Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Изобщо, вярваш ли си?

Според редица автори силата на мисълта извира от вярата – ако я имаме, и то без петънце от съмнение, то умът ни става всемогъщ. И може да мести планини.

Според още по-дълга редица скептици, това са пълни дивотии.

Няма да се изживявам като арбитър между вярващи и неверници, просто искам да насоча лупата към дребния шрифт на това, доколко сами си вярваме.

Чели сме, че когато си поставяме цел и я визуализираме, ние трябва да вярваме и да сме убедени, че тя ще бъде постигната. Още повече – трябва да я преживеем все едно вече е факт, да вкусим от усещанията на реалността й.

Но!(винаги има едно или повече „но”-та.)

Ако сте например работник в цех и желаете да станете висш мениджър в голям концерн – не, че е невъзможно, но сам няма да си повярвате.

Или ако искате съвсем скоро да сте милионер, а току що сте оскубали трети косъм, в чудене как ще изкарате до заплата – няма да си повярвате.

Но, ако драгият работник в примера поиска да стане началник смяна, после началник цех и т.н. – това вече ще му звучи съвсем реалистично, ще го мотивира и амбицира, а и ще задейства силата на мисълта, според редицата автори. И съвсем естествено, това е много вероятно да се случи.

Ако човекът с трите косъма по-малко, просто пожелае да увеличи двойно доходите си, това ще му се види много по-реално, и сътветно, може да повярва в него, като дете, вярващо, че тати ще му купи колело. Ама друг път. Последното беше майтап.

Затова, трябва да си поставяме реалистични и разумни цели, в които ние самите вярваме и, ако вследствие на малките и успешни стъпки, ние добием такава увереност и сме напълно сигурни в сбъдването и на най-смелите си мечти – защо да не се случат и те?

Радислав Кондаков

Тагове: , , , , , ,

18 Коментара

  1. A как иначе.Достатъчно се познаваме, за да има основание, че мога да се сърдя за неща, които са нормални.Споко!

  2. Също важно е целите които си поставяме да са разумни и наистина подходящи за нас. Казва се в смисъл “Внимавай какво си пожелаваш, защото може да го получиш” – Оттук развитието на интуицията е от съществено значение.

  3. @ lilia – Не разбрах?

  4. @ Realist – да, така е.

  5. Радиславе – аз съм стигнал до следното нещо. Човек иска да стане директор на предприятие – големият мениджър. И там визуализира си, мечтае си, вярва си. Има една тънкост обаче според мен. Значи тази позиция, изисква определени знания, умения, опит, СЪСТОЯНИЕ на човекът, който ще я заема, КАЧЕСТВА. Или това, от тези неща, което няма да може максимално бързо да развие или придобие (знания например) за да може да върши тази работа, т.е. да изпълнява тази длъжност. С други думи да е готов. И МНОГО важно е да има състоянието. Значи тъй като всичко е направено от енергия и съответната длъжност изисква горепосочените неща за кандидата, то кандидата по състояние и енергия, която да пасва на това място – трябва да е максимално близо. Колкото е по-далеч толкова – по-невъзможно е да получи поста – не за друго, а защото не е готов, не е подходящ. Дори да го получи – ако не може да издържи на напрежението, няма търпение да кажем, а длъжността изисква огромно търпение, то той най-вероятно няма да се чувства добре на тази длъжност и няма да може да си върши работата добре – т.е. вероятно не е готов. И тогава защо вселената да му дава тази длъжност, за да трябва след това да има още работа, че да направи така, че работата да бъде свършена, ако той самият не може да я свърши.

    Оф така звучи мн. сложно хаха.

  6. @ соларни панели – да, абсолютно си прав. Това влиза в дефиницията “реалистична и разумна цел” :)

  7. Много си прав! Но има два проблема. Ако си поставяш по-малки цели, може да изпуснеш голямата и в един момент да се задоволиш с някоя по-малка и да престанеш да се развиваш. Обратно, ако си поставил твърде висока цел, трябва да я “разбиеш” на по-малки стъпки, но понякога човек не знае как да стане това, а може постигането на малките цели да отнеме толкова много време, че да не стигнеш никога до голямата.

    Значи се иска да можеш да правиш и двете – да се целиш нависоко и в същото време да бъдеш реалист. А това никак не е лесно…

  8. Да, Майк, така е. Златната среда и средният път на Буда :)

  9. Браво Радиславе..Ако искаш ми вярвай, ако искаш не, но от доста време не съм попадала на смислена статия като твоята..Пиши по честичко на тази тема, та дано някои го разберат…Писнало ми е чета за пепеляшка..Още веднъж поздравления..

  10. КАТЕРИНА – Много ти благодаря за добрите думи :)

  11. Привет,

    Абсолютно си прав – може да имаш една голяма цел (мечта), но да мислиш поетапно, постепенно, към следващото най-БЛИЗКО ниво.

    Да ти кажа в “Тайната” се развиваха такива идеи за визуализация, да се накараш да се чувстваш все едно вече го имаш… Само че аз съм скептично настроена конкретно към метода на визуализацията и самовнушението. Да вярваш в себе си, да си поставяш осъществими цели, да не се отказващ при трудности – да. Ама само с едната гола визуализация…

  12. Да, да не се отказваш от големите цели, но да ги постигаш със стъпката, с която ти е комфортно и възможно.

    Разбира се, само с визуализация, без действия, мислене и работа не става. Но тя, както и утвържденията са много силен метод, не ги подценявай.

  13. Окей, да не звуча скептично, но можеш ли да дадеш конкретен пример от твоя живот, когато визуализацията ти е помогнала?

  14. Мога, но ще ти пиша имейл, не тук.

  15. много, много си прав :)
    задавала съм си същите два въпроса като Майк Рам – доста трудно е да се постигне златната среда на практика

  16. Лита, да – трудно е.

    И аз все летя нагоре :)

  17. Това за работника и мениджъра ми звучи познато :))). Копнато като идея от една книга на отчасти забранен германски автор. Но няма лошо – важното е истината да излиза наяве.

  18. Вижте сега момчета и момичета – всички тези съвети за визуализации, за голямата цел, разбита на малки стъпки, за вярата в себе си…..са само добри препоръки и в най-добрия случай козметични, повърхностни действия, защото не достигат до корена, до същината. Сега ще ви разкрия накратко тази тайна. Първото нещо, което трябва да се направи, след което всичко останало се появява като следствие е да си припомним факта на своята уникалност! Моля много внимателно да се вникне в тази дума! Уникален означава единствен на този свят тук и сега, различен от другите, но не по-лош и не по-добър от тях като човешко същество. Как може да се сравняват уникати?
    Ето какво се случва по-нататък: В момента когато осъзнаете своята уникалност, вие ще прозрете своята ценност, а това ще отвори пътя на себецененето и себеобичането. Това прави излишна “вярата” в себе си. Вие вече ще ЗНАЕТЕ! И освен че ще осъзнаете своята уникалност, вие ще разберете, че сте любими деца на Вселената. Защото тя ни е дала всичко необходимо не само да успяваме, но и да бъдем щастливи!
    Когато това се случи вие ще започнете да мислите и действате в унисон с уникалността, която сте. Това означава, че по уникален за вас начин ще правите пари, приятелства, творчество, любов, сътрудничество….Това означава, че вече няма да имате неадекватни желания. А точно обратното – по появилото се у вас желание ще съдите за наличието на ресурсите за неговото осъществяване. Или буквално ще се осъществи тази максима: “Мечтите идват в главите на тези, които могат да ги реализират!” И така ако сложим в началото добра причина, ще получим желаното следствие. Сложете в основата осъзнаването на собствената си уникалност и ще получите уникалния си и прекрасен живот! Не може дасе избяга от тази причинно-следствена връзка!
    И сега не казвайте че това било трудно, защото просто няма друг начин, с който да сравняваме. Лесните начини, които знаете не водят дотам докъдето искате.
    Готов съм да докажа тезата си по всякакви начини на тези, които се съмняват че това е ЕДИНСТВЕНИЯ път.

Коментирай