Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Малкият свят

Малък свят

Картинка: Istockphoto.com

Бел. авт.: Тук ще публикувам някои мои материали от другия ми блог – Писалка.net, които имат отношение към тематиката на Богатство.net

Рой беше млад, жизнен и си вършеше работата много съвестно, както правеха и всички други. Харесваше си една малка сладурана, казваше се Ния. Беше много красива, освен това интелигентна, но най-хубавото беше, че и тя го харесваше. Преместиха ги в една подгрупа и скоро общата работа разпали млaдежката им симпатия в истинска любов. Искрящи и щастливи, Рой и Ния радваха дори своя Господар. Той не поглеждаше какво става в техния малък, незабележим свят, дори и не подозираше за съществуването на двамата млади. Но силата на горещата им обич често го даряваше с приятно чувство, под лъжичката, за което той нямашe, а и не търсеше обяснение.

Рой и Ния бяха най-хубавите юноши в цялата група, всички харесваха слънчевите им усмивки и звънлив смях. Обичаха ги. Това незабележимо помагаше на цялата организация в трудните, ежедневни дейности, които те изпълняваха така усърдно и старателно, с вродено чувство за отговорност. Тяхната група, както и всички останали, бяха напълно отдадения на работата си за своя велик Господар. На свой ред, той ги даряваше с храна и всичко необходимо за живот. Благата им бяха изобилни, всички живееха в мир и спокойствие. Времето почти винаги беше хубаво, а природата красива и свежа, с пълни и бурни червени реки. Разбираха се прекрасно с всички съседи и работници от другите групи, изобщо живота им в малкия, подреден свят беше повече от приятен и хубав.

Бяха щастливи.

Минаха години, Рой и Ния прекарваха всеки ден заедно, чувстваха се като едно малко, изпълнено с радостен екстаз същество. Но не така безгрижен бе вече живота на групата им. Времето се влошаваше все по-често, храната не достигаше, дори се чуваха слухове за разбойници, които грабят и нападат мирните работещи. Много от тях зашепнаха, че малкият им свят започва да се руши. Все по-често аленочервеният хоризонт бе раздиран от викове и плач, не се чуваха ведрите песни, които отекваха доскоро. Заглъхна звънкият смях, помръкна и щастието на младите влюбени. Замлъкнаха и молитвите на благодарност към щедрия Господар, все по-често някой, с присвити на черта устни, вдигаше стиснат юмрук – там, нагоре.

И точно когато всички мърмореха, че по-зле не може да стане, избухна голямото въстание. Една от големите групи отказа да работи и да слуша Великия Господар, чуваха се възгласи „Искаме храна и свобода!” и „Не” на робството и мизерията!”. Съседните групи се опитаха да ги вразумят, но бяха нападнати и изгонени надалеч.

Тръпка на ужас мина през целия свят. Рой и Ния, прегърнати и сгушени, свити от страх молеха за прошка Милостивия. Те знаеха, че заради нечуваното непокорство, Той ги наказваше с убийствения глад последните дни. Те виждаха, че толкова са го разгневили, че дори беше накарал слънцето да свети съвсем слабо, като последните лъчи на умираща светулка.

Но Рой и Ния, не можеха видят, как Господарят им също ридаеше безмълвно, покрил с длани помътнелите си очи.

Не бяха чули и как един друг Господар, целия облечен в бяло, току що му бе казал със съчувствен тон:

– Аз наистина съжалявам, но всички изследвания сочат, че имате рак…

Радислав Кондаков

Тагове: , ,

Коментирай