Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Как да се сприятелим с парите?

Нийл Доналд Уолш

Мнозина поддържат мисълта, че парите са априори нещо лошо. Не зная дали Вие мислите по този начин. Но някои хора таят подобна мисъл почти несъзнателно. С други думи, ако ги запитате съвсем направо: „Мислите ли, че парите са нещо лошо?” Те ще ви казват, „Не, парите са нещо хубаво”. Мнозина биха ви отговорили така. Но те постъпват така, сякаш парите са нещо лошо.
Ще ви дам един пример. Познавам човек, който никога не би признал, че в него се е загнездила идеята, че парите са нещо лошо. За нея, фактически парите са нещо добро, но тя ви прави някаква услуга, например закарва ви до летището, което значи, че Кара два часа до летище „Феникс” и обратно и Когато ти слезеш на „Феникс” и кажеш: „Позволи ми да ти оставя само няколко долара за бензин”, ти чуваш в отговор: „О, не, не. В никакъв случай, в никакъв случай”.
Не ви ли се е случвало някой да ви направи услуга и когато му предложите малко пари просто като компенсация за разходите, които е направил, той не иска да приеме парите? Какво смятате, че е това? Той е щастлив да приеме вашата благодарност, но не желае да приеме вашите пари. Защото по някакъв начин да приеме пари за добрината, която е направил, му се струва някак си като че ли омърсява добрината. Нали разбирате, това го свежда до ниво, което започва да ви се струва малко обидно. Между другото, такова отношение на мен лично не би ми се сторило обидно. Така че, ако някой пожелае да ми даде пари за това, че съм направил нещо хубаво, трябва само да ми каже. Ще взема всички пари в стаята. Това понякога е трудно да бъде казано, защото хората искат да мислят: „О, Нийл е наистина е духовен човек. Той не би трябвало да говори такива неща.” Аз обаче ще говоря такива неща.
Навремето познавах един човек на име преподобният Ике, Който обичаше да Казва: „Обичам парите и парите ме обичат.” Това е велико послание: Аз обичам парите и парите обичат мен. Аз не бих се наел да твърдя, че в моята вселена Бог е всичко, само не и пари. По-скоро заявявам, че Бог е всичко, включително и пари; парите са само друга форма на енергия, Която ние наричаме Бог.
Не зная дали наскоро сте следили новините, но тъкмо оня ден имаше дълга история в един от националните вестници във връзка с червен Китай. Те в момента извършват тази невероятна промяна на съзнанието там. Сега те са започнали да говорят на хората за достойнството и величието на това да печелиш и да имаш пари. Представяте ли си? Това е в червен Китай, който между другото е една от двайсет и седемте страни, които са превели книгите „Разговори с Бога”. Преди няколко месеца разбрахме, че са откупени правата на превода – и представете си, от Народна република Китай.


Както виждате, промяната може да настъпи за една нощ на всяко едно място на света. И така, ако народът, селяните на червен Китай, започват да оценяват величието на парите и това, че няма нищо лошо в парите и в това да ги имаш, не трябва ли и ние да го оценим? Нужно е да се отърсим от представата, че някак си в парите има нещо лошо.
Говори се за нечиста печалба и нечисти пари. Това са изрази, Които изразяват вътрешното ни отношение, вътрешната мисъл на обществото Като цяло по този въпрос. И мога да ви кажа, че на едно дълбоко ниво обществото продължава да поддържа тази мисъл. Един от въпросите, които най-често ми се задават от хората в лекционните аудитории, както и в медиите, когато ме интервюират някои от техните основни представители, е: „Как се чувствате, когато обикаляте страната и говорите за духовност, като в същото време правите доста много пари от всичко това?” Сякаш че някак си върша нещо нередно, виждате ли. Сякаш че по някакъв начин това трябва да бъде предупреждение за обществеността… Голямо предупреждение. „Само погледнете, вижте… Вижте колко много пари прави той от всичко това.”
И много често ми се случва да получа писмо от някой, който казва: „Ако сте наистина толкова духовен, защо не се откажете от целия процент от печалбата В полза на бедните? Защо просто не включите книгата в Интернет и да дадете на хората Възможност да имат свободен достъп до нея?” Причината да не го направим е, че ако го направим, издателите ще трябва да излязат от бизнеса и книгата преди всичко не би могла да бъде издадена.
Виждате ли, някой все трябва да направи първото, което се нарича „да публикува книгата” под някаква форма. Дори включването на книгата в Интернет струва пари. Зная това, защото познавам някои хора, Които качват определени неща в Интернет и искат срещу това доста пари. И така, както се вижда, истина е, че парите са тъкмо онази смазка, която прави машината на живота да работи в настоящето на нашата планета, в момент на изграждане на обществото. В това няма нищо лошо, разбирате ли ме?
Ето защо аз отказвам да се съглася с онези, които твърдят, ако ти си наистина духовен човек, защо тогава не дадеш книгата си даром. Ще вземеш цялата печалба, която получаваш от нея и ще я разпределиш на бедните и няма да получиш за себе си нищо. Истината е, но тава само като информация, че ние с Нанси, както и фондацията, Която сме създали, внасяме ежегодно голяма сума в много стойностни каузи. Но това не е важното. Това е само истината. Това е просто факт.
Но, разбирате ли, аз обичам да печеля много пари, защото това ми позволява да върша много неща и да бъда съвсем наясно какво искам да правя на света. Съвсем съм наясно, че искам да спомогна за осъществяването на определени промени и, както Казах, в нашето общество е необходима тази смазва, за да проработи машината.
Струва ми се, че трябва да забравим всичко, което сме научили до този момент за парите. Наистина си мисля, че трябва да изтрием черната дъска и да измием и почистим напълно. Дори онези от нас, които са били благословени с известно количество пари в живота си, понякога се затрудняват да се справят с тях – и да се чувстват добре по отношение на тях. Защото буквално всяко послание, което сме получавали по отношение на парите, прави от парите нещо лошо, някакво престъпление и чрез разгръщане онези, които имат пари, се превръщат едва ли не в престъпници в живота, макар и да не са такива. Такава е мисловната ни нагласа по отношение на парите. Те са коренът на всяко зло. Ние ги наричаме мръсни пари, а хората, които имат много пари, се определят като забогатели по непочтен начин. Има нещо нечисто във всичко това. Излиза така, сякаш хората, които притежават известни пари, трябва непременно да са ги получили незаслужено, че не е справедливо, нито правилно да получат тези пари. Така се е изградил този мащабен мит, свързан с парите. Аз го наричам мита за парите. И този мит за парите в човешкото общество е, че парите всъщност не са нещо съвсем редно – което е твърде любопитно, защото всеки човек иска пари. Това поставя всекиго в положение да се стреми към нещо, което не е съвсем редно да притежава.
Това е в известен смисъл като при секса. Не са толкова много хората, които биха отказали да правят колкото се може по-добър секс. Но това се смята за много нередно в нашето общество. Вижте, аз никак не се шегувам – съвсем съм сериозен – доста е нередно в нашето общество да желаеш много секс. Ако чисто и просто излезете и заявите: „Аз искам много секс”, хората ще си помислят за вас, че сте си загубили ума или че нещо при вас не е наред. С парите е същото, ако не и още по-лошо.
Тръгнете по улицата и попитайте хората за техния сексуален живот – те биха могли да ви разкажат за това, но ако ги попитате колко пари има в банковите им сметки – вижте само какъв израз на ярост ще се появи на техните лица.
– Какво желаеш да знаеш? Искаш да знаеш колко пари имам в банковата си сметка, така ли? Извинявай, но това е нещо съвсем лично.
Това с кого си спал миналата нощ не е лично – е може би е само донякъде лично – но парите са наистина нещо лично. Пари са това. И така, хората са много по-емоционално обременени във връзва с парите, отколкото във връзка със собствения си сексуален живот. Интересно, нали? То е свързано с всички послания, които са ни предавани през живота във връзва с парите – и девет десети от които са били много, много отрицателни.

И така, как да се сприятелим с парите? Първо, човек трябва да забрави всичко, което му е било казвано за тях. След това трябва да вложи в ума си едно ново послание: Няма нищо в тази вселена, което да не е Бог. И Бог, и енергията, която е Бог, може да се открие във всичко, включително и в парите. Не може да се твърди, че Бог е навсякъде, освен в твоите сметки. Фактически Бог е навсякъде. Необходимо ни е да осъзнаем, че парите са просто друга форма на енергията на живота и при това много, много могъща форма. Тя не притежава сила от само себе си и сама по себе си, но е могъща, защото ние й придаваме тази сила. Ние като общество на тази планета сме заявили: „Предоставяме специално на този посредник на обмяната огромна сила в своя живот.” И това наистина би трябвало да превърне парите в нещо съвсем положително. Ние сме им дали нашето благословение. Ние сме казали, че ценим това повече от онова. Ние ценим златото например повече от пръстта, освен ако това е пръст точно на определено място, Която може да се превърне в злато много бързо – например в едно реално имение. Но ние сме благословили и едновременно заклеймили това, Което е твърде любопитно противоречие. Също както се отнасяме и към секса. Ние благославяме акта на човешка любов, която проявява себе си в сексуалния порив, но в същото време го заклеймяваме. В това има нещо странно. Такова поведение произтича от един още по-генерален културен мит – и този по-генерален културен мит, който за съжаление ни се внушава от много религии, твърди: „Ние не бива да преживяваме щастие.” А тъй като сексът и парите са два начина, които могат да ни накарат да се чувстваме щастливи, ние сме ги превърнали в нещо вредно – нещо ужасно, ужасно вредно – и сме създали огромна дисфункция на тази планета и в собствения си личен живот.
Как да се сприятелим с парите? Представете си, че парите са дар за вас от Вселената, с който да сторите за себе си и за другите цялото добро, което бихте желали. Но ето че трябва да преодолеем поредното препятствие: „О, Господи, ако имах много пари тогава наистина щях да направя добро, щях да направя много добри неща. Можех да изляза и да си купя много скъп костюм или италиански обувки за 550 долара.” Смея ли да кажа, че аз самият нося италиански обувки от 550 долара? – Всъщност да. Знаете ли колко време ми трябваше, за да се почувствам удобно в италиански обувки от 550 долара? Всъщност тук не става дума за самите обувки; става дума за това, Което те символизират в моя живот. Те не символизират това, че „аз имам пари, за да си ги позволя”, те символизират, че аз имам съзнанието да приема за себе си нещо подобно. Разбирате ли, че това е огромно развитие?
Искам да споделя с вас какво ми помогна да постигна такова развитие. Тук става въпрос за нещо повече от едни подметки. Тук става въпрос за една душа – за душата на всеки измежду нас – така че всеки да може да тръгне в крайна сметка с такива обувки. Образно и буквално казано, всеки може да ходи с точно такива обувки, когато научи този урок: Не съществува никоя част на живота, която да не е част от Бога. Няма нито един аспект на жизнената енергия, който да не е свещен и сакрален, нищо не е зло, ако мисленето не го направи такова. Нека да престанем да превръщаме парите в нещо лошо. Нека да престанем да превръщаме секса в нещо лошо. И преди всичко нека да спрем да правим един от друг зли хора. Какво вършим тук? И защо го вършим? Защо така упорито държим да виждаме зло и негативност във всеки ъгъл на своя живот? За какво е всичко това? Ето това е въпросът. Това е по-големият въпрос. Това е централният въпрос. И като човешки същества ние сме достигнали най-важния етап сега, достигнали сме критична точка – трябва да се справим с най-важния въпрос, въпрос, който всъщност не се отнася до парите, а до самия живот.
Гледаме ли на живота и на всички негови елементи като на нещо лошо по същество или добро по същество. Това е въпросът. Ако разглеждаме живота като добър по същество, ние ще разрешим проблемите си с парите и ще превърнем парите в свой приятел. Тогава ще вършим добри неща с тези пари. Добри неща за себе си, защото го заслужаваме. Аз заслужавам тези обувки, вие също. Тогава ще вършим добри неща и за другите. Ще споделяме своето благополучие с другите. Ще споделяме благополучието, дадено ни от Бога, с всички, до живота на които се докосваме. И нищо няма да липсва на никого. Има достатъчно за всички нас. И когато изберем това, ние ще бъдем приятели с парите, със себе си, с всеки друг, както и с Бога.
Така че онова, което трябва да направим, е да се чувстваме удобно с парите, както ще добавя, да се чувстваме удобно с телата си и един с друг. Трябва да се научим да се чувстваме удобно с материята на живота, така че да можем да кажем: „Дай ми всичко, което е този живот, и аз ще ти дам всичко, от което съм частица – живота”, а не да изпитваме срам от някоя част на живота. Защото Бог не познава срама.
Така че сега е вашият шанс да се отърсите от своите представи за това, че парите не са нещо добро, за това, че парите са нещо лошо. Тези представи карат хората да живеят в тихо отчаяние. Защото, смяташ, че парите са нещо лошо, а те не желаят да вземат лоши неща за добри дела, те си налагат да работят нещо, което мразят, така че да може някак си да оправдаят това, че си получават парите. Преварват по осем часа на ден, вършат работа, която им е омразна, а след това вършат нещо, което обичат, на доброволни начала. Отиват в болницата или стават ръководители на група бой-скаути, или нещо друго. По този начин те вършат онова, което обичат, безплатно и онова, което мразят, срещу пари, защото могат да получат пари само, налагайки си наказание. Защото, в края на краищата, кой би вършил подобна неприятна работа ей така, безплатно? Кой би се съгласил да я върши без пари?
Всичко обаче се променя, когато вземеш решение да бъдеш един от онези храбри хора, човек, който избира да живее вместо да се препитава. Тогава целият жизнен опит се променя. Човек постига такава промяна, че направо не може да повярва, Когато промени отношението си към това защо е тук; когато реши фактически да създава живота си, вместо да изкарва препитанието си. И тази промяна е толкова огромна, че всичко в опита се променя, включително начина, по който се преживяват парите. И недейте да се заблуждавате. Тази промяна наистина става. А, ето че има въпрос…
В мен има едно Вътрешно противоречие по отношение на парите… Оценявам ги, наслаждавам им се, но наистина винаги съм чувствал, че за да спечеля пари, трябва да върша неща, които не ми се иска да върша. Сега разбирам, че това не е проблем, но противоречието продължава. Чувствам се част от една система или план, който поставя по-голямата част от света в лишения. За мен парите щяха да бъдат далеч по-приемливи, ако знаех, че всеки на този свят има храна, всеки на този свят разполага с медицински грижи, че всеки на този свят има дом и облекло. И тогава парите просто щяха да станат нещо ненужно…
Чувам всяка дума, която казвате. Но внимавайте да не използвате своята правота, за да лишите себе си именно от този инструмент, който дава сила и който може да се използва, за да се осъществи тази справедливост. Бъдете внимателен да не използвате своята правота, за да обезсилвате себе си и по този начин да престанете да бъдете човек, Който действително може да помогне това да се осъществи.
Моят живот е посветен на сътворяването на един свят, който е точно такъв, какъвто току-що описахте, но аз допринасям далеч по-голяма полза за това сега, отколкото когато отричах тъкмо онази сила, която ми дава възможност да претворявам тези промени. Един от най-големите капани на човешкия опит е чувството за правота и понякога ние имаме усещане, което бих нарекъл „правото да бъдем прави”. Струва ни се, че наистина ясно съзнаваме какво е право и какво не във всяка отделна ситуация. А в рамките на една относителна система на мислене, ние можем фактически да бъдем абсолютно прави по отношение на нещо. Но такава позиция е много опасна, защото чувството за правота може да блокира ефективното действие много по-бързо, отколкото всякакво друго действие или преживяване. То ни пречи да проявим разбиране.
Когато си мисля, че съм прав по отношение на нещо, не мога да започна да разбирам как например, ти би могъл да се придържаш към гледна точка, различна от моята и как едни условия могат да бъдат допуснати и да продължават да бъдат допускани. Аз не изпитвам съчувствие към хората, които са създали ситуациите, които смятам за основателно да критикувам. Когато загубя съчувствие, аз загубвам способността да породя действително промяна към по-добро. Защото на никой не му е приятно да бъде обявен за неправ.
Особено е опасно, струва ми се, да се изправим с всички свои основания и да критикуваме това, което става по света. Защото, бидейки ужасно .справедливи по отношение на всички неправди в този свят, ние правим огромното заявление, че не разбираме, че самите ние сме довели до всички тези неправди.
Нека да ви дам един пример: какво би помогнало на един голям хирург, на един голям лекар, на един голям медик, ако той основателно разкритикува наличието на болести на този свят? Какво би помогнало на един великолепен адвокат, на един изключителен юрист, ако той справедливо разкритикува наличието на конфликти в света? Той може да желае да промени това положение, да премахне или преодолее конфликтите, но имаш позиция на критика спрямо тях, критикувайки света за това, че в него има толкова много конфликти, това е удар срещу реалността, такава, каквато той я създава за себе си, за да преживее себе си, такъв какъвто е наистина.

Нийл Доналд Уолш

“Разговори с Бога”
spiralata.net

Тагове: ,

1 Коментар

  1. Не те знам , но има истина в тези слова.

Коментирай