Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Камерата

zamruznal

Бел. авт.: Ще публикувам някои материали от Писалка.net, които имат отношение към тематиката на Богатство.net

Дик изруга тихо, най-мразеше да остава последен на работа. Чувстваше се прецакан. „Защо все аз работя най-много?” се питаше, докато нещо средно между умиление и съжаление към него самия го превземаше целия. Всъщност Дик съвсем рядко оставаше след другите и това щеше да му коства твърде много.

„Така, успокой се”, каза си той – „Ще видят те като напусна.” Тази мисъл го зареди с енергия и той се отправи с бодра крачка към хладилните камери. Всички бяха затворени и той се обърна, но почти веднага се спря.

– Абе няма само аз да съм балъка в тоя склад, айде ще им… Отивам да си взема един бут, изобщо не ме интересува.

Щастлив, че е намерил чудесен начин да се компенсира, Дик с усмивка на уста се озова в първата камера – сега светът му се струваше далеч по-справедлив.
Но блаженото чувство на току-що възмезден страдалец бе бързо изместено от неприятна изненада – камерата бе празна. Но и това чувство не трая дълго – то бързо се превърна в ужас, породен от един-единствен звук – този на хлопваща се врата.

Бялата врата пое ударите на обезумелия мъж без да помръдне. Дик крещеше неистово и сипеше юмруци, докато омалялото му тяло не се строполи на пода. Знаеше, че температурата в тази камера е около минус 20 градуса, знаеше, че е само по тениска и тънки панталони. „Не, няма да се предам” каза си полугласно и заблъска отново. Все пак комплексът имаше охрана, със сигурност щяха да го усетят. Тази мисъл го ободри за кратко. Но никой не чуваше, а отровните пипала на страха трептяха във всяка вена и пръскаха ужас. Ох, ще замръзна, ще умра… Младият мъж седна и зарида с все сила. Ох, майко, ще замръзна, ще замръзна, оооу…

Старши инспектор Никсън паркира точно пред склада. Здрависа се със сержанта и съвсем небрежно се запозна с директора на фирмата.

– Какво имаме сержант?

– Труп в една от камерите, замръзнал е. Явно се е заключил по невнимание, но…

– Или някой го е заключил, нали? Никога не трябва да правим прибързани заключения.

– Но, инспекторе….

– Старши инспектор – каза Никсън и стрелна с поглед смутения директор, който се опита да се включи в разговора. После забеляза и обърканата физиономия на униформения му спътник.

„Уф, аман от смотаняци” помисли си старшият и рязко им обърна гръб.

Упътен от двама редови, Никсън бързо стигна до фризера-убиец, където лежеше сгърчено тяло в заскрежени работни дрехи. Но още като прекрачи прага на камерата, инспекторът усети, че нещо не е наред.
Въпросителния му поглед потърси очите на сержанта, който го бе догонил, следван от бледия мениджър.

– Никсън, камерата не е била включена. – промълви глухо колегата му.

Радислав Кондаков

Тагове: , ,

3 Коментара

  1. Наистина самовнушението може да те убие по един или друг начин. Много неща са се изписали за силата на мисълта и аз съм съгласен.

  2. Така е – тялото се управлява от мозъка и нервната система, а те – от мисълта. Този пример отлежава в главата ми от много години, даже мисля, че го бях чел някъде отдавна и беше по действителен случай, но изобщо не съм сигурен в това. Може и да съм си го измислил :)

  3. имаше случай на получил топлинен удар, мисля че беше йога, в хладилна камера ;(

Коментирай