Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Стратегия “Животът е игра” от Александър Свияш

Александър СвияшКак да живеем така, че да отговаряме на всички изисквания

Как и защо ни “възпитават”, ние вече знаем. Как да се избавим от “възпитателните” процеси, също стана ясно. Сега не би било зле да разберем как да заемем такава жизнена позиция, при която “възпитаването” не само да се прекрати, но да започне и обратният процес – изпълняване на всичките ни желания.
За изпълняването на желания, ние подробно ще разкажем в следващата глава, а сега давайте да поразсъждаваме върху процесите на нашето “възпитание”. Или по-точно, върху липсата им. Как да постигнем това?
Ако помните съдържанието на двете ни предишни глави, вие вече знаете, че лечителите понякога могат и да ни облекчат, но най-вероятно не задълго.
Причината за това лежи във факта, че най-добрите от тях действително могат да “отлеят” от “акумулатора за преживявания” известно количество натрупани грехове, но те не затварят тръбата на идеализациите, по която се събират вашите преживявания. Малко от тях работят над изменение на съзнанието на хората! Всички се съсредоточават върху тялото или текущите ситуации, без да се замислят много защо са възникнали. Това е по-бърз и наглед по-ефективен подход. Но ако ефектът беше наистина дълготраен, при съществуването на най-различни лечители не би трябвало никой да боледува. Освен от зъби, защото само тях церителите не лекуват.
В действителност обаче положението с болестите и нещастията е доста по-трагично, както навярно и сами сте забелязали.
Както ни се представя, една от основните причини за подобно положение се явява фактът, че много малко от лечителите (и другите специалисти по коригиране на съдбата, кармата и т.н.) работят със съзнанието на човека, с неговото отношение към Живота. Това изисква като минимум наличие на съответстващи теоретични познания, повече или по-малко чисто собствено ниво в “акумулатора за преживявания” (до 40%) и устойчива поддръжка от Живота. Обаче не всеки лечител притежава този набор от изисквания. Някой понатрупал знания, “отворил” канал към известни сили във Фините светове, но е обременен от чисто земни страсти. Друг пък се почистил, напомпал енергетиката си, но пък няма знания и поддръжка от Живота и т.н. Ефект от лечителството има, но е временен. А на нас ни се иска да е по-дълготраен.
Както ни се представя, в хода на провеждане на лечителски (или аналогични) процедури, човек трябва да се раздели със своите идеализации, след което да заеме такава жизнена позиция, която да не му позволи отново да започне да идеализира нещо. Тогава помощта ще бъде обоснована и окончателна и няма да доведе до възникването на отрицателни ефекти. Например до превключване на “възпитателния” процес в други сфери на живота ви.
Затова сега ви предлагаме да разгледате няколко разновидности на отношение към света, които ще ви помогнат да промените съзнанието си и да изберете жизнената позиция, която би устройвала както вас, така и Живота. По този начин ще можете да затворите входната тръба и – макар и частично – да пресушите своя “акумулатор за преживявания”. А оттам не е далеко и до пълното щастие, и то както вие го разбирате.
И така, в тази глава ние ще разгледаме няколко жизнени позиции, които може да устроят вашия “наблюдател”.

Животът е игра

Първата жизнена позиция, която ви предлагаме да “премерите” с цел да избегнете идеализациите на земните ценности и произтичащия оттам “възпитателен процес”, се нарича “животът е игра”.
Всичко е игра
Тази позиция означава, че вие ще разглеждате случващите се около вас събития като промеждутъчни етапи на някакви игри. Например вкъщи можете да играете на “Семеен живот” или “Аз съм глава на семейство”, в службата – игра под название “Работа”, с жената, която харесвате играете на “Любов” или “Секс”. С приятелите играете на “Дружба”, “Риболов” и т.н.
Какво може да ви даде подобна позиция? Тя ще ви помогне да не се привързвате излишно към каквито и да било ценности. В играта винаги има победа, но непременно има и загуби. Пробвайте да възприемате всичките си успехи като временни победи, а неуспехите като временни загуби.
Например не ви се е отдало да заемете желаната длъжност в службата – значи вашият съперник ви е задминал. Но следващия път това няма да стане, тъй като вие пак ще се опитате да го изпреварите, но вече в друга сфера, т.е. да заемете още по-висока длъжност в някоя друга служба.
Или пък не ви върви проектът и сте затънали в дългове -значи играете не своята игра и трябва или бързо да смените условията, или да си признаете поражението и да се опитате да спечелите в друга игра (друг проект). И по този начин продължавате да се движите през неудачите си. За победите е по-добре да не се безпокоите.
Отношение към неуспехите
Такова отношение към живота може рязко да намали броя на вашите погрешни убеждения, за които могат да ви “възпитават”.
Така играчът може да участва активно и с хазартно удоволствие във всичките процеси, но той не приема неудачите близо до сърцето си. Загубил – загубил, какво да се прави, следващия път – реванш!
Това е удобна и ефективна жизнена позиция, към която се придържат много чиновници и предприемачи. Погледнете само преуспяващите членове на нашето правителство – те заемат постове, знаейки предварително, че няма дълго да стоят на тях. И въпреки това си играят с хазартно удоволствие на управление на страната или отрасъла, често с голяма лична изгода. На живота му е съвършено безразлично как ще получавате своя доход – дали във вид на заплата от касата, във вид на подкупи или по друг начин. За него има значение само това, какви емоции ще изпитвате и какво ще идеализирате. Ако се радвате и благодарите на Живота за помощта и изпълнението на вашите желания, всичко ще е отлично. Ако започнете да се големеете или да се обиждате – при вас ще възникнат проблеми. Играчите, както разбирате, не могат да хабят дълго време за тъгуване -иначе кога ще играят?
Подобна позиция “животът е игра” е много разпространена в развитите страни. Западните бизнесмени – макар и да се отнасят сериозно към своите дела, винаги разбират, че могат и да загубят. Вътрешно те са готови за възможна загуба и затова живеят в настоящето леко и с пълно отдаване.
Ако целта ви са парите, избирайте която и да било игра, която ще ви позволи да се домогнете по-бързо до тях. Нищо лошо няма, освен ако не нарушавате условията за постигане на тази цел. Но забравете времето за творчество, служене на хората, себеизразяване, хуманизъм и други светли идеали. Когато получите парите, можете да се върнете към този списък и да изберете от него нещо по-малко доходно, но по-приятно за душата ви.
Ако вашата цел е самореализация в творчеството, вие веднага трябва да се включите в друга игра, в която можете да създадете нещо ново, макар и не много доходно.
Признаци на играта
Играта – това не е всичко, което правите в живота. Тя има свои специфични признаци и главният от тях е наличието на съвсем конкретна цел, към която се стремите. Ако просто извършвате някакви постъпки – автоматично, по навик, или по силата на необходимостта, това не е игра. Не е игра, когато ходим на работа, караме се със съседката или съпруга, шляем се по магазините, ходим на гости или почиваме на вилата. Всичко това може и да бъде игра, при положение че преследвате някаква определена цел. Например – да ви повишат в службата. Или пък да предприемете конкретни действия за постигането на тази цел. А ако просто очаквате да ви повишат и единственото, което правите, е да обсъждате с колегите си перспективите за повишение, това не е игра. А какво е точно, ще разкажем в следващия раздел.
Общоприети игри
В цивилизованите страни е изработен цял ред общоприети правила за поведение на хората в различни ситуации. Има общи правила за “играта на бизнес”, има набор от “джентълменски” качества за поведение в обществото, има кодекс на семейния живот или наръчник за получаване на женската (мъжката) любов и т.н. Ако искате да се включите в една от тези игри, ще ви се наложи да спазвате съответните общоприети правила.
Например, ако това е игра на “Чист бизнес”, към правилата се отнася и съхраняването на доброто име, своевременното плащане на данъци, високото качество на стоката или услугите и т.н.
Ако играете на бизнесиграта “Пари на всяка цена”, вие можете и да “преметнете” партньора си или държавата, да оставите без средства законния наследник или да присвоявате чужди пари, като подправяте документи или електронни карти. Следващият етап от тази игра ще бъде опитът да избегнете правосъдието и т.н.
Всеки човек сам си избира устройващата го игра, изхождайки от възпитанието, положението си в обществото, личните цели и убеждения и т.н.
Лична игра
Играта може да бъде колективна (от типа “Чист бизнес”), и тогава ще трябва да се придържате към общоприетите правила. Ако това не ви харесва, можете да си измислите своя лична игра с известни само на вас правила. Хората може и да не ви разбират или даже да се обиждат на вашите постъпки, но това са си техни проблеми. Те си мислят, че играете с тях на обща игра със съответните й правила. А пък вие си имате съвсем други, да не говорим, че и тях можете да промените във всеки момент.
Ограничения
Захващайки се с лична игра, вие, обаче, трябва да помните едно ограничение: да не нарушавате основното изискване, което предявява Животът към човешкото поведение.
Как може да стане това? Много просто.
Например решили сте да играете на “Любов” и сте вложили цялата си страст, опитвайки се да се домогнете до ответни чувства у вашия избраник. Ако сте придавали на резултатите от играта прекомерно голямо значение, в съответствие с основното изискване вашият “наблюдател” е трябвало да организира нещата така, че вторият участник да не споделя страстта ви. Казано по-просто, той не ви обича.
По правилата на играта в такава ситуация вие трябва или да признаете поражението си на този етап и да преминете към следващия, или да смените играта. Да разгледаме първия вариант.
Трябва да решите, как да постъпите по-нататък, изхождайки от моментните обстоятелства. Например вашият избраник не ви обича, защото сърцето му е заето от друга. В този случай можете да го изчакате да се освободи от настоящата си любов и тогава да пристъпите към завоюването му. Но трябва да знаете, че очакването може да се проточи дълго (включително до следващ живот), и в това време вие не трябва да препълвате “акумулатора си за преживявания”.
От голямо значение е и вътрешната позиция, която ще заемете през този период. Ако просто чакате и се намирате като че в засада, дебнейки удобния момент за нападение, всичко ще бъде отлично. Ще сте в добро настроение, постоянните спътници на играча – бодрост и хазартност, няма да ви напуснат. И победата ще ви е гарантирана.
Но ако започнете да скърбите и да се самоунищожавате заради несподелената си страст, това ще бъде вече друга игра под заглавие “Нещастна любов”. В рамките на тази игра вие ще смятате себе си за най-нещастния и огорчения, т.е. в прав текст ще се обиждате на Живота. Това е едно очевидно погрешно убеждение и то ще бъде коригирано по някой от стандартните начини – вашето положение ще се влоши допълнително, така че да ви дадат да разберете, че несподелената любов съвсем не е най-лошото нещо на света.
Не е никак трудно да се изработят различни аналогични варианти на завършека с погрешните убеждения. Пропаднали сте на конкурса в института и се започват мъките: “Защо съм толкова нещастен (или бездарен)”. Не сте успели да си прокарате бизнеспроекта и сте натрупали дългове – ето ви играта: “Няма щастие в живота” и т.н.
Всичко това са варианти на играта “Аз съм най-нещастния” (неуспешния, нелюбимия, бездарния), в основата на която лежат погрешните убеждения по отношение на липсата на някакви ваши качества. Разбираемо е, че всичко това представлява очевидно проявление на идеализацията на собственото ви несъвършенство. А за подобни игри ви се полага достатъчно сурово “възпитание”.
Затова не бива да се впускате в лични игри, в които ще се усещате обидени, нещастни, бедни или подвластни на други подобни негативни чувства и мисли. Същественото в играта винаги трябва да са победата и положителните емоции, а неуспехите е необходимо да бъдат разглеждани само като временно отстъпление, при което хазартът и доброто настроение не трябва да ви напускат.
Общоприетите правила
Да се изменят в крачка правилата на личната игра – това е удобна за вас позиция, но и с нея няма да ви е чак толкова леко. Има общоприети правила, с които трябва да се съобразява всеки човек. По време на вашата игра или в резултат на нея не трябва да извършвате насилие по отношение на друг човек. Макар за това да има Наказателен кодекс, който и без друго ограничава възможностите на вашата собствена игра, тя трябва да не излиза извън установените обществени правила и на по-високо ниво. Макар че, както показва животът, много хора не признават даже Наказателния кодекс. Вие също можете да пробвате да го сторите. Но е нужно ясно да съзнавате, че по този начин влизате в играта “Кой е по-хитрият тука?” и от противоположната страна ще играят органите на МВР, данъчната полиция и т.н. Ако сте убедени, че ще победите, знамето е във вашите ръце. Ако загубите обаче не се сърдете на никого, изборът си е бил лично ваш.
Фирмени правила
Точно такива са вътрешните правила на играта във всяка фирма или компания. За големите и отдавна създадени организации това се нарича “корпоративна култура”. Ако сте постъпили на работа във фирма, вие ще трябва да се придържате към приетите в нея правила. Можете да си измислите и ваши собствени, но те не трябва да влизат в конфликт с нормите за поведение и взаимоотношения в тази фирма, защото в противен случай тя ще ви отхвърли. В малката фирма ръководителят или собственикът често си играят на играта “Аз съм господар, а ти -чудак”, докато сътрудниците си играят на “Пробвай докажи” (къде се дянаха парите, да речем).
Сфера на употреба
От позицията на играча можете да си поставяте всякакви цели и с цялата си енергия да се стремите към постигането
им. На първо място, сферата на употреба подхожда за хазартните, решителните и уверени в силите си хора, които са готови да рискуват в името на своите цели. Тя повече подхожда на предприемачите, отколкото на чиновниците или на завеждащите отдели в крупни фирми. Но и всеки друг човек, независимо от вида на заниманията или от темперамента си, може да заеме същата позиция при постигането на своите цели като например уреждане на личния живот, получаване на желаната работа или жилище, пътуване за отдих и т.н. Тази позиция ще ви позволи да не натрупвате нови преживявания.
И ето ни тъкмо навреме за поредното

РЕЗЮМЕ

1. Първата жизнена позиция, която не позволява на човека да натрупва преживявания при постигането на поставените цели е: Животът е игра.
2. Тази позиция предполага, че при постигането на целите си човек е вътрешно готов за загуба и няма да вземе да се обижда на живота, ако тя настъпи. Той просто ще се постарае да спечели следващия рунд (гейм, етап и т.н.).
3. Достойнството на тази позиция се състои в това, че може да бъде използвана от хазартни, енергични и напористи хора за постигане на техните цели, т.е. от хора, предразположени към нарушения на основното изискване,
4. Но и хора с всякакъв друг темперамент или с различен тип дейности също могат да използват тази позиция за постигане на личните си цели.

Източници:

“Какво да сторим, когато нещата не вървят така, както ни се иска”, Александър Свияш

ISBN: 9548890186; Издателство Фариел

www.spiralata.net

Препоръчваме да си закупите книгата – например оттук

Тагове: , , ,

1 Коментар

  1. Живота е наистина една игра която трябва да се научим да играем.

    Игнатов

Коментирай