Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Мета езикът или как да четете между редовете – част 1

metaezikВ първата част „Езикът на тялото: как да разчитаме мислите на другите по техните жестове” Алън Пийз дава редица практически насоки относно тази относително неизследвана област на сигналите на тялото и връзката им с поведението на хората. Там той посочва принципното единодушие на учените, че между 60% и 80% от междуличностното общуване лице в лице се извършва по пътя на несловесния обмен на информация, докато словесните и гласовите изразни средства допринасят за по-прецизното балансиране на така получените сведения.
В тази глава ще разгледаме почти напълно пренебрегнатата област на метаезика – тоест, на онези думи и изрази, които могат да ви разкрият истинските мисли и намерения на говорещия. Също както и езикът на тялото, метаезикът събужда в нас едно предусещане – обикновено го определяме като интуиция, вътрешен глас, шесто чувство, предчувствие, тъй като в действителност говорещият няма предвид точно онова, което ни казва. И макар метаезикът все още да е до известна степен бяло поле в сферата на междуличностното общуване, в тази глава ще се опитаме да преведем на един по-разбираем език онези думи, фрази и изрази, които почти всички ние използваме постоянно, за да предадем едно или друго послание, като същевременно ще се постараем да не опростяваме до схематичност нещата в тази толкова сложна област. Болшинството от хората познават и редовно използват повечето от разгледаните в тази глава метадуми, метафрази и метаизрази, но почти никога не си ги превеждат на съзнателно ниво, така че да разшифроват техния скрит смисъл и да разберат истинските чувства, мисли и намерения, които се крият зад тях.


Тълковните речници дават следното определение за понятието „метаезик”: „скрит език, в който са закодирани определени идеи, различни от изказваните в момента на говоренето посредством естествен език”. Или с други думи, метаезикът е скрит в използвания език. На всеки от нас се е случвало да стои пред щанда в някой магазин в очакване да го обслужат, и най-сетне продавачът/продавачката да се обърне навъсено към него с думите: „Някакъв проблем ли имате?”. Ако преведем смисъла на изречението от мета- на обикновен език, казаното би означавало: „Наистина ли нещо ви трябва чак толкова спешно, та да ме притеснявате точно в този момент?” – и подсъзнателно ние долавяме и възприемаме именно това истинско чувство от страна на човека зад щанда.
Рекламните съобщения на агенциите за търговия с недвижими имоти често си служат с метаезик, за да направят някое свое предложение по-желано. Ето няколко примера от едно
типично рекламно описание на обявена за продан къща и съответния превод за скрития зад примамливите думи истински смисъл:
Метаезик
Сега имате единствената възможност тя да стане ваша.
Превод
Трудно ни е да я продадем и се опитваме да се отървем от нея.
Тази къща с интересна архитектура, Тази грозна на външен вид,
компактна, прекалено малка,
в селски стил, сбутана селска къщурка,
(се намира) (се намира)
в район с голям потенциал. на гърба на географията.
Разположена е
в спокоен и тих район.
Тази уникална и добре поддържана къща се състои от просторен хол, уютна трапезария, З спални и модерна кухня.
Удобен достъп до транспортни средства.
Изложението е светло и слънчево.
Гледа към китен двор.
Разполага и с някои оригинални пристройки.
Идеална придобивка за умели хора.
Разположена е твърде далеч от всякакви магазини и училища да децата.
Тази най-обикновена и зле поддържана къща се състои от малък хол, тясна трапезария, З спални без вградени гардероби и наскоро боядисана кухня.
Селският рейс спира на два метра от входната врата.
Обърната е на запад.
Изобщо няма двор.
Тоалетната и пералното помещение са извън къщата.
Обновяването й ще струва цяло състояние.
Детонатори на раздразнението
Сред метадумите и метафразите, които предизвикват най-силно раздразнение, са „знаеш/знаете”, „нали разбираш/разбирате”, „един вид” и „на практика”. Тези паразитни фрази са най-широко разпространени сред по-неуките и по-необразованите членове на обществото и могат да бъдат чути в повечето радиопредавания с пряко телефонно участие на слушателите.
Следният пример е от радиопредаване, което приканва слушателите да се обаждат и директно в ефир да обсъждат свои лични проблеми или предложени от водещия теми. Програмата се излъчва всяка събота вечер, а водещ е един известен проповедник. Ако не всеки път, то поне през седмица се обажда по някое младо момиче, наскоро разбрало, че е бременно, което не може да открие бащата на детето и звъни за съвет. Но вместо да каже: „Бременна съм, какво да правя?”, разговорът обикновено протича по следния начин:
Момичето: Ходех с едно момче и сега съм… е, знаете какво!
Проповедникът: Не, не знам.
Момичето: Ами, той ме заведе у тях, а после ме целуна, а после един вид… е, на практика аз… ами… знаете какво!
Проповедникът: Не, не знам. Какво точно стана?
Момичето: Ами след като ме целуна, знаете, той един вид… нали разбирате… и сега аз съм… на практика… знаете… и не знам какво да правя.
На всичкото отгоре позвънилото момиче набляга върху „правя” и повишава гласа си така, че слушателите започват да се чудят дали задава въпрос, дали изказва твърдение и дали изобщо е свършило да говори. Разбира се, тази спъната форма на разговор е no-скоро краен случай, отколкото обичайна практика, но е много показателна за употребата на метафразите „знаеш/ знаете” и „нали разбираш/разбирате”, които разкриват липса на увереност в собствените думи, и подтикват слушателя да сигнализира своето разбиране посредством употребата на клишето „да, да, разбирам”.
„Знаеш/знаете” и „нали разбираш/разбирате” са крайно досадни, защото истинският им смисъл е: „Знам, че не се изразявам ясно, но вие сте достатъчно интелигентни, за да разберете какво имам предвид”, което пък кара слушателя да се чувства неуверено, когато не може да се досети за какво става дума. Метафразите „един вид” и „на практика” служат за извинение, когато говорещият не намира точната дума или правилния израз, които да употреби.
Защо съществува метаезикът?
Ако извадим от ежедневния разговор всички форми на метаезика, словесното ни общуване ще се състои единствено от кратки, остри, целенасочени фрази, а всички ние ще звучим и ще се възприемаме едни други като недодялани, сурови и неуки хора. Метаезикът омекотява ударите, които си нанасяме взаимно, позволява ни тайничко да манипулираме останалите хора, да изтъкваме собствените си добродетели и достойнства, с вътрешно облекчение да изливаме море от отрицателни емоции, при това без да изглеждаме откровено груби.
Когато се срещат двама непознати, те започват общуването си с незначително бъбрене – ритуал, съставен от разговорни фрази, въпроси, клишета и твърдения, които им осигуряват необходимото време, за да преценят дали познанството им би могло да се развие в евентуално по-близки взаимоотношения.
Обикновено се започва с размяна на няколко банални фрази клишета: „Как сте?”, което налага отговор: „Благодаря, добре”, последван от нещо от рода на „Чудесно!” от страна на задалия въпроса. И този ритуал е толкова често повтарян, толкова трайно жигосан в съзнанието ни, че дори не се замисляме, докато го изпълняваме, така че евентуален отговор: „Току-що почина майка ми”, пак би предизвикал стандартното „Чудесно!”.
Същото важи и за ритуалните фрази клишета, разменяни при раздяла, от които най-разпространеното е: „До скоро”. „За мен бе удоволствие да се запозная с Вас” обикновено се използва, когато нямаме никакво намерение занапред да поддържаме и да задълбочаваме познанството си със съответния човек.
Метаезикът е навсякъде. Той играе изключително важна роля в установяването и поддържането на междуличностни връзки, защото – също като езика на тялото – е средство, което използваме, за да разкрием скритите мисли, действителните намерения и истинския смисъл на казаното, закодирани в постъпките на даден човек.
Например повечето мъже знаят, че когато една дама каже „не”, тя има предвид „може би”, че когато каже „може би”, има предвид „да”, но че когато каже „да” – то тя изобщо не е дама. Тази стара шега ясно показва, че това, което се казва, не отразява непременно онова, което се мисли.
С всяко ново поколение се появяват нови метадуми, мета-фрази и метаизрази, а редица стари избледняват и постепенно излизат от употреба. От двайсетте до четирийсетте години на нашия век най-популярните метадуми и метафрази са били „определено” и „(или) нещо такова”. „Определено” се използвала, за да подчертае правилността на една или друга дума, например: „Вие определено сте прав”. Но това свръхподчертаване може да събуди и известна доза подозрение относно намеренията на говорещия – вероятно той изпитва необходимост да преувеличава думите си, защото е неуверен в тяхната достоверност. Метаиз-разът „(или) нещо такова” бил използван като извинение за неправилно употребена дума. В модерния английски език метаизразът „(или) нещо такова” е заменен с подобния по смислово значение метаизраз „ако ви харесва” (с евентуално разширен вариант „ако това повече ви се харесва)”, а „определено” е заменен с „всъщност”. И така, на изявлението: „Всъщност, не съм съгласен с вас”, днес спокойно можете да отговорите: „Всъщност, това изобщо не ми пука.”
С приближаването към края на двайсети век в деловия свят метаезикът се употребява все повече и повече. Преди стотина години работодателят е можел да уволни своя служител просто като му изкрещи: „Махай се от очите ми, лентяй такъв!” или нещо равнозначно. Постепенно обаче натискът, оказван върху работодателите от страна на профсъюзите и на други правозащитни организации, отхвърли възможността за подобен подход към въпроса и вместо него наложи все по-широката употреба на метаезик. Днешният лентяй вероятно ще получи циркулярно писмо върху фирмена бланка с приблизително следното съдържание: „Съобразно интензивната реорганизация на фирмения отдел за внос-из-нос възникна неотложната необходимост да бъдат обединени службите за залепяне на марките и за правене на кафе, в полза на всички служители и в името на просперитета на фирмата като цяло. Ръководителят на службата за залепяне на марките Джо Дръвников взе благородното решение да освободи своя пост и да си потърси друга работа на трудовата борса, където неговите всепризнати умения и огромен опит несъмнено ще го наложат бързо.” Цялото това послание всъщност означава: „Махай се от очите ми, лентяй такъв!”, но метаезикът подслажда горчивия хап за уволнения, гали слуха на другите служители и запушва устата на профсъюзите.
Ключът към разбирателството не е в думите
Сами по себе си, думите не носят почти никакви емоционални послания. Също като текста, изписан на компютърния екран, те предават само факти и информация. В междуличностния разговор лице в лице същностното послание, предавано посредством думите, е най-много в рамките на 7%. А когато са написани, те са изцяло лишени от емоции – е, в такъв случай е ясно как, ако се водят само по протоколите от някое съдебно заседание, съдиите могат съвсем спокойно да пратят съвършено невинен човек в затвора. Истината се крие в долавянето и в разбирането на контекста, на конкретните обстоятелства и на това, защо са употребени едни или други думи.
Ето защо повечето обществени дебати възникват по-скоро въз основа на отпечатани във вестник статии, отколкото вследствие на въпроси, повдигнати в което и да е друго средство за масово осведомяване или по какъвто и да е друг начин, тъй като всеки читател тълкува индивидуално и лично използваните в печатния материал думи. Двама души четат една и съща статия, но прочетеното (тоест разтьлкуваното) от единия не винаги и не непременно е същото, което е прочел (тоест разтълкувал) другият. Алън Пцйз се убеди в това от една случка по времето, когато неговият седемгодишен син Камерън прекарваше училищната си ваканция при баба си. Както и повечето хлапета на неговата възраст, Камерън също беше научил някои „жестоки” думи и изрази в училище и в един момент ги употреби пред баба си. Тя реши веднъж завинаги да сложи край на подобни негови „изяви”.
Бабата: Камерън, има два израза, които аз лично никога не искам да чувам в тази къща. Единият от тях е „пълен боклук”, а другият е „страхотно надървен”.
Камерън: Добре, бабче. И кои по-точно са тия два израза?
От една страна, Камерън си помислил, че с „жестоките” определения „пълен боклук” и „страхотно надървен” баба му всъщност описва някакви други два израза, които не иска да чува. От друга страна, тъй като тя наблегнала върху „аз (лично) не искам” и „тази (къща)”, той решил, че спокойно може да употребява въпросните изрази, стига баба му да не ги чува в нейната къща. Така че той продължил да ги използва с чиста съвест навсякъде другаде, както и в присъствието на баба си, когато тя била в нечия друга къща. Случката с Камерън и баба му е класически пример за това, как неправилната употреба и погрешното тълкуване на думите могат да доведат до влошаване на взаимоотношенията.

Алън Пийз, Алън Гарнър

Езикът на тялото – скритият смисъл на думите

Издател: Сиела; ISBN: 9546492868

Тагове: , , , ,

6 Коментара

  1. Моля авторът на статията да провери какво наистина означава метаезик, за да не се излага по този смешен и жалък начин. Ако изпитва огромно нежелание да провери това, нека тогава поне се запознае със значението на представката “мета-” и тогава да помисли дали образуваната дума “метаезик” е релевантна към предмета на неговия текст. В сегашния вид употребата на тази дума показва огромно невежество. Когато използваме даден научен термин е абсолютно задължително да сме отлично запознати с неговото значение, а не да импровизираме, както в случая, защото резултатът е потресаващо смешен.

  2. Страхотна снимка си сложил на курсивираната кула! :-) :-) :-)

    А на текста, нали разбираш, щях да му се изкефя определено по-много, ако един вид го беше ошрифтил, вместо на практика да мъчиш читателите с този чаршаф. 😉 😛 😀

  3. А, и това като е част 1, къде е част 2, че не я откривам? (Търсачката ти също.)

  4. Ами няма я, защото отдавна престанах да публикувам (копи – пействам) текстове на чужди автори.

  5. Четейки заглавието и темата на тази статия и за четенето между редовете се замислих, че май имаше вид изкуство,което ти позволява да четеш толкова ързо, че не е нужно всяка дума да минава през мозъкът ти и веднага асимилираш за какво става дума,коеот ми се вижда малко сложно, но явно си трябва практика.Хубаво е да видиш и да си спомниш как преди стотина години работодателят е можел да уволни своя служител просто като му изкрещи че не го иска или дори да го уиди, докато сега вече това е подсъдно, поне в някои отношение сме се развили и сме станали по цивилизовани.Разбира се има още какво много да се желае.

Trackbacks

  1. pligg.com

Коментирай