Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Орфей

Ти целия разранен и гладен си
О, певецо с лира в ръка
И взорът син разтваря се
В разлюляната гора

А очите й
Хиляди, погубени
Изгарят бялата снага
И тъмен шепот на безверници
Съдира нежната душа

Ти запя, Орфее
С пръсти лирата погали
И онемяха хора, зверове и ручеи
Копнеж незнаен в тях пробуди се
Копнеж прадревен, копнеж незнайно от кога

Отдалече идеш ти
Да уловиш душите заблудени
Които плачат, хълцат, стенат
Притиснати от ноктите студени
Във ъгъла на кухата вселена
В гнездото на грабливата царица

И ето те пред нея
Полугола, накитена и властна
Ти нямаш сили очите й да срещнеш
А тя те гледа – тъмно, сластно

О, Орфее – тя те мигом пожела
За неин цар – съпруг на великата Родопа
Ще се стопи ли божественият дар
В черната утроба на блуд и на кощунство?

Ти – надменен чужденец
Презрял ложето на бесовска царица
Дързък и безумен хубавец
Ти сам скочи в лапите на гневната лъвица

Но още крачки ти направи
По трънливата пътека , водеща към гибел и разруха
Ти сбра момци, мъже и старци
За да говориш слово за метеж и свобода

О, лъжеверецо – тя копнееше да ти прости
Че цяло царство ти превърна в племе от жени
Но още крачки ти направи
По трънливата пътека …
О, да, вярно – ти с поглед кротък и песен тиха
Успя сърцето да плениш
Но кой ти каза, че можеш с огнени цветя
Вакханска вяра да ломиш?

И когато със измама и коварство
Менади, блудници и жрици те завлякоха
И хвърлиха те кървав в нозете й
С дрехи и душа разкъсани
Тя с треперещи ръце прегърна те
И зашепна на трупа ти
– Родопа те желае
А тежките крила на ужаса
въздуха над тъжната гора разклатиха

Ти себе си на семена – узрял
Разпръсна по заспалата вселена
За да запееш песента на звездно цвете
Поникнало от зърното алмазено
на музика небесна

Радислав Кондаков

Тагове: , ,

1 Коментар

  1. Много силно! Обичам да чета за времето на Орфей!

    Пренесеме назад във времето!
    Поздрави

Коментирай