Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Такъв ми бил късмета

Късмет

Може би сте чували или използвали тази фраза? Тогава знаете, че тя почти винаги се изрича при случаи, когато хич, ама хич, не ни върви. И какво друго да си кажем, ако не – „Такъв ми е късмета”, освен нещо по-нецензурно, разбира се.

Ако от конспекта ни се падне точно този въпрос , над когото сме заспали в нощта преди изпита – „такъв ми бил къмета”.

Ако заради убийствено (столично) задръстване закъсняваме за важна среща или интервю за работа – „егати късмета…”.

Нормална реакция, нали? Лошото е, че по този начин ние много ясно се опитваме да програмираме какъв да ни е късмета. И твърде често успяваме. Ежедневно наливаме реки във воденицата на Мърфи, а късметът ни става все по – гаден и по – кофти.

И понеже човек е творец по природа, ние си създаваме и най-различни варианти на утвърждения – „като знам какъв ми е късмета…” или „то с моя късмет…” до краткото и силно „абе, късмет!”.

Хайде сега да минем на другия бряг и да действаме по-точно обратния начин.

Забравяме чадъра вкъщи и за учудване на всички, синоптиците не познават (хаха) – не пада и капка дъжд. Кажете си – „такъв ми е късмета”. А когато, все пак, са познали, и вие се озъртате в пиковия час за такси, насред студения порой – и точно тогава то идва – жълто, празно, със зелена лампа и любезен, мълчалив водач (непушач), вие си кажете – „такъв ми бил късмета”. Печелите екскурзия за двама до Бали или лаптоп, само защото сте попълнили 5 реда в анкетната карта – ами „такъв ви е късмета!”.

Използвайте всяка щастлива случка, колкото и малка да е, за да наситите с позитивно съдържание думите „такъв ми е късмета”.

И той има сериозни шансове да бъде именно „такъв”, особено ако не сте скептик.

Късмет!

Радислав Кондаков

Тагове: ,

11 Коментара

  1. Страхотна идея!

  2. Благодаря!

  3. Прав си Радиславе, че ние просто се програмираме с това – “такъв ми е късмета”. Защото в каквото вярваш, става реалност за теб. Аз примерно вярвам, че всичко, което ми е нужно, идва при мен в най-подходящото време и място и че нещата ще се стекат по най-благоприятния за мен начин. И наистина става точно така. Просто имам късмет. :)

  4. Много често обръщаме повече внимание на кофти неща, за сметка на хубавите.
    Човек така е програмиран, че подминава приятното, като даденост, а лошото го кара да се чувства зле и тогава идват мислите и самовнушенията. В семейството се наблюдава същото и затова толкова бракове се разпадат. Така че мерси за съвета. Мисля, че е много полезен.

  5. Така е, прав си. Здравето също, докато не го загубим…

  6. Нещо МОЖЕ БИ полезно от мен за късмета :) http://www.bookbg.net/how-to-be-a-lucky

  7. O.К. – написаното е позитивно и вероятно работи.
    Но от любов към спора, за да има и друго мнение, ще спомена една поговорка “Не може и онова – еди къде си и душата – в рая”.
    Нека си представим следната картина(опростен вариант):
    За фиксиран момент от време всички пари в света са равни на константа. 1/2ра от населението започва да експлоатира добрия късмет за печелене на пари. Какво ще се случи ?
    Вариант 1: някой почва да печата пари, за да може да се вземат от някъде -> инфлация.
    Вариант 2: другата половина започва да ги губи за да може да ги спечели първата половина, което е не особено морално.

    И в случай на намиране на нещо на пътя и за придобиване на територии, суровини, ресурси е така.
    (Разбира се, т.к. човешкото общество засега е построено на принципа на пирамидата, ‘ние’ очакваме прираста на население да донесе повече пари. Как – нови членове се включват в производството – така наливат свежа кръв в мелницата. За тях може да бъдат печатани пари , които може да бъдат прибирани от ‘нас’. Затова правителствата все още насърчават раждаемостта, макар да е ясно че човечеството не може да потребява повече без да разруши собствената си среда за живот – земята).

  8. Аз мисля, че при умно, разумно и добро използване на ресурсите, въвеждането на нови и еко технологии, има предостатъчно за всички. Навсякъде в природата и вселената има изобилие, недоимъка се ражда само след човешката намеса и глупост.

  9. Angel, както Радислав казва, идеята за “недоимъка” и за това, че в света няма “достатъчно”, е само едно убеждение, което е напълно възможно изобщо да не е вярно. Чувала съм за изчисления, които показват, че наличният глобален ресурс е достатъчен, за да живее всеки човек на земята като цар. Това значи, че проблемът не е н достатъчно или недостатъчно, а в разпределението (или по-дълбоко погледнато, в МИСЪЛТА, която стои зад разпределението) на благата. И на късмета, впрочем.

    Ако проблемът беше в наличния ресурс, защо след всичките тези столетия на развитие и увеличаване на ресурса има цели страни, където хората умират от глад? И защо покрай сградите на американските милиардери в американските мегаполиси спят бездомници? Това за мен е ясна демонстрация, че не става дума за ресурс, а за мисълта, която организира и канализира този ресурс.

    Междудругото, повечето оратори, които говорят по темата за изобилието и забогатяването, обръщат внимание, че е много опасна идеята, че “няма достатъчно” ресурс за всички, и ако си богат, значи ограбваш някой друг. Никой от нас не иска да минава за зъл, неморален, безскрупулен, безсърдечен. И затова сами се спираме да забогатяваме.

    Нека вместо това помислим какви добри дела бихме могли да направим, ако разполагаме с много пари. А също не е лошо да помислим какви добри дела можем да направим сега, в този момент, дори ПРЕДИ да разполагаме с многото пари :)

Коментирай