Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Малко за и от Чехов

Чехов

Един от гениалните писатели, Чехов, заслужава специално внимание от всеки пишещ човек. Ще започна с думите на Алисън Голдин, гл. ас. по творческо писане :

“Четете много Чехов. После го препрочитайте. Четете Реймънд Карвър, Ърнест Хемингуей, Алис Мънроу и Тобиас Улф. Ако нямате време за всеки от тези автори, придържайте се към Чехов. Той ще ви научи по-добре от всеки учител по творческо писане.”

След този, изключващ всякакъв коментар, цитат, ви предлагам да се насладите на някои фрази от самия Антон Павлович:

Доброто възпитание не е в това да не разлееш сос на покривката, а да не правиш забележка на този, който го направи.
Равнодушието е паралич на душата.
Водката е бяла, но зачервява носа и очерня репутацията.
Човек ще стане по-добър, тогава, когато му покажете какъв е.
Човек е това, в което вярва.
Не ми казвай, че луната свети; покажи ми блясъка на счупено стъкло!
Достойнството на един човек не може да бъде отнето, то може да бъде само загубено
Ако в първо действие на сцената виси пушка, то тя непременно трябва да гръмне до края на представлението.
Лудите не може никой укроти,
бедните не може никой утеши.
Когато си жаден, струва ти се, че ще изпиеш цяло море – това е вярата; а когато започнеш да пиеш, ще изпиеш само две чаши – това е науката
Университетът развива всички способности, в това число и глупостта
Срещу клеветата може да се протестира само с преувеличени похвали
Животът не бива да се изобразява какъвто е ,нито какъвто трябва да бъде ,а такъв какъвто е в мечтите ми.
Умният обича да се учи, глупакът да поучава.
Смъртта е страшна, но още по-страшно би било съзнанието, че ще живееш вечно и никога не ще умреш.

А у когото се е събудило желание да си припоми нещо за Чехов, ето какво казва Уикипедия:

Роден е на 29 януари 1860 г. в Таганрог в семейство на търговец. През 1868 г. постъпва в местната гимназия. Когато семейството му се премества в Москва писателят остава в Таганрог и работи като репетитор, за да завърши образованието си. След завършването през 1879 г. заминава за Москва и постъпва в медицинския факултет на Московския университет. През 1883 г. получава лекарско звание и започва медицинска практика. Още като гимназист Чехов пише хумористични текстове за ученически списания. През студентските години, за да изкарва прехраната си сътрудничи на списанията “Стрекоза”, “Будилник”, “Зритель” и др., подписвайки се с различни псевдоними, но най-често като Антоша Чехонте. От 1882 г. пише за петребургския вестник “Осколки”, води рубриката “Отломки от московския живот”(1883-1885). През 1884 г. излиза първата му книга с разкази – “Приказките на Мелпомена”, а по късно и “Пъстри разкази”(1886), “В полумрака”(1887), “Сърдити хора”(1890). През тези години писателят е под силното влияние на Л.Толстой. В края на 80-те години пише пиесите “Иванов”, “Горски дух”, “Сватба”, водевилите “Мечка”, “Юбилей” и др. През 1890 г. заминава за Сахалин, остров за каторга и заточение, където изучава живота на пратените там хора, което оставя дълбоки следи в съзнанието му. След завръщането си пише книгата “Остров Сахалин”(1893-1894). Сахалинските преживявания намират отражение и в разказите “На заточение”, “Палата #6”. Пътуването му влошава здравословното му състояние и той се разболява от туберкулоза. През 1892 г. купува имението Мелихово, където помага на местните селяни като лекар. Там пише пиесите “Чайка”, “Вуйчо Ваньо”, а по-късно в началото на века пише “Три сестри” и “Вишнева градина”. През последните дни от живота си Чехов е зает с подготовка за издаване на събраните си съчинения, излезли в две издания (1899-1902 и 1903). През 1904 г. поради рязко влошаване на състоянието му писателят заминава да се лекува в Германия, в курорта Баденвайлер, където и умира.

Тагове: , , ,

Коментирай