Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Емиграционно

Спряхме да си купим Булгаков на старо от замръзнала сергия. За 2 лв. Заговорихме се с продавачката.

– На колко е малкият?

Отговорих й, a тя отвори портфейла си, откъдето в нас се взря черно-бяло бебе.

– Това е моята внучка, Джулия се казва. На 6 месеца е. Ето, ела да видиш едно малко момиченце, виж колко е сладко, нали?

Дъщеря ми с готовност заряза барбенското списание от съседната витрина и се вторачи в портфейла с любопитството на човек, никога не виждал ококорено бебе.

– Аз така като видя някой с бебенце, питам на колко е, за да си представя и мойта колко е станала голяма.

Май че криво-ляво успях да предам думите на жената, но надали съм сполучил да опиша тъгата й. Тъга на жена, разделена от дете и внучка; тъга напоила гласа й и удавила очите й; подла тъга, която се лепеше и на непознати.

Скоро след това продължих пътя си – с 2 лв. по-малко и един тъжен Булгаков в ръка.

Радислав Кондаков

Тагове: , ,

5 Коментара

  1. “Тъга на жена, разделена от дете и внучка; тъга напоила гласа й и удавила очите й; подла тъга, която се лепеше и на непознати.”

    Страшно добре описано, дори и на мене ми стана тъжно….
    Много добре намерени думи….

    Честито.

  2. Кратко , ясно и предаващо точно емоцията:)Поздрави! Почти всеки ден се срещам с такива хора, които се чувстват много самотни от факта, че децата им са в чужбина.

  3. Благодаря.

  4. Булгаков за 2 лева?Преди 3г си купих “Фараон” за 3л.от сергия.Стана ми тъжно и заради мен,и за човека който е бил принуден да я продаде.И все пак след тъгата идва и радостта!Казват,че тъгата и радостта са пропорционално разпределени в света…

Trackbacks

  1. Нормално, мизерия или просто емиграция? | Богатство.net

Коментирай