Дълъг живот, голямо богатство, много синове
 Докато Яо разглеждал забележителностите на Хуа, граничният страж го познал и се приближил с думите:
– О, Мъдрецо! Благословен да си! Дълъг живот за Мъдреца! – Замълчи! – казал Яо. – Нека Мъдрецът има много богатства! – Замълчи! – Нека има много синове! – Замълчи! – Как така? – попитал граничният страж. – Дълъг живот, голямо богатство, много синове са това, което всеки иска. Защо ти не ги искаш? – Много синове – казал Яо – означават много тревоги. Голямо богатство означава големи грижи. Дълголетие означава дълго страдание в житейски беди. Всичко това пречи на усъвършенстването на Добродетелта. Затова не го искам. – Преди – отвърнал граничният страж – те мислех за мъдрец. Сега виждам, че си просто благороден мъж. Когато Небесата ти пращат синове, положително са предвидили занятие за тях. Ако имаш много синове и те имат своите занятия, за какво трябва да се тревожиш? Ако притежаваш голямо богатство и го делиш с другите, какви грижи можеш да имаш? А колкото до дълголетието… Мъдрецът си намира подслон като пъдпъдък – без тревоги и борби. Той получава храна като новоизлюпено пиле от поддържащия всичко Път на Небето. Той преминава през живота като птица в полет, без да остави и следа. Когато империята следва Пътя, той участва в разцвета й. Когато тя загуби Пътя, той се оттегля и усъвършенства своята Добродетел. След много години доволен живот напуска този свят и яхва белите облаци. Никакви злини не го постигат. Свободен е от нещастия. Какви беди е изстрадал? С това граничният страж се обърнал и си тръгнал. Яо го последвал. – Почакай! – извикал той. – Искам да попитам… – О, върви си! – отвърнал граничният страж. |
|
| Из “Дъ-то на Прасчо”, Бенджамин Хоф, изд. Дамян Янков, София 2003 |
|
Източник : http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=138
