Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Да живееш от чуждия боклук

Снимка: freefoto.com

Клошари и скитници ровят в кофите за боклук. Каручка, пълна с роми и ескортирана от 3-4 песа, паркирала пред контейнери за отпадъци. Това са гледки, с които ти си свикнал и за съжаление, не ти правят особено впечатление (стига да не те нападнат кучетата).

Нормално облечен мъж, представител на бялата раса, на средна възраст. Кафяви джинси, сносно зимно яке, шапка, ръкавици, зимни обувки. Върви с раница на гърба, вероятно отива на работа. Спира пред трите контейнера за боклук и започва да рови.

Сигурно не си видял, най-вероятно си хвърля нещо. Не, по-дяволите, не си кьорав в крайна сметка – човекът тършува из кофата и събира отпадъци.

Когато той те поглежда с един такъв, особен поглед, осъзнаваш, че стоиш до него и го зяпаш. Затваряш си устата, свеждаш глава и гузно си хвърляш боклука в съседната кофа.

Срам те е.

Не знаеш защо, но те е срам, че някой, който изглежда като теб, живее от чуждия боклук.

Кофти ти е, защото историята е по действителен случай.

Радислав Кондаков


Тагове: , , ,

10 Коментара

  1. Няколко пъти ми се случва следното: излизам и взимам боклука, за да го изхвърля. Но на кофите виждам ромско семейство, което е ангажирано с ровене, а някое малко циганче е заровило цялата си глава в кофата и търси… При което, отминавам кофите и тръгвам с боклука по улицата, докато не намеря други кофи. Не мога просто да заметна боклука си по главата на хората или да ги помоля да се отместят.
    Но в едно друго нещо съм сигурна, ако това ме притеснява, то тях със сигурност няма да ги притесни…

  2. Да, и аз съм се чувствал така, макар че съм хвърлял в същата кофа. Не ги притеснява. Но може би не всички.

  3. В родните места на тези хора, препитанието е по-слабо от колкото в софийските кофи за боклук.
    История и от мен:
    Седя си в едно кафене, а срещу мен боклуджийска кофа. Минава клошар и си намира нещо, минава втори и за него също има и така 7-8 души си изравят по нещо, от което могат да имат известна полза. Ние ли изхвърляме ценни неща, или хората се задоволяват с боклуци ? Кое е истината ?

  4. Тъжна история! Дано повече хора, и ние дори, ценим, това, което имаме!

  5. @ Макс – И двете. За теб 2 кг. желязо са боклук, а за друг – основният му доход…

    @ Иво – дано…

  6. Един приятел така ровеше, но беше изхвърлил погрешка нещо, което не беше за изхвърляне.

  7. При мен е организирано..Не ровят по кофите..Когато има например хляб, то той се закача от страни на казана за да го вземат хора, които отглеждат животни..Дрехите са добре събрани в чувал и се слагат от страни на казаните..Също така и мебелите като до преди година, две хвърляха антики-мебели..Други семействата си обновяват всяка пролет и есен гардеробите,а дрехите се носят на църквата, която ги раздава на бедните…Същото се опитах да направя и аз в България и установих с ужас-че с ровене и хвърляне от страна на тези хора/клошари/ можеш да намериш неща стоящи 50 метра от казана…След като дадено нещо не му върши работа, защо го захвърля на далече от казана-така и не разбрах..

  8. Радиславе, историята ти е тъжна, защото “представителят на бялата раса” вероятно сам е избрал “поминъка” си. Изглежда добре, защото не спи по пейките.И аз познавам такива хора. Познавам ги, те са редовни посетители на контейнерите. Обикновено събират едно определено нещо: хартия, бутилки, желязо…Парите от дневната норма стигат за хляб, салам и бутилка.Макс добре го е казал – хвърляме не съвсем ненужни неща. Защото събирането на използвани вещи у нас не е организирано. Или е такова главоболие, че по-добре да засилиш старата вещ към боклука, пък другите да правят с нея каквото искат.Да подариш стари дрехи е бита карта. Че какви да бъдат, че как да са почистени, че как да са опаковани…Мой колега пред пенсия предложи да подари на библиотеката излишните си книги. Как така книги са му излишни, не знам. Обаче искаше да направи дарение. Счетоводителката се чуди, чуди, не можа да намери начин да ги заприходим. Колегата се обиди, а книгите са отишли в контейнера. Беден народ сме, а разхищаваме.

  9. @ Катерина – да , и аз слагам до кофите такива неща.

    @ Зайо Байо – Това за книгите направо ме заболя…

  10. докаде ни доведоха политиците хора,които през комунизма работеха и по села и по градове .Сега тези същите хора и вече техните деца бъркат в кофите и се хранят масово от тях,ние се чудим дали не изхвърляме ценни неща аз мисля че не ние изхвърляме ценни неща а просто боклука е последната надежда за тези хора.Госпожата казва че е видяла дете да рови в казана е какво ще стане от това дете,как ще възпита своето .Това е тъжно и непростимо за политиците те ни са захвърлели без да ги интересува бъдещето на нациятаи народа ни.Аз съм видял друго време и същите хора-клошари живеещи по достоен начин.

Коментирай