Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Не поставяйте никого над себе си

Д-р Уейн Дайър

Ако сте готови да опитате сериозно „позицията на силата”, ще трябва да престанете да цените други хора повече от себе си като притежаващи стойност и достойнства. Винаги, когато приписвате някому по-голям авторитет, отколкото на себе си, се поставяте в ролята на жертва. Понякога издигането на определени хора над другите се приема като обществена норма, например с употребата на титли и звания, и се налага да нарушите нормата, за да наложите своята гледна точка. Умелите манипулатори често настояват да се обръщате към тях с титлите им, а те ви говорят на малко име.
Основен принцип за всички възрастни е: винаги се обръщайте към хората на малко име, освен ако те не покажат ясно, че желаят да се обръщате към тях по друг начин.
Един мой съсед на име Том разбра колко е разумно да разговаря с хората на малко име и по принцип вече отказва да употребява титли, когато това би го поставило в неизгодно положение. Един ден отиде в училището на сина си, за да разговаря с директора за преместването на детето в друг клас. Учителят на момчето очевидно проявяваше неразбиране към нуждите му. Имаше възможност то да бъде преместено 8 по-добър клас. Том знаеше, че политиката на училището е да не мести учениците от 8 клас, макар в случая това да ставаше за сметка на образованието на сина му.
Директорът (съзнателно или не, няма значение) приложил различни силови трикове, за да накара Том да се отбранява. Първо, той седял зад голямо бюро, а на Том предложил стол, който бил прекалено малък, и в близост нямало нищо, зад което Том да може „да се скрие”. когато секретарката го въвела, директорът се правел на много зает. Сякаш нямал много бреме за такъв дребен въпрос. И най-вече, секретарката го представила на Том като господин Клейборн.
Преди срещата Том попитал секретарката как е малкото име на директора. Тя му отговорила: „Ами, и аз не съм съвсем сигурна. винаги си е бил господин Клейборн. в края на краищата, нали е директорът на училището.”
Затова първият въпрос на Том към господин Клейборн бил: „как е малкото ви име?”
За момент директорът застинал. Никога не му се било случвало родител да започне разговора по такъв начин. Станало му ясно, че си има работа с някой, който няма да се държи неуверено като другите.


„Робърт” – отвърнал директорът.
„Робърт ли предпочитате да ви наричат, или Боб?” – попитал Том.
„Ами… Боб” – отвърнал директорът, и ето че Том спечелил двете си най-важни точки – решително отказал да се впечатли от демонстрациите на сила и най-вече – от титлите.
На Том не му се наложило да удря по масата, за да си извоюва правото да се държат с него като с равен. Той се държал като човек, който вярва в себе си и гледа на „статута” на директора като на фактор, към който трябва да се отнесе рационално. Той не се оставил да попадне в капан, не се поставил в положението на жертва, отказвайки се от самоуважението си заради някой, който с радост не би му обърнал внимание. впрочем, Том успя да издейства преместването на сина си. в този случай той успя защото преди всичко вярваше, че е чоВек със собствена стойност и се държа по съответстващ начин, и защото тактиката му, още от самото начало на срещата беше да заеме позицията на силата.
Титлите са особено силно оръжие в ръцете на хората, на които плащате пряко, за да ви обслужват. (На служителите В държавните училища например плащате непряко, посредством държавата.) вашите банкери, хазяи, лекари, зъболекари, адвокати и т.н. са все хора, с които имате обща работа. Ако се чувствате неудобно да се обръщате към тях на малко име, би трябвало да се запитате каква е причината. възможно ли е да не вярвате истински, че сте достатъчно важни, за да се обръщате към тези важни хора с малкото им име?
Установил съм, че мога да общувам с всеки човек на този свят на малко име и това никога не е причинявало нито на мен самия, нито на други хора и най-малкото смущение, нито е предизвиквало лоши чувства. Ако началникът ви желае и има нужда да се обръщат към него с титла, при всяко положение се съобразете с това, но нека искането да дойде категорично от негова страна, не от вас. Ако поискате да задоволявате нуждите на тези хора, като ги кичите с титли, тогава раздавайте ги наляво и надясно, но никога без да си зададете въпроса: „На кого служа аз?” Ако чувствате, че трябва да го правите, значи ги поставяте по-високо от себе си.
Можете да поставяте другите над себе си и като им подавате безпогрешни сигнали, че сте готови да приемете да ви мамят. По-лесно е да преметнеш някой, който го очаква, отколкото да измамиш човек, който не допуска да го манипулират. Може би изпращате приканващи към манипулиране сигнали несъзнателно, затова трябва да наблюдавате внимателно поведението си на жертва. виси ли над вас сянката на самообвинения и самоунижение? Започвате ли разговор с извинение за това, че отнемате от времето на другия – от което се подразбира, че неговото време трябва да е по-ценно от вашето? Запитайте се защо нечие чуждо време трябва да струва повече от вашето. Не би трябвало да е така, освен ако другият човек струва повече от вас – а това, разбира се, зависи само от вашата оценка.
Единственият случай, когато можете да демонстрирате, че поставяте другите по-високо от себе си, е когато това е добър тактически ход. Ако например заемането на позицията „горкият аз” ще ви осигури благоприятно отношение, във всички случаи се възползвайте, стига да е възможно. Но престореното величаене на другите като тактика трябва да се използва рядко, само когато нищо друго не помага. И тъй като това означава да подадете на другия сигнал: „Манипулирай този нещастник”, трябва да сте напълно сигурни, че няма да има обратен ефект. Ако смятате да накара-те алчния си хазяин да ви намали наема, като се направите на безпомощни, проверете дали съчувствието му към безпомощните е единственото гарантирано слабо място в бронята му. Ако сгрешите, може вместо намаление да получите увеличение, защото той знае, че някак си ще набавите парите и ще приеме, че няма да имате смелостта да оспорите увеличението. Ако хазаинът знае, че си има работа с човек, който вярва в себе си и няма да позволи да го сплашат, който е решителен и ще се противопостави резултатно, а не със злоба, има по-голяма вероятност да се съобрази с желанията ви. Тактиката „горкият аз” може да се използва, но само инцидентно и след много внимателна преценка.
Накрая трябва да кажем няколко думи за това как да не станете неприятни. „Сила” е дума, която аз използвам след внимателно обмисляне. Постарал съм се да я дефинирам недвусмислено. Не ви съветвам да бъдете свадливи, непокорни, неприятни, неискрени и т.н. – това почти винаги ще отблъсне хората, които иска-те да ви помогнат. Аз, разбира се, поддържам становището, че човек трябва да може да бъде неприятен, ако това се налага в екстремни ситуации, за които ще говорим по-нататък. Просто не бива да бъдете пасивни и слаби при всяка стъпка в живота си и именно това е основната поука в тази глава. Бъдете убеден в своята ценност, ефективен и самоуверен човек, а не хленчеща и молеща за разрешение жертва, вярваща, че всеки друг на този свят е по-важен.

“Бъди господар на живота си”

Д-р Уейн Дайър

Spiralata.net

1 Коментар

  1. Много добри съвети. По лесно се живее когато си мислиш че си най-добрия.

Коментирай