Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Един свръхпредан на конкуренцията директор

Д-р Уейн Дайър

Алекс беше в средата на четиридесетте. Дойде при мен за терапия, след като бе прекарал лек сърдечен удар и два кръвоизлива от язва. Той беше съвършен пример за директор, постигнал стремителен успех за сметка на психическото, физическото и социалното си здраве. Бракът му бе приключен, защото съпругата му бе отказала да търпи отсъствията му; здравето му бе сериозно застрашено, а той все още се напрягаше над допустимите граници. Беше се превърнал в хроничен пияч „в компания” (алкохолик) и имаше две-три доста повърхностни връзки с по-млади от него жени.
Алекс беше амбициозен човек, който на времето в колежа бе преследвал яростно високия успех. Беше един от най-младите ръководители на голяма корпорация. Но ако човек си поговореше с него, ставаше ясно, че е неудачник. Беше обсебен от духа на конкуренцията и той го бе отвел опасно близко до самоубийството, независимо дали би го извършил пряко – с хапчета, пистолет или нещо подобно, или непряко – с убийствения си начин на живот.
Тонът на сеансите ни бе твърд и прям. Аз обясних на Алекс, че само се убива, защото е поставил успехите в работата по-високо от всичко, включително и от собствения си живот. Той системно бе пренебрегвал всичко, което твърдеше, че има стойност за него. На приказки всичко звучеше добре, но като всеки „добър ръководител”, какъвто се очакваше да бъде, той не искаше или не смееше да живее така, че да се чувства щастлив. казваше, че иска любов, но пренебрегваше онези, които го обичаха. Казваше, че иска душевен мир, но съсипваше всеки момент от настоящето си с тичане презглава. казваше, че иска да бъде добър баща, но никога не прекарваше с децата си повече от няколко минути на ден. Казваше, че иска здраве и сигурност, но освен инфаркта и двете язви си беше докарал и високо кръвно налягане. Всъщност всичко, което казваше, противоречеше напълно на поведението му.


Отначало започнах да насърчавам Алекс да си поставя всекидневни цели, вместо да се заема с дългосрочно преподреждане на живота си. Да си тръгва от офиса в определен час, независимо колко важно заседание има. Така той скоро се научи, че бизнесът ще продължи и без неговото присъствие на всяко заседание. Уреждаше със съпругата си да прекарва по един следобед с децата си и гледаше на уговорката като на правен ангажимент.
Не след дълго Алекс придоби нов, уравновесен, неосноваващ се на конкуренцията модел на поведение. Научи се да забавя темпото, да не изисква от себе си неща, за които е необходимо свръхчовешко усилие, престана да иска от семейството си да се държи по негов вкус. Успя да постигне помирение с жена си за пробен период и дойдоха заедно за семейна терапия. Постепенно се научи, бавничко и полека, да се справя с тежка-та задача да промени мисленето и поведението си, да забавя темпото, да се откаже от прекомерната си отдаденост на работата и да живее според целите на живота си, които сам определяше.
Две години по-късно, дълго след като Алекс и семейството му бяха прекъснали терапията, той напусна работата си и шумотевицата на Ню Йорк и започна да отглежда добитък в Монтана. Пое активния риск да се откаже от огромните си доходи за сметка на нещо, което се възнаграждава много по-добре – с далеч по-спокоен живот и лично щастие.
Това не е измислена история. Алекс е реален човек, направил пълен поврат, който му спаси живота. Но първо се наложи да помисли върху някои немислими преди неща и да разбере, че конкуренцията не е същност на живота. Той научи една основна истина, тълкувана от много философи през вековете. Понякога по-малко-то е повече.

Хората са по-важни от всичко останало

От време на време човек трябва да получи един хубав „ритник отзад”, също като Алекс, за да разбере, че хората са по-важни от всичко останало. Ще си бъдете чистопробна жертва, ако отдавате по-голямо значение на придобиването на вещи, отколкото на човешкия живот. Ако се посветите на вещи, събития и пари, най-вероятно ще свършите в поквара.
Ориентираните към вещите хора имат много проблеми във взаимоотношенията си с другите. Да разговарят с хората им се струва загуба на бреме, затова често ги поучават, нареждат им, използват ги в процеса на придобиването на вещи. Онези, които се оказват в ролята на командвани, мразят опитите да бъдат превърнати в емоционални роби, затова предпочитат да стоят далеч от вещоманите, които се обръщат още повече към вещите и се получава порочен кръг. Накрая на вещомана му остава да се утешава само с вещите. Но предметите не даряват щастие, те са стерилни, мъртви, в тях няма обич. В любовта към вещите не може да има взаимност, затова прекомерното наблягане на постиженията и на материалните придобивки в крайна сметка се възнаграждава със самота и разочарование.
Единственото, което има значение, са хората и живите същества. Без живот около вас, който да ви дава сили и който да споделяте, нищо друго не може да ви достави радост. Ако отнемете от света живота, в него няма да остане нищо, което да му дава смисъл. животът е единственото, което има значение.
Когато установите, че всеки ден жертвате човешки взаимоотношения заради материални придобивки, пари и положение, запитайте се какво ще ви дадат всъщност тези притежавани от вас неща. Ако няма кого да обичате и от кого да получите обич в замяна, ако сте загубили желанието си за живот, всичките ви материални придобивки също губят всякаква стойност.
Преодолейте представата, че за да бъде животът ви по-добър имате нужда от повече неща. Мнозинството богати хора наистина често говорят с копнеж за по-бедните и гладни дни, когато са се радвали на простички неща и когато любовта не е имала доларова равностойност.
Не е необходимо да притежавате кой знае какво материално богатство, за да бъдете щастливи. вижте малките, неразглезени деца. Те всъщност нямат нужда от пари, от играчки, от каквото и да е. Оставете ги на спокойствие и те ще се радват просто на това, че са живи. вие също можете, ако сте готови да преразгледате приоритетите си и да поставите ударението върху онова, което наистина е важно – самия живот.
Луиз беше в средата на четиридесетте и тъкмо се развеждаше. Съпругът и усложняваше процеса, като се опитваше да й попречи да получи справедлива подялба на имуществото. Тя ми се оплакваше колко е несправедливо всичко, как тя полудява от депресия и тревоги около имуществото – къщата, мебелите, колата, няколко хиляди долара, малко бижута.
В хода на терапията Луиз скоро призна, че е вманиачена на тема „голямата стойност” на тези неща и че отдава на получаването им много по-голямо значение, отколкото на щастието си. Беше готова да по-жертва щастието си и дори разума си за някакви си вещи.
Луиз винаги е била ориентирана към вещите, съпругът й също. Разводът им беше война, в която тя смяташе, че трябва да докаже надмощието си, получавайки възможно най-много вещи. като малка Луиз бе научила, че кой знае защо да има повече играчки от другите деца е нещо важно. Беше гледала на всичко от гледна точка на паричната му равностойност. Начинът й на изразяване се въртеше около цени, авоари, дългове; тя винаги подчертаваше колко пари струва това или онова. Беше човек на парите и това започваше да доминира в живота й.
Луиз скоро се научи да подрежда стойностите така, че те да и служат, вместо да я заробват, и да поставя на първо място себеосъществяването си. Аз й изтъкнах, че жертва щастието си, като се безпокои постоянно за „победата” в уреждането на развода, а имаше толкова много по-подходящи алтернативи, включително и тази да не обръща внимание на усилията на съпруга си и да остави всичко на адвоката. Тя се съгласи, че отсъствието на душевен мир у нея се дължи на потребността й да печели битките за вещите и се съгласи да поработи върху един нов начин на мислене и модел на победеше. в резултат на това помоли адвоката си да направи каквото може за нея, но да не я държи в течение на всички дребни подробности по делото. Съгласи се също, че трябва да престане да разисква въпроса с бившия си съпруг и да не му позволява да я тормози в постоянните разправии. Тя прехвърли работата по уреждането на недвижимото имущество на професионалист и насочи ума си към други, носещи й удовлетворение занимания – върна се в училището, което беше своеобразна ваканция след битките покрай развода, започна да се среща с приятели и, най-вече, да се забавлява и да се радва на живота.
По време на един сеанс я попитах: „как ще се чувствате, ако спечелите битките около подялбата и получите всичко, което искате? Ще бъдете ли щастлива тогава?” Тя знаеше отговора още преди да заговори и точно тогава терапията започна да й помага да промени самоунищожителната си нагласа, която винаги би я поставяла в положението на жертва. Не забравяйте, хората са по-важни от вещите.

“Бъди господар на живота си”

Д-р Уейн Дайър

Spiralata.net

Коментирай