Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Лекарството

lekarstvo

Бел. авт.: Тук ще публикувам някои мои материали от другия ми блог – Писалка.net, които имат отношение към тематиката на Богатство.net

Отчаянието го бе обзело напълно и бе усилило до краен предел желанието му за живот. „Как се случи точно на него?” – дори този въпрос избледняваше в съзнанието му. Беше се вкопчил само в една дума – живот.

В очите на близките си, доскоро, беше жизнерадостен и енергичен човек, изпълнен с ентусиазъм и детска наивност. Хората го харесваха, в работата го ценяха и уважаваха, а семейството му го обожаваше. И той беше щастлив. Харесваше живота си, обичаше красивата си съпруга, двете палави деца и многобройните си приятели.

Силна буря разраняваше нощта, вятърът фучеше яростно – но той не чуваше нищо. Трескавата му фигура се бе навела над ниската маса с лаптопа. Беше потънал в Интернет, погледът му прескачаше от страница на страница, умът му търсеше спасение. Откакто разбра диагнозата, почти не мигваше. Рак.

Мисълта за страшната болест не му даваше покой и дърпаше хипнотизираната му душа към най-тъмните кътчета на съзнанието му. Нито усилията на лекаря, нито химиотерапията будеха в него надежда. Необичайно откровен, докторът не криеше, че се влошава бързо, че не му е отредено още много време. Смъртта се приближаваше с бързи крачки.

Всеки кратък миг изглеждаше по-важен от далечната вечност – искаше да събере в него цялата вселена.

Толкова му се живееше…

Чуха се тихи стъпки, през вратата влезе сънена жена. В погледа й се четеше безсилна мъка, от тази, която превръща любовта в болка. Ръцете й нежно се извиха в прегръдка, топлината на целувката й се разля по врата му.

– Няма ли да дойдеш при мен?

– Лягай, скъпа. След малко идвам.

Побърза да я отпрати и продължи трескаво да зарежда страниците на медицинска тематика. Изведнъж една съвсем нова статия прикова вниманието му. Беше точно за неговия рак.

И най-важното – за ново и ефективно лекарство!

Не можеше да повярва, погледът му бягаше през редовете, буквите се сляха и раздвижиха в странен танц. Ощипа се силно и се напрегна да завърши статията.

Само спокойно, не се вълнувай – повтаряше си той, сякаш се страхуваше да не умре от възбудата.

Прочете всичко за миг, после повтори – жадно: като алхимик, намерил еликсира на вечната младост.

Душата му се опитваше да повярва.

Имаше лекарство. От статията се разклоняваха връзки, много от прозорците разкриваха различни случаи на излекувани. Имаше и снимки на щастливи, усмихнати лица. Повярва им заради радостта в очите. Изчете всичко, погълна го на един дъх, сякаш хиперлинковете водеха към самия извор на живота. Изпитваше силна нужда да чете още – толкова му се живееше!

Очите му попиваха меката светлина на екрана цяла нощ.

Умореният му ум впрягаше последните си сили да осмисли и анализира всичко, но се предаде на вълната на спасителната вяра и последната надежда.

Има лекарство, ще живея, ще оздравея! Само това си повтаряше, докато препрочиташе внимателно всеки ред.

Ветровитата сутрин намери един изтощен и нетърпелив човек. Обади се на лекаря и поиска незабавно да се видят. Не можеше да чака, настояваше той. Лекарят съобрази ситуацията и отмени планираните визитации.

Дойде при него възможно най-бързо.

– Докторе, вижте това!

Сграбчи го още от вратата и го повлече към компютъра. Медикът, разбира се, много добре знаеше за това лекарство. Пълен боклук, мислеше си той, само продаваха на хората напразни надежди и трупаха състояние на гърба на клетите болни. Готвеше се да му го каже, но видът му го спря. Беше неузнаваем. Изглеждаше ужасно – преумората, болестта и нощта, прекарана пред компютъра го бяха превърнали в герой от третокласен филм на ужасите. Но не това сепна доктора. Очите му блестяха със странна, непозната светлина. Пред него стоеше друг човек.

– Докторе, не го знаеше, нали? Нека го започна!

Лекарят се направи на приятно изненадан и обеща незабавно да започнат с това лекарство.

Пиеше го с трепет, представяше си как всяка глътка внася доза здраве в болния му организъм.

Докторът го преглеждаше редовно. Не заради новото лечение, беше убеден, че то няма да помогне, но не можеше да забрави погледа му.

Симптомите се топяха пред очите му, като сняг, огрян от топло пролетно слънце. Започна да оздравява. Никой не можеше да повярва. Ракът изчезваше. Цялото му семейство преливаше от неописуемо щастие.

Лекарят не вярваше на очите си и се допита до редица колеги – от рака не бе останала и следа.

Случаят внесе смут в лекарските среди. Започнаха изследвания, разговори, симпозиуми. Водещи специалисти и капацитети от цял свят се включиха в тях. Пишеха се доклади, статии в пресата, дискутираше се по телевизията. Няколко пъти взимаха интервю от него, каниха го и в националния ефир. Даже искаха да снимат и филм. Но това не го вълнуваше. Беше здрав, жив и щастлив. Не можеше да се нарадва на всичко, не се отделяше от жена си и двамата малчугани.

Постепенно гилдията стигна до извода, че лекарството е неефективно. Почти всички капацитети бяха на мнение, че не става за лечение на тази форма на рак и не бива да се предписва. Статии заляха пресата. Отказаха филма. Много лекари се изказаха, че не е възможно да е оздравял точно от това лекарство и съветваха причината да се търси другаде.

– Стига ги чете тези глупости, нали си здрав вече! – казваше жена му. – Колкото и да го отричат, точно това лекарство те излекува!

Но той не можеше да спре. Поглъщаше жадно всеки материал и предаване по темата, следеше внимателно дискусиите и дебатите.

Отново се появиха симптомите на болестта и състоянието му започна да се влошава.

Докторът пак му предписа лекарството, спазваше стриктно спасителната доза.

Ракът го тровеше бързо.

Не след дълго умря.

А така му се живееше…

Радислав Кондаков

Тагове: , , ,

1 Коментар

  1. Вярата, това е най-ценното чувство , което притежаваме.Лошото е че понякога, съзнателно или не се разколебаваме и това става причина за неблагоприятен край, за нас.
    А аз прочетох и останах съпричастна. Колко много ми се искаше този човек да се вкопчи в своята вяра, да я прегърне, завинаги.
    Благодаря.

Коментирай