Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Увереността в себе си се създава с подготовка – част 1

Дейл КарнегиДейл Карнеги

Започвайки от 1912 г.като професионален дълг и любимо занимание на автора на настоящата книга е било да прослушва и рецензира примерно шест хиляди речи годишно. И тези речи са произнасяли не студенти от колежите, а зрели хора — бизнесмени и специалисти. В резултат от натрупания опит, авторът твърдо се е убедил в следното: НАСТОЯТЕЛНО Е НЕОБХОДИМО ПРЕДВАРИТЕЛНО ДА СЕ ПОДГОТВИШ ЗА ИЗКАЗВАНЕТО СИ; ораторът трябва да има ясна и определена представа за това, което ще говори. Това би трябвало да бъде нещо такова, което му е направило силно впечатление и за което той не може да премълчи. Нима независимо от волята ви не ви влече към такъв оратор, за когото чувствате, че УМЪТ И СЪРЦЕТО МУ СА ПОГЪЛНАТИ ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНО ВАЖНА ИДЕЯ И ТОЙ СТРАСТНО СЕ СТРЕМИ ДА ВЪЗДЕЙСТВА НА ВАШИТЕ УМ И СЪРЦЕ? В това се състои половината от тайната на ораторското изкуство.
Когато ораторът се намира в подобно умствено и емоционално състояние, той открива важно обстоятелство — неговата реч като че ли сама се лее. Тя не му изглежда като бреме и не представлява никаква трудност за него. Добре подготвената реч — това са девет десети от произнесената реч.
Както се отбелязваше в първата глава, за повечето от хората такава тренировка е необходима преди всичко за да придобият увереност в себе си, смелост и самообладание. Много хора извършват съдбовна грешка като не намират време да подготвят речта си. Как може да разчиташ на това, че ще успееш да преодолееш страха и нервността, ако отиваш на бой с навлажнен барут и халосни” патрони или съвсем без оръжие. При тези обстоятелства не ни се налага да се учудваме защо такива оратори не се чувстват непринудено пред аудитория. „Мисля, — заявил Линкълн, когато бил още в Белия дом, — че никога няма да бъда дотолкова стар, че да говоря без смущение, ако няма какво да кажа”.
Ако искате да изработите увереност в себе си, то защо не правите това, което е необходимо, за да го постигнете? Съвършената любов, е казал апостол Йоан, прогонва страха. Същото върши и съвършената подготовка. Вебстер казваше, че той е еднакво неспособен да застане пред слушателите нито лошо подготвен, нито полуоблечен.
Защо не се готвим за изказванията си по-старателно? Защо? Някои хора нямат ясна представа за това, какво представлява подготовката и как разумно да се проведе; други се позовават на недостиг от време. Затова ще посветим тази глава на подробното разглеждане на тези въпроси.
ПРАВИЛНАТА ПОДГОТОВКА
Какво представлява подготовката? Четене на книги? Това е един вид подготовка, но не най-добрият. Четенето може да помогне. Но ако човек се опита да извлече от книгите множество от „консервирани” мисли и незабавно да ги представи за свои собствени, то в неговите изказвания няма да достига нещо. Слушателите могат и да не разберат какво точно не достига, но независимо от това те ще се отнасят хладно към оратора.
Ще приведа пример. Преди време авторът на тази книга провеждаше занятия по ораторско изкуство с група висши длъжностни лица от градските банки на Ню Йорк. Разбира се, на членовете на тази група, доста заети хора, често им е било трудно да се подготвят както трябва или да проведат подготовка, така както са считали за необходимо. Цял живот те са мислели по своему, изработвали са собствени убеждения, разглеждали са всички явления от своя гледна точка, натрупали са собствен опит. По този начин те, в същност, в продължение на четиридесет години са събирали материал за изказване. На някои от тях им е било трудно да осъзнаят това. Те не са умеели да видят гората зад дърветата.
Тази група се е занимавала в петъците от пет до седем часа вечерта. Веднъж един господин — да го наречем мистър Джек-сън, — свързан с банка, намираща се в предградията на Ню Йорк, установил, че вече е пет и половина, а няма тема за изказване. Той излязъл от кантората си, купил си от павилиона списание „Форбс мегазин” и в метрото, по пътя към Федералната банка за резерви, където се провеждали занятията, прочел статия, озаглавена „Имате на разположение само десет години за да преуспеете”. Той я прочел не защото особено го е заинтересувала, а защото трябвало да запълни с нещо оставащото до изказването време.
След час той станал и се опитал убедително и интересно да говори на темата, засегната от автора на статията. Какъв бил резултатът, неизбежният резултат? Той не бил осмислил, не бил усвоил това, за което се опитал да говори. Думите „опитал се да говори” съвършено точно отразяват същността на нещата. Той само се опитал. Той нямал мисъл, търсеща изхода. Маниерът му на държание, тонът му ясно свидетелствували за това. Как е могъл да разчита да произведе на слушателите по-голямо впечатление, отколкото статията е произвела на самия него? Той през цялото време се позовавал на статията, говорил че авторът е писал това и онова. В това изказване имало много думи на „Форбс мегазин”, но нищожно малко — на мистър Джексън.
Ето защо авторът на тази книга му каза примерно следното: — Мистър Джексън, нас не ни интересува неизвестната личност, написала тази статия. Нея я няма тук. Ние не можем да я видим. Интересувате ни вие и вашите мисли. Разкажете ни за това, какво мислите лично вие, а не за това, какво е казал някой друг. Внесете повече мисли на мистър Джексън. Защо да не се изкажете на същата тема следващата седмица? ПРОЧЕТЕТЕ СТАТИЯТА ОЩЕ ВЕДНЪЖ И СЕ ПОПИТАЙТЕ, СЪГЛАСЕН ЛИ СТЕ С АВТОРА НА СТАТИЯТА ИЛИ НЕ? АКО СТЕ СЪГЛАСЕН, ОБМИСЛЕТЕ НЕГОВИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ И ГИ ИЛЮСТРИРАЙТЕ СЪС СОБСТВЕНИ НАБЛЮДЕНИЯ. АКО НЕ СТЕ СЪГЛАСЕН С НЕГО, ТО ГО ЗАЯВЕТЕ И НИ ОБЯСНЕТЕ ЗАЩО. НЕКА ТАЗИ СТАТИЯ БЪДЕ САМО ОТПРАВЕН ПУНКТ, ОТ КОЙТО ДА СТАРТИРА ВАШАТА СОБСТВЕНА РЕЧ.
Мистър Джексън приел това предложение, препрочел статията и дошъл до извода, че съвсем не е съгласен с автора на статията. За новото си изказване той се готвил не във вагона на метрото. То постепенно назрявало в съзнанието му. Изказването било рожба на собствения му мозък, растяло и се оформяло точно като негово собствено дете. Подобно на дъщерите му, новата рожба растяла през деня и през нощта, когато той най-малко съзнавал това. Ту му възниквала нова мисъл, когато четял някаква статия във вестник, ту неочаквано изплувал подходящ пример по време на беседа с приятел. Всичко това се разширявало, задълбочавало, уплътнявало в процеса на обмислянето на темата през свободните минути на седмицата.
Когато мистър Джексън се изказал на тази тема на следващото занятие, той могъл да представи нещо свое — рудата, добита в собствените мини, монетата, изсечена в неговия монетен двор. И той говорил особено добре понеже не бил съгласен с автора на статията. Няма по-добър стимулатор от лекото разминаване в мненията.
Какъв поразителен контраст между тези две речи на един и същ човек, произнесени на една и съща тема в рамките на една седмица! Каква колосална разлика може да даде правилната подготовка!
Ще приведа друг пример за това как трябва и как не трябва да се подготвяме. Един господин, когото е наречем мистър Флйн изучавал ораторско изкуство във Вашингтон. Веднъж той посветил речта си на възхваляването на нашата столица. Той набързо прелистил рекламна брошурка, издадена от един вестник и взаимствал от нея факти. И тези факти прозвучали съответно — сухо, несвързано, ясно се чувствало, че материалът не е обработен. ОРАТОРЪТ НЕ БИЛ ОБМИСЛИЛ ПО ПОДХОДЯЩ НАЧИН СВОЯТА ТЕМА, ТЯ НЕ ПРЕДИЗВИКАЛА В НЕГО ВЪОДУШЕВЛЕНИЕ. ТОЙ НЕ БИЛ ПОЧУВСТВАЛ ТОВА, ЗА КОЕТО ГОВОРИЛ ДОТОЛКОВА ДЪЛБОКО, ЧЕ ДА СИ СТРУВА ДА СЕ ИЗРАЗЯТ ТЕЗИ ЧУВСТВА. ЦЯЛАТА МУ РЕЧ БИЛА ПЛОСКА, БЕЗВКУСНА И НИКОМУ НЕНУЖНА.
РЕЧТА, С КОЯТО НЕ СТЕ СПОЛУЧИЛИ
Две седмици след случая, за който говорихме, се случило събитие, което засегнало дълбоко мистър Флин — откраднали му колата от обществен гараж. Той се втурнал към полицията, предложил възнаграждение, но всичко било напразно. Полицията признала, че тя, в същност, не е в състояние да се бори с престъпността, а между другото, седмица преди кражбата, един полицай, с тебешир в ръка, пресякъл улицата и глобил мистър Флин за това, че колата му престояла на паркинга петнадесет минути повече от позволеното. Тези „тебеширени полицаи”, които са така пренатоварени, че не могат да ловят престъпниците, си навлекли гнева на мистър Флин. Той бил извън кожата си. Сега имал тема за изказване — не тема, взаимствана от брошурки, а тема, взета от собствения му живот. Това било нещо, касаещо живия човек, нещо, засегнало чувствата и убежденията му. В речта, възхваляваща Вашингтон, той едва свързвал фразите една с друга, а тук, едва станал и отворил устата си, и обвинителната реч срещу полицията рукнала и забълбукала като разтопена лава по време на изригването на Везувий. Такава реч почти винаги стреля без засечка, тя не може да не е сполучлива. В основата й стоеше жизненият опит и тя беше добре обмислена.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ИСТИНСКАТА ПОДГОТОВКА
Дали подготовката за изказване представлява подбор на гладки фрази, записани на хартия или научени наизуст? Не. Представлява ли подготовката подбор на няколко случайни мисли, които, всъщност, много малко ви касаят? Съвсем не. ДЕЙСТВИТЕЛНАТА ПОДГОТОВКА СЕ СЪСТОИ В ПОДБОРА НА ВАШИ МИСЛИ, ВАШИ ИДЕИ, ВАШИ УБЕЖДЕНИЯ, ВАШИ ПОДБУДИ. Те възникват у вас ежедневно, когато бодърствате, те проникват дори във вашите сънища. Цялото ваше съществувание е изпълнено с чувства и преживявания. Всичко това лежи в дълбочината на вашето подсъзнание в такова количество, в каквото са камъчетата на морския бряг. ДА СЕ ГОТВИТЕ — ТОВА ЗНАЧИ ДА МИСЛИТЕ, ДА ИЗНОСВАТЕ МИСЛИТЕ СИ, ДА ГИ ПОМНИТЕ, ДА ПОДБИРАТЕ ОТ ТЯХ ТЕЗИ, КОИТО ОСОБЕНО ВИ ПРИВЛИЧАТ, ДА ГИ ОТШЛИФО-ВАТЕ, ДА ГИ РАЗПОЛАГАТЕ В ОПРЕДЕЛЕН ПОРЯДЪК, ДА СЪЗДАВАТЕ СВОЕГО РОДА МОЗАЙКА. Може би такава програма ви изглежда твърде трудна? Не, това не е трудно. Трябва само да се съсредоточите и да мислите целеустремено.

Източник:

Карнеги, Дейл; „Как да развием самоувереност и да влияем на хората при публични изказвания”, spiralata.net

Тагове: , , , , ,

Коментирай