Казус с просяк – как бихте постъпили?
Днес ви предлагам един казус, по-скоро въпрос. За целта на задачата ще въведа ред условности, та така:
Ако видите на улицата просяк, който ви е жегнал и събудил желание за помощ, и за който ви се струва, че не е част от просешкия профсъюз. И на когото решавате да дадете пари.
Вариант А:
Давате му пари, а благодарния му поглед ви пронизва – и вие се умисляте, даже си изпускате трамвая.
Недостатък: От днес нататък, още щом ви зърне и подуши, клетникът очаква следваща порция кеш.
Вариант Б:
Незнайно как, успявате да му дадете пари без да ви забележи. Дори и да види утре пак, няма да очаква от вас нищо.
Недостатък: Лишавате се от благодарния поглед.
Ясно е, че като помогнем правим добро, а доброто ни радва, освен ако не сме подземни лордове.
Въпросът ми е – вие как бихте постъпили и кой вариант ще ви направи по-щастлив? Кое предпочитате – благодарност и бъдещи очаквания или анонимно подадената ръка?
Благодаря на всички, които ще отговорят!
18 Коментара
Trackbacks
- Краси Костов и приказката на широко затворените очи… « Преди да полетиш
- Нормално, мизерия или просто емиграция? | Богатство.net
Разбира се, бих приела вариант Б, важно е да помогнем.
Не са чак толкова (зло)паметни просяците… 😉
По-скоро съм за вариант А.
Ако тръгна да му пъхам скришом пари в джоба – току-виж ме взели мене за крадец.
@iled – благодаря.
@ Пламен – хаха, да. Опасността е съвсем реална
Аз съм за отговор Б. Мисля, че бих му дал пари по-скоро за да помогна на себе си (на душата си), заради това, че съм направил добро, отколкото на него. Тези пари ще му помогнат за кратко и ако той не направи промяна в живота си, все едно, че не съм му ги дал.
Винаги имам проблем с просяците! Намирам за унизително за личността на просещия, да му давам подаяния. Бих поговорила с просяка – за да уважа човека в него. Но понеже посланието му е много ясно: “Дай ми пари!”, наистина е по-подходящо да ги получи скришом, при това ако наистина ме е “жегнал”.
@ Майк – благодаря за интересния отговор. И аз съм за Б, може би по-скоро за да усети просяка, че на някой му пука и не е сам. Прав си, че иначе сумата ще му помогне за кратко.
@ Рени Кирова – Благодаря ти за хубавия отговор, наистина не мога да не се съглася и с твоите доводи.
компилация от двете
разговор и благословия, и тайно даване на пари (макар, че предпочитам материалната помощ да не е под формата на кеш)
@ youba – това е хитро
Бих предпочела анонимното даване.
От далечни времена на просяците се дава, за да заслужи даващия по-добро място в рая. Благодеяние, един вид, с перспектива в бъдеще време. Много ме жегват протегнатите просешки ръце, обаче си спомням веднага за ония хрантутници, които печелят на гърба на нещастниците. Обикновено подминавам просяците, унизителна ситуация е. Но в малкото случаи, когато съм поддавала, винаги съм съжалявала. Защото на мига парите ми тръгват с някой здрав и прав към близкия магазин за напитки и цигари. Купувала съм храна на “гладните” и “малките деца”. Само да си обърна гърба и храната полита в близкия кош плюс благословии по мой адрес. Така че, не! Няма да давам в протегнатите ръце. Събирам дрехи, давам в акциите на Червен кръст, в благотворителни акции, когато помощта ми ще отиде на точен и ясен адрес.
Казусът с просяка изразява една много интересна игра на егото. Мислите, че е унизително е за просяка, но очевидно, той «търпи» унижението, защото само това е цената, която трябва да плати за да получи пари. Нищо повече! Физическото му присъствие на някое място и статута му на просяк са достатъчни, за получаването на неизчислимо количество доходи. (А ако имаме пред вид небезизвестния случай с бай Добри, може дори да изчислим тези чисти необлагаеми доходи!)
Но от другата страна сме ние, които получаваме чудесната възможност да се проявим като благодетели и да плюем в пазвата си против уроки, с леко загатната благодарност, че не сме на неговото място. Каква по-добра възможност да си докажем, че не сме на дъното на социалната йерархия?
Мой добър приятел ми е разказвал за послушничеството си в един източен манастир. Един ден дошъл главния наставник и заявил, че парите за издръжката им са свършили, така че всеки трябва да отиде и да проси пари в града. Урокът се състоял в това да преодолеят именно чувството си на унижение и да престанат с йерархичното си мислене.
А ето и едно мое преживяване с просяк. В случая това беше едно будно момиченце, което ме спря на «Раковски» с директна молба за парична или друга материална помощ. Поколебах се, но понеже ми даде възможност за избор ), предложих да й взема нещо за хапване. И така двамата се наредихме на опашката. Докато чакахме, то започна да ми обяснява с чистата си детска невинност какво е семейното му положение. Оказа се, че са три деца, че живеят в голям апартамент, че в момента майка му е бременна с четвърто от втория му баща и – внимание! – сега събират пари, за да отидат на море цялото семейство! А точно тази година аз не можех да си позволя да отида на море! И ми предлагаха да бъда спонсор на други хора, за да отидат те на море! Нещо като «болен здрав носи». Преди да побеснея от капана в който сам се бях вкарал, ми звънна една позната на мобилния и аз използвах това, за да напусна опашката и да поема в друга посока, радостен че си извадих безплатна и важна поука за връзката между начина си на мислене, чувстване и поведение.
Та как ще реша този казус с просяка? Няма да дам нито една стотинка, а ще се замисля дълбоко и след това ще докладвам на ежеседмичните срещи в Клуба за сътрудничество следния порблем за решаване: «Как да научим човека да лови риба, вместо да му я даваме».
Май не се разбира добре връзката между нашето погалване на душата с това «правене на добро» и съществуването на «професията» просяк!
Така че ще избера
Вариант В:
Не му давам пари, устоявам на дефицита на благодарствени погледи, устоявам на укорните погледи на хората избрали, първите два варианта и давам творческия си принос за генерално решаване на проблема с гладните и просещите.
Бих избрала отговор Б, не защото искам да се спася от следващи набези.Ако правя нещо -то е защото така искам.Аз имам магазин за хранителни стоки в район,в който живеят и няколко ромски семейства и съм добила опит с просещите.Не казвам,че само ромите просят- напротив в Габрово има доста “бледолики” от сорта, но покрай ромите опознах схемата.
не давам пари на просяци…това което ми трябва в къщи не го нося в църквата….просякът автоматично е по богат от мен за 1 лев…или повече…чист приход е това за него…предпочитам да помогна на възрастен човек който не може да отиде да си купи хляб …това е помощ ….даването на пари на просяци не е помощ…а лишаване за този който дава….
сиромах не проси и не ходи мръсен …мързеливият проси,ходи мръсен и радърпан…
Благодаря ви за интересните и изчерпателни отговори, има над какво да се замисли човек.
@ Паолина – да, разбирам. Примерът ми с просяка беше съвсем условен, можем да го заместим с възрастен човек.
Мисля, че ако човек няма вътрешната нагласа да дава и да помага, благодарността на другите няма да го мотивира. А когато се дава, трябва да се дава без очакване за нещо в замяна. Иначе не е даване, а сделка.
Bix dala.Umuvaneto go spiram v takav moment.