Емиграционно
Спряхме да си купим Булгаков на старо от замръзнала сергия. За 2 лв. Заговорихме се с продавачката.
– На колко е малкият?
Отговорих й, a тя отвори портфейла си, откъдето в нас се взря черно-бяло бебе.
– Това е моята внучка, Джулия се казва. На 6 месеца е. Ето, ела да видиш едно малко момиченце, виж колко е сладко, нали?
Дъщеря ми с готовност заряза барбенското списание от съседната витрина и се вторачи в портфейла с любопитството на човек, никога не виждал ококорено бебе.
– Аз така като видя някой с бебенце, питам на колко е, за да си представя и мойта колко е станала голяма.
Май че криво-ляво успях да предам думите на жената, но надали съм сполучил да опиша тъгата й. Тъга на жена, разделена от дете и внучка; тъга напоила гласа й и удавила очите й; подла тъга, която се лепеше и на непознати.
Скоро след това продължих пътя си – с 2 лв. по-малко и един тъжен Булгаков в ръка.
Радислав Кондаков
“Тъга на жена, разделена от дете и внучка; тъга напоила гласа й и удавила очите й; подла тъга, която се лепеше и на непознати.”
Страшно добре описано, дори и на мене ми стана тъжно….
Много добре намерени думи….
Честито.
Кратко , ясно и предаващо точно емоцията:)Поздрави! Почти всеки ден се срещам с такива хора, които се чувстват много самотни от факта, че децата им са в чужбина.
Благодаря.
Булгаков за 2 лева?Преди 3г си купих “Фараон” за 3л.от сергия.Стана ми тъжно и заради мен,и за човека който е бил принуден да я продаде.И все пак след тъгата идва и радостта!Казват,че тъгата и радостта са пропорционално разпределени в света…