Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Как се е подготвял Линкълн за своите изказвания

Линкълн

Как Линкълн е подготвял своите речи? За щастие, известни са ни някои факти. И когато прочетете тук за неговия метод, ще забележите, че деканът Браун в своите лекции е препоръчвал много от похватите, които Линкълн е ползвал три четвърти от века преди него. Една от най-знаменитите речи на Линкълн е тази, в която той е заявил с пророческо прозрение: „Известно е, че „разделеният дом не може да устои”. Мисля, че не може да устои и правителството на нашата страна, състояща се наполовина от роби и наполовина от свободни хора”. Тази реч е била обмислена, когато той се е занимавал с ежедневната си работа, обядвал е, разхождал се е по улицата, доил е кравата, отивал е в месарницата или в бакалията с кошница в ръка, наметнал на рамо стар сив шал, а до него е вървял малкият му син, бърборел, -задавал въпроси, капризничил и дърпал дългите слаби пръсти на баща си, опитвайки се напразно да накара баща си да му отговори. Но Линкълн вървял напред, потънал в мислите си, мислел за своята реч и явно съвсем бил забравил за момченцето.
От време на време, в процеса на това обмисляне и износване на мислите, той си правел записки, нахвърлял отделни фрази ту тук, ту там, върху стари пликове, върху късчета хартиени пакети — върху всичко, което му попаднело на ръка. Той сгъвал всичко това и го носел докато не намирал време да седне, да разположи записките си в определен ред, да огледа всичко като цяло и да започне да се готви за изказване или публикация.

По време на дискусия през 1858 година сенаторът Дъглас произнасял навсякъде една и съща реч. Линкълн през цялото време се готвел, обмислял и разсъждавал така, че съдейки по неговите думи, по-лесно му е било всеки ден да произнася нова реч, отколкото да повтаря стара. Темата непрекъснато се разширявала и задълбочавала в съзнанието му.

Малко преди да се премести в Белия дом той взел текстовете на конституцията и три речи и без да има каквото и да е друго, се затворил в тъмна прашна стаичка над лавката в Спрингфийлд, където никой не би могъл да му попречи, и написал своята реч по повод встъпването си в длъжност като президент.
А как е подготвил Линкълн гьотигсбергската си реч? За съжаление, по този повод се разпространяват лъжливи сведения. Но истинската история е изключително интересна. Ето я.
Когато комисията, занимаваща се с гьотигсбергското военно гробище решила да организира тържественото му освещаване, предложила на Едуард Еверест да произнесе реч. Той бил бостонски пастор, президент на Харвардския университет, губернатор на щата Масачузетс, сенатор на Съединените щати, посланик в Англия, държавен секретар, той бил признат за най-талантливия оратор на Америка. Първоначално церемонията била насрочена за 23 октомври 1863 година. Мистър Еверет съвсем разумно заявил, че за такова кратко време не може да се подготви както трябва. Затова церемонията била отложена почти цял месец, до 19 ноември, за да му дадат време за подготовка. Последните три дни Еверет провел в Гьотисберг, обходил бойното поле и освежил в паметта си всичко, което се е случило там. Този период на обмисляне и износване на речта бил най-добрата подготовка. Той ясно си представял боя.

Покани за церемонията били изпратени на всички членове на конгреса, на президента и на кабинета му. Болшинството отклонили поканата и членовете на комисията били изненадани, че Линкълн се съгласил да пристигне. Трябвало ли е да го молят да се изкаже? Те нямали такива намерения. Били изказани възражения. Мотивите били, че той нямал време, а дори и да намерел време, била ли е по силите му такава реч? Да, разбира се, той бил способен успешно да се изказва в дискусии за робството или да се обърне с приветствие към Съюза на Купър , но никой още не го бил слушал да произнася тържествена реч. А това била сериозна, величествена церемония. Те не могли да рискуват. Трябвало ли е да го молят да се изкаже или не? Те мислили, мислили…Само ако са можели да погледнат в бъдещето и да видят, че този, в чиито способности са се съмнявали, ще произнесе по този случай реч, която ще бъде призната от всички като една от най-незабравимите речи, произнасяни от човек!
Най-накрая, две седмици преди церемонията, членовете на комисията изпратили на Линкълн закъсняла молба да направи „няколко подобаващи за случая думи”. Да, именно така са се изразили: „няколко подобаващи за случая думи”. Помислете само, така да се пише на президента на Съединените американски щати!

Линкълн започнал незабавно да се готви. Написал на Едуард Еверет, получил текста на речта, която смятал да произнесе този мастит учен, и след ден, два, отивайки към ателието на фотографа, за да се снеме, взел със себе си ръкописа на Еверет и го прочел докато чакал. По цели дни обмислял своето изказване, обмислял го, отивайки от Белия дом към военното министерство и обратно, обмислял го излегнат на кожения диван във военното министерство в очакване на последните телефонни съобщения. Той нахвърлял кратки бележки върху къс хартия и го носил със себе си в копринения си цилиндър. Той непрекъснато обмислял речта си, тя се изрисувала в съзнанието му все по-ясно. Малко преди да дойде времето да се изказва, той казал на Ноа Брукс: „Речта ми не е съвсем написана и съвсем не е завършена. Преписвах я два или три пъти, и трябва още да я обработя, за да ме удовлетвори”.

Линкълн пристигнал в Гьотисберг вечерта преди церемонията. Малкият град бил препълнен до отказ. Населението му, наброяващо обикновено 1300 души, внезапно нараснало до петнадесет хиляди души. Тротоарите били препълнени, хората ходели по мръсните улици. Гърмяла музика от шест оркестъра, тълпата пеела „Тялото на Джон Браун”. Хората се събирали пред дома на мистър Уилс, където бил отседнал Линкълн и го викали, молели го да говори. Линкълн отговорил с няколко думи, показвайки повече прямота, отколкото такт. Той заявил, че не възнамерява да говори преди утрешния ден. Известно е, че е посветил нея вечер на шлифовката на своята реч. Той даже е ходил до съседния дом, където е бил отседнал държавният секретар Стюард, за да му прочете на глас речта си и да чуе забележките му. На следващия ден след закуската той все още продължавал да я отшлифова и да работи до момента, когато му почукали на вратата и му казали, че е време да заеме мястото си в процесията. Полковник Кар, който е пътувал след президента, е разказал, че когато тръгнала процесията, „президентът седеше изпънат върху седлото, и изглеждаше както подобава на главнокомандуващ армия, но по пътя той се наклони напред, ръцете му провиснаха, главата му се отпусна. Той явно беше потънал в размишление”.
Може да се предположи, че дори в този момент той отново е обмислял своята малка реч, състояща се от десет безсмъртни фрази, той я е „доизглаждал”.

Някои от речите на Линкълн, към които е проявил само повърхностен интерес, безспорно, са били несполучливи, но той е притежавал необикновена сила на въздействие, когато е говорел за робството и за съюза на щатите. Защо? Защото ТОЙ НЕПРЕКЪСНАТО Е МИСЛИЛ ПО ТЕЗИ ВЪПРОСИ И ТЕ ДЪЛБОКО СА ГО ЗАСЯГАЛИ. Човек, който е прекарал с него нощта в една таверна в щата Илинойс, като се събудил го видял да седи в кревата си и да гледа към стената. Първите му думи били: „Не може да устои и правителството на нашата страна, която се състои наполовина от роби и наполовина от свободни хора”.

Как се е готвил за проповедите си Христос? Той се е отдалечавал от тълпата. Потъвал е в размишление. Съсредоточавал се е. Бродил е в уединение по пустинята, размишлявал е и е постил четиридесет дни и четиридесет нощи. „От това време, — пише св. Матей, — Исус започна да проповядва”. Малко след това той е произнесъл една от най-знаменитите проповеди — Планинската проповед.
„Всичко това е много интересно, — можете да възразите, — но аз съвсем не се каня да ставам безсмъртен оратор. Искам всичко на всичко от време на време да правя няколко прости доклада”.
Това е вярно и добре разбираме вашите нужди. Но тази книга е написана със специална цел — да помогне на вас и на другите хора като вас да постигнете именно това, което желаете. Но колкото и непретенциозни да са вашите изказвания, вие можете да извлечете полза от опита на знаменитите оратори на миналите времена и в известна степен да се възползвате от техния опит.

Източник:

Карнеги, Дейл; Как да развием самоувереност и да влияем на хората при публични изказвания”,

spiralata.net

Тагове: , , , , , , ,

Коментирай