш, трябва да работиш, да ходиш на училище, да си изкарваш прехраната”. Всички тези задължения ни напомнят за себе си. Лицето ни се променя и отново става сериозно. Ако наблюдавате децата, когато играят на възрастни, ще видите как личицата им се променят. „Ще се направя на адвокат” и личицето веднага се променя; появява се лицето на възрастен. Отиваме в съда и виждаме именно това лице – и това сме ние. Все още сме деца, но сме загубили свободата си.
Свободата, която търсим, е свободата да бъдем самите себе си, да изразим същността си. Но ако се вгледаме в живота си, ще забележим, че през повечето бреме се стараем да угодим на другите, за да бъдем приети, вместо да живеем живота си така, че да ни е приятно. Ето какво се е случило със свободата ни. И виждаме, че в нашето общество и във всички общества по света на всеки хиляда души деветстотин деветдесет и девет са напълно опитомени.
Най-лошото е, че повечето от нас дори не си дават сметка, че не са свободни. Нещо в нас ни нашепва, че не сме свободни, но не разбираме какво е и защо не сме свободни.
Повечето хора никога не откриват, че Съдникът и жертвата управляват умовете им и следователно нямат шанса да бъдат свободни. Първата стъпка към личната свобода е осъзнаването. За да се освободим, трябва да осъзнаем, че не сме свободни. Трябва да видим проблема, за да го решим.
Осъзнаването на проблема винаги е първата стъпка, защото без това нищо не може да се промени. Ако не си давате сметка, че умът ви е пълен с рани и емоционална отрова, няма да започнете да почиствате и лекувате тези рани и ще продължите да страдате.
Няма причина да страдате. Ако го осъзнаете, можете да се разбунтувате и да заявите: „Стига!” Можете да потърсите начин да излекувате и да преобразите вашия личен сън. Сънят на планетата е само сън. Той дори не е реален. Ако влезете в съня и започнете да поставяте под въпрос убежденията си, ще откриете, че повечето от представите, наранили ума ви, дори не са верни. Ще откриете, че през всичките тези години сте страдали без причина. Защо? Защото заложената в ума ви система от вярвания е основана на лъжи.
Затова е важно да станете господари на съня си; затова толтеките са станали майстори на сънуването. Животът ви е проява на съня ви; той е изкуство. И вие можете да промените живота си винаги, когато сънят не ви харесва. Майсторите на сънуването създават шедьовър от живота; те контролират съня чрез взимането на решения. Всяко нещо си има последствия и майсторът на сънуването съзнава това.
Да бъдеш толтек е начин на живот. Това е начин на живот, в който няма водачи и последователи, имаш своя собствена истина и живееш според нея. Толтекът става мъдър, става див, става отново свободен.
Има три умения, които превръщат човека в толтек. Първото е Умението да съзнаваш. Това означава да съзнаваш кой си всъщност с всичките потенциални възможности. Второто е Умението на преобразяването -как да се промениш, да се освободиш от опитомяването. Третото е Умението на намерението. Според толтеките намерението е онази част от живота, която прави трансформирането на енергията възможно; това е онова живо същество, което сякаш обхваща цялата енергия, ши онова, което наричаме „Бог”. Намерението е самият живот; то е безусловна любов. Умението на намерението следователно е Умение да обичаш.
Когато говорим за пътя на толтеките към свободата, откриваме, че те разполагат с цялостен план за освобождаване от опитомяването. Сравняват Съдника, Жертвата и системата от вярвания с паразит, проникнал в човешкия ум. Според толтеките всеки опитомен човек е болен. Болен е, защото паразитът контролира ума и мозъка. Храната на този паразит са негативните емоции, произтичащи от страха.
Ако разгледаме дефиницията за паразит, ще видим, че паразитът е живо същество, което живее за сметка на други живи същества. Той изсмуква енергията им, без да даде нещо полезно 6 замяна, и малко по малко отслабва гостоприемника си. Съдникът, жертвата и системата от вярвания отговарят на това описание. Заедно те представляват живо същество, съставено от психическа или емоционална енергия и тази енергия е жива. Разбира се, тази енергия не е материална, но и емоциите не са материални. Сънищата ни също не са материални, но знаем, че съществуват.
Една от функциите на мозъка е да трансформира материалната енергия в емоционална. Нашият мозък е фабрика за емоции. А казахме, че основната функция на ума е да сънува. Толтеките вярват, че паразитът – Съдникът, жертвата и системата от вярвания – има контрол над ума; той контролира личния би сън. Паразитът сънува чрез ума ви и живее чрез тялото ви. Оцелява благодарение на произтичащите от страха емоции и процъфтява от нещастието и страданието.
Свободата, която търсим, е да използваме ума и тялото си, да живеем собствения си живот, вместо живота на убежденията си. Когато открием, че умът се контролира от Съдника и жертвата, а истинското ни „аз” е притиснато в ъгъла, имаме две възможности. Едната е да продължим да живеем по същия начин, да се подчиним на Съдника и на жертвата, да останем в съня на планетата. Втората възможност е да правим, каквото правим като деца, когато родителите се опитват да ни опитомят. Можем да се разбунтуваме и да заявим „Не!” Можем да обявим война на паразита, на Съдника и на жертвата, война за независимост, война за правото да използваме собствения си ум и собствения си мозък.
Затова във всички шамански традиции на Америка -от Канада до Аржентина – хората наричат себе си воини, защото воюват срещу паразита в ума си. Това е истинският смисъл на воина. Воинът е човек, който въстава срещу нашествието на паразита. Воинът въстава и обявява война. Но той не винаги печели войната; може да спечелим, може и да загубим, но винаги правим най-доброто, на което сме способни и поне имаме шанса отново да бъдем свободни. Избирането на този път най-малкото ни дава достойнството на бунта и не ни позволява да бъдем безпомощни жертви на капризните си емоции или на отровните емоции на другите. Дори да бъдем победени от врага – паразита, няма да бъдем сред жертвите, които се предават без борба.
В най-добрия случай това да бъдеш воин, дава възможността да се издигнеш над съня на планетата и да промениш личния си сън в сън, който наричаме рай. Също като адът, раят е място, което съществува в ума ни – място на радост, място, където сме щастливи, където сме свободни да обичаме и да бъдем самите себе си. Можем да постигнем рая и приживе; не е необходимо да чакаме да умрем. Бог винаги присъства и царството небесно е навсякъде, но първо трябва да имаме очите и ушите да видим и да чуем истината. Трябва да се освободим от паразита.
Паразитът може да се сравни с хилядоглаво чудовище. Всяка глава е един от страховете ни. Ако искаме да бъдем свободни, трябва да унищожим паразита. Едно от решенията е да атакуваме всяка глава поотделно, тоест да се изправяме пред страховете си един по един. Процесът е бавен, но резултатен. След всеки победен страх ставаме малко по-свободни.
Вторият подход е да престанем да храним паразита. Ако не му даваме никаква храна, той ще умре от гладна смърт. За да го направим, трябва да съумеем да контролираме чувствата си, да се въздържаме от подхранването на произтичащите от страха емоции. Лесно е да се каже, но е много трудно да се направи. Трудно е, защото Съдникьт и жертвата контролират ума ни.
Третото решение се нарича посвещават на мъртвите. Посвещаването на мъртвите присъства в много традиции и езотерични школи по целия свят. Откриваме го в Египет, Индия, Гърция и Америка. Това е символична смърт, която убива паразита, без да наранява физическото ни тяло. Когато „умрем” символично, паразитът трябва да умре. Това решение е по-бързо от първите две, но е дори още по-трудно осъществимо. Необходима ни е голяма смелост, за да се изправим пред ангела на смъртта. Трябва да бъдем много силни.

Дон Мигел Руис

“Четирите споразумения”

Тагове: ,

3 Коментара

  1. mnogo dobre

Trackbacks

  1. Винаги прави най-доброто на което си способен – част 1 | Богатство.net
  2. Бъди скептичен… | Богатство.net

Коментирай