Каквото споделяш…
Живеем във века на социалните медии, мобилният интернет и чудовищното споделяне на тонове информация. Сами виждаме, че това, което share-ваме се увеличава и умножава, и често стига до хиляди дисплеи за нула време.
Но все пак, хората си споделят много преди да има блогове, фейсбук и туитър, много преди да се е зародил галактическия живот по нашите земи (подробности от Божидар Димитров – скоро). И колкото и странно да звучи, още има индивиди, които си говорят предимно офлайн за разните му там неща от живота, споделят си снимки от ръка на ръка, без да се тагват, и не рисуват по стените на къщите си бири и кафета.
Е, някой ако иска, може да използва и пощенски гълъби, важното е какво всъщност пренасят крилатите плъхчета. Защото ако споделим радостта си с другите, тя, може би, се умножава. А ако мрънкаме постоянно и страстно се оплакваме – дали не се увеличават смотаните простотии?
Да или не, аз няма да казвам. Но при всички положения е по-готино, ако правите другите съпричастни на щастието си, а неприятностите запазите за себе си.
Радислав Кондаков
Целият ни живот е в Facebook
Мда, там сме
Hi, imam edin proekt v tazi nasoka , oba4e e molko poveritelen.
Ako e vuzmojno da mi pratite mail da obsudim ne6to ?
ref. Rossen Natsev Bern Union – google za CV etc.
best rgds Ro$en