Такъв ми бил късмета
Може би сте чували или използвали тази фраза? Тогава знаете, че тя почти винаги се изрича при случаи, когато хич, ама хич, не ни върви. И какво друго да си кажем, ако не – „Такъв ми е късмета”, освен нещо по-нецензурно, разбира се.
Ако от конспекта ни се падне точно този въпрос , над когото сме заспали в нощта преди изпита – „такъв ми бил къмета”.
Ако заради убийствено (столично) задръстване закъсняваме за важна среща или интервю за работа – „егати късмета…”.
Нормална реакция, нали? Лошото е, че по този начин ние много ясно се опитваме да програмираме какъв да ни е късмета. И твърде често успяваме. Ежедневно наливаме реки във воденицата на Мърфи, а късметът ни става все по – гаден и по – кофти.
И понеже човек е творец по природа, ние си създаваме и най-различни варианти на утвърждения – „като знам какъв ми е късмета…” или „то с моя късмет…” до краткото и силно „абе, късмет!”.
Хайде сега да минем на другия бряг и да действаме по-точно обратния начин.
Забравяме чадъра вкъщи и за учудване на всички, синоптиците не познават (хаха) – не пада и капка дъжд. Кажете си – „такъв ми е късмета”. А когато, все пак, са познали, и вие се озъртате в пиковия час за такси, насред студения порой – и точно тогава то идва – жълто, празно, със зелена лампа и любезен, мълчалив водач (непушач), вие си кажете – „такъв ми бил късмета”. Печелите екскурзия за двама до Бали или лаптоп, само защото сте попълнили 5 реда в анкетната карта – ами „такъв ви е късмета!”.
Използвайте всяка щастлива случка, колкото и малка да е, за да наситите с позитивно съдържание думите „такъв ми е късмета”.
И той има сериозни шансове да бъде именно „такъв”, особено ако не сте скептик.
Късмет!
Радислав Кондаков
Страхотна идея!
Благодаря!
Прав си Радиславе, че ние просто се програмираме с това – “такъв ми е късмета”. Защото в каквото вярваш, става реалност за теб. Аз примерно вярвам, че всичко, което ми е нужно, идва при мен в най-подходящото време и място и че нещата ще се стекат по най-благоприятния за мен начин. И наистина става точно така. Просто имам късмет.
А така
Много често обръщаме повече внимание на кофти неща, за сметка на хубавите.
Човек така е програмиран, че подминава приятното, като даденост, а лошото го кара да се чувства зле и тогава идват мислите и самовнушенията. В семейството се наблюдава същото и затова толкова бракове се разпадат. Така че мерси за съвета. Мисля, че е много полезен.
Така е, прав си. Здравето също, докато не го загубим…
нещо МОЖЕ БИ полезно и от мен за късмета!
Нещо МОЖЕ БИ полезно от мен за късмета
http://www.bookbg.net/how-to-be-a-lucky
O.К. – написаното е позитивно и вероятно работи.
Но от любов към спора, за да има и друго мнение, ще спомена една поговорка “Не може и онова – еди къде си и душата – в рая”.
Нека си представим следната картина(опростен вариант):
За фиксиран момент от време всички пари в света са равни на константа. 1/2ра от населението започва да експлоатира добрия късмет за печелене на пари. Какво ще се случи ?
Вариант 1: някой почва да печата пари, за да може да се вземат от някъде -> инфлация.
Вариант 2: другата половина започва да ги губи за да може да ги спечели първата половина, което е не особено морално.
И в случай на намиране на нещо на пътя и за придобиване на територии, суровини, ресурси е така.
(Разбира се, т.к. човешкото общество засега е построено на принципа на пирамидата, ‘ние’ очакваме прираста на население да донесе повече пари. Как – нови членове се включват в производството – така наливат свежа кръв в мелницата. За тях може да бъдат печатани пари , които може да бъдат прибирани от ‘нас’. Затова правителствата все още насърчават раждаемостта, макар да е ясно че човечеството не може да потребява повече без да разруши собствената си среда за живот – земята).
Аз мисля, че при умно, разумно и добро използване на ресурсите, въвеждането на нови и еко технологии, има предостатъчно за всички. Навсякъде в природата и вселената има изобилие, недоимъка се ражда само след човешката намеса и глупост.
Angel, както Радислав казва, идеята за “недоимъка” и за това, че в света няма “достатъчно”, е само едно убеждение, което е напълно възможно изобщо да не е вярно. Чувала съм за изчисления, които показват, че наличният глобален ресурс е достатъчен, за да живее всеки човек на земята като цар. Това значи, че проблемът не е н достатъчно или недостатъчно, а в разпределението (или по-дълбоко погледнато, в МИСЪЛТА, която стои зад разпределението) на благата. И на късмета, впрочем.
Ако проблемът беше в наличния ресурс, защо след всичките тези столетия на развитие и увеличаване на ресурса има цели страни, където хората умират от глад? И защо покрай сградите на американските милиардери в американските мегаполиси спят бездомници? Това за мен е ясна демонстрация, че не става дума за ресурс, а за мисълта, която организира и канализира този ресурс.
Междудругото, повечето оратори, които говорят по темата за изобилието и забогатяването, обръщат внимание, че е много опасна идеята, че “няма достатъчно” ресурс за всички, и ако си богат, значи ограбваш някой друг. Никой от нас не иска да минава за зъл, неморален, безскрупулен, безсърдечен. И затова сами се спираме да забогатяваме.
Нека вместо това помислим какви добри дела бихме могли да направим, ако разполагаме с много пари. А също не е лошо да помислим какви добри дела можем да направим сега, в този момент, дори ПРЕДИ да разполагаме с многото пари