Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Семената на орките

В нета намерих кратка притча за добрите и лошите наклонности, интересна e, вижте сами:

Веднъж учениците попитали своя мъдър учител: защо лошите наклонности лесно завладяват човека, а добрите – трудно и не остават трайно в него.

– Какво ще стане, ако се остави здраво семе на слънцето, а болното се зарови в земята? – попитал старецът.

– Доброто семе, оставено без почва, ще загине, а лошото ще поникне, ще даде болен стрък и лош плод – отговорили учениците.

– Така постъпват и хората: вместо да творят добрите дела тайно и дълбоко в душата си да отглеждат добрите пориви, те ги оставят на показ и така ги погубват. А своите недостатъци и грехове, за да не ги видят другите, крият дълбоко в душата си. Там те растат и погубват човека в самото му сърце.

Според нея, трябва да извадим недостатъците и греховете (както би казал Пловдивския или Варненския митрополит) си на показ – за да погинат. И да държим доброто в тайна, анонимно, поне докато плодовете му не бъдат вкусени от другите. Трябва да отбележа, че съм срещал съм същата постановка при много и уважавани автори

Замислям се, колко от нас са готови да го сторят и в каква степен?

Тагове: , , ,

12 Коментара

  1. Малко ми е трудно да се съглася с тази логика, но може би има малко нужда от премисляне.

  2. И според мен трябва да се помисли и детайлизира, но звучи интересно

  3. Това не е в човешката природата…поне не на днешните хора

  4. @ каталина – Да, най-вероятно си права…

  5. Според мен тезата е много правилна – трябва да извадим лошите си страни на показ, хем сами да ги разберем, хем да се поправим.

  6. @ Мартин – определено си струва да се направи опит, поне с част от тях. Но не е лесно, особено със сегашните разбирания.

  7. Не знам за вас, но за мен има логика..Като теория повечето ще кажат-да така е, но всъщност колко от нас ще го направят.С този начин на мислене в тези времена..Животът толкова много се е променил.. Изглежда ми като мисия невъзможна..

  8. Никой не обича да излага на показ лошите си страни. Впрочем, децата и пуберите го правят, когато не могат да намерят друг начин да са интересни в очите на другите. А добрите си качества човек не трябва да демонстрира натрапчиво, но чак да ги крие? По-скоро е идеално да осъзнаем лошите си качества и да се борим с тях, а добродетелите просто да не изтъкваме.

  9. МНОГО ТРУДНО Е ДА СЕ КАЖЕ КОЕ ОТ КАЧЕСТВАТА НИ Е ПОЛОЖИТЕЛНО И КОЕ ОТРИЦАТЕЛНО.ГЛЕДНАТА ТОЧКА Е РАЗЛИЧНА. НИЕ СЪЩО СМЕ МНОГО РАЗЛИЧНИ И ВСЕКИ ПО СВОЕМУ Е УНИКАЛЕН.

  10. Ето какъв дълбок смисъл откривам аз в тази притча.
    Тя всъщност препредава тайни и силни знания.
    От една страна, когато имаме добри идеи, намерения или пориви и прекалено рано ги изкараме на показ се случват няколко погубващи ги неща:
    – завистници започват да ни мразят
    – паразити се опитват да откраднат идеята
    – добронамерени «приятели» започват да ни разколебават, най-често с думите «А, бе няма да те разберат!»
    – скептици и циници попарват в зародиш плановете ни.
    – професионални недоволници удушават мотивацията ни.
    – нереализирали се хора започват да ни се подиграват, за да си докажат, че не само те, ами никой не може да направи нищо добро, в тези «свински условия»
    – комплексирани хора започват да се дразнят от нашата демонстрирана «доброта», защото ги кара да се чувстват непълноценни и дори лоши.
    Това са повечето «унищожителните лъчи», които гарантирано ще изсушат неукрепналото семе на добрите ни намерения и тенденции.
    Освен това докато изкарваме на показ пред всякакви хора нашите добри намерения и говорим за тях, ние губим от същата онази енергия, която иначе би отишла за тяхното съхранение, доразвиване и реализиране, ако бяхме ги запазили в тайна.
    От друга страна, ако изкарваме на показ лошите си намерения, тенденции и мисли ние ги ликвидираме поради следните причини:
    – не им позволяваме да се загнездват някъде и да пускат отровни кълнове и сокове.
    – изкарваме ги под прожектора на осъзнаването си и бързо разбираме тяхната несъстоятелност и вредност.
    – наши приятели и общественото мнение, категорично няма да ги подкрепят и дори ще ни дадат полезни съвети.
    – катарзисно ще се разтоварим от тях
    – сами може да ги подложим на размисъл и интелигентно оспорване и така да ги заменим, трансформираме или изхвърлим.
    – с говоренето си за тях изразходваме част от енергията, с която иначе бихме ги реализирали. («Куче което лае не хапе»)
    Хвала на таквиз мъдри притчи и на хората, които ги съживяват!

  11. Вярно е,че поставени в благоприятни условия всички органични и НЕ ОРГАНИЧНИ /ЧУСТВА,КАЧЕСТВА ,НАКЛОННОСТИ И ДР/.,показват същинският си вид !Но какво ще стане с нас ако се окаже че не сме,това каето отстоявамеи не чак толкова лицеприятни и не искаме да признаем онагледените вече качества.
    Кое ще поправяме и кой щени помогне?
    Как ще продължим същите или вече истинските?
    Ама истинските лоши или?

  12. Ще стане това: човекът ще продължава да живее в заблуда и той и хората, с които общува ще продължават да понасят следствията от самозаблужденията, упорството и прикриването на истината.
    Защо истината да е нелицеприятна? Кой и кога е установил, че истината трябва да е лицеприятна? Истината е абсолютно неутрална по отношение на нашите предпочитания и следователно всеки, който е разбрал, че истината работи за него и се е осъзнал като търсач на истината, въобще не се влияе от вида на истината или от начина по който тя стига до него.
    Съществуват ясни принципи и критерии, които разкриват истината. И човек, който честно и смело ги търси, ги намира! Следователно всеки може и сам да си помогне. Въпросът е дали иска и дали му стиска!

Коментирай