Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Защо дават резултати едноминутните цели

– Вие искате да знаете защо дават резултат едноминутните цели? – каза мениджърът. – Чудесно. – Той стана и започна бавно да се разхожда.
– Ще направя една аналогия, която може да ви помогне. В различните фирми, в които съм бил в течение на години, съм виждал много хора, които действат немотивирано по време на работа. Но никога не съм виждал някой да действа немотивирано след работа. Изглежда, тогава всички знаят какво вършат.
Например една вечер аз играех боулинг и видях няколко от „проблемните” в работно време служители от моята предишна фирма. Един от наистина „проблемните” хора, когото помнех доста добре, взе топката за боулинг, доближи се до линията и я хвърли. След това започна да вика и подскача наоколо. Защо, мислите, беше толкова щастлив?
– Заради добрия си удар. Вероятно е съборил всички кегли.
– Точно така. А защо той и другите хора не са толкова развълнувани по време на работа?
– Защото той не знае къде са кеглите – усмихна се младият мъж. – Разбрах ви. Дълго ли би хвърлял той топките, ако нямаше кегли?
– Правилно – каза Едноминутният мениджър. – Сега вие можете да разберете какво става в повечето фирми. Сигурен съм, че в голямата си част мениджърите знаят какво искат от своите служители. Само че те не си правят труда да го кажат на хората по такъв начин, че те да го разберат. Приемат, че то би трябвало да се знае. Аз никога не смятам така при поставянето на целта.
Ако вие приемете, че хората знаят какво се очаква от тях, вие създавате една неефективна форма на боулинг. Вие поставяте кеглите на местата им, но когато играчът отива да хвърли топката, той вижда, че върху тях има парче плат. По този начин, след като хвърли топката и тя се скрие под плата, той чува звука от удара, но не вижда колко кегли е съборил. Когато го попитате как беше, той ще каже: „Не зная, но май че е добре.”
Това прилича на игра на голф нощно време. Много от моите приятели се отказаха от голфа и когато ги попитах защо, ми отговориха: „Защото винаги е претъпкано с хора.” Когато им предложих да играят нощем, те се изсмяха, защото кой би играл голф, без да може да види резултатите от играта си?
Същото е и с футбола. Колко хора биха седели пред телевизора, за да гледат как два отбора тичат нагоре- надолу по полето, ако нямаше голове или някакъв друг начин за отчитане на резултата?
– Защо е така? – попита младият мъж.
– Това е така, защото най-важният мотив за хората е резултатът от дейността им. В действителност тук ние казваме нещо, което си струва да се запомни: „Обратната връзка е закуската на шампионите.” Обратната връзка ни кара да вървим напред. За съжаление, когато повечето мениджъри разберат, че обратната връзка с резултатите е мотив номер едно за хората, те обикновено прилагат трета форма на боулинг.
Когато играчът се доближи до линията, за да хвърли топката, кеглите са прави и платното е върху тях, но се появява нов елемент в играта – човекът, който стои за платното и отчита резултата. Когато играчът хвърли топката, той чува шума от падането на кеглите, а наблюдателят вдига два пръста, за да му покаже, че е съборил две кегли. Дали повечето мениджъри казват, че са съборени две кегли?
– Не – усмихна се младият мъж. – Те обикновено казват, че сте пропуснали осем.
– Точно така! Често си задавам въпроса, защо мениджърите не вдигат платното, за да виждат и те, и подчинените им кеглите. Защо? Защото ги чака годишният отчет на резултатите.
– Защото тях ги чака годишният отчет на резултатите ли?- Учуди се младият мъж.
– Да. Такива мениджъри не казват на хората си какво очакват от тях. Те ги оставят да действат сами и след това ги държат отговорни за желаните, но непостигнати резултати.
– А защо смятате , че постъпват по този начин? – попита младият мъж, знаейки много добре истината, съдържаща се в обясненията на мениджъра.
– Защото по този начин те могат да се представят за добри мениджъри.
– Какво разбирате под това? – попита младият мъж.
– Как бихте изглеждали в очите на вашия шеф, ако поставяте всеки, който ви докладва, на най- високото стъпало във вашата скала за оценка на дейността?
– Като човек, който не може да направи разлика между добрата и лошата работа.
– Чудесно – каза мениджърът. – За да гледат на вас като мениджър с добро око, в повечето фирми трябва да хващате хората си, когато правят нещо лошо. Трябва да имате няколко печеливши, няколко губещи и неколцина, които са някъде по средата. Вие знаете, че в нашата страна кривата на манталитета е нормална. Спомням си, един път, когато посетих училището на моя син, наблюдавах как учителката по география даде тест на класа. Когато я попитах защо не позволява на децата да използват атласи по време на теста, тя отговори: „Не мога да го направя, защото всички деца ще получат максимална оценка. Н това би било лошо за всички.”
Прочетох някъде, че когато попитали Айнщайн за телефонния му номер, той взел телефонния указател, за да го намери.
Младият мъж се засмя.
– Вие се шегувате.
– Не, аз не се шегувам. Той е казал, че никога не обременява паметта си с информация, която може да бъде намерена лесно.
Ако вие не знаехте как стоят нещата – продължи мениджърът, – какво щяхте да си помислите за човек, който взима телефонния указател, за да търси в него собствения си номер? Че е печеливш, или че е губещ?
Младият мъж каза:
– Абсолютно губещ.
– Разбира се, че това бихте казали – каза мениджърът. И аз бих казал същото, но щяхме да сгрешим, нали?
Младият мъж кимна в знак на съгласие.
– За всеки от нас е лесно да направи грешка – каза мениджърът. След това показа на посетителя си табелка, която беше направил за себе си.
– Погледнете тук:

ВСЕКИ МОЖЕ ДА СПЕЧЕЛИ.

НЯКОИ ХОРА СЕ ПРЕСТРУВАТ НА ГУБЕЩИ – НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ ТОВА ДА ВИ ЗАБЛУДИ

– Вижте – каза мениджърът, има три възможности за вас като мениджър, между които можете да избирате. Първо, можете да назначите хора, които печелят. Те се намират трудно и струват скъпо. Второ, ако вие не можете да намерите хора, които печелят добре, вие можете да намерите някой, който би могъл да стане печеливш. Тогава започвате систематично да го обучавате, за да започне да печели. Ако не желаете да изберете един от тези два варианта /аз непрекъснато се учудвам на големия брой мениджъри, които не искат да харчат пари, за да наемат печеливш човек, или да намерят време, за да обучат някой, който да стане печеливш/, тогава имате на разположение само още един вариант – да се молите.
Младият мъж се стъписа, той остави бележника и писалката си и възкликна:
– Да се моля?!
Мениджърът се засмя тихо.
– Това е само чувството ми за хумор, млади човече. Но ако се замислите, има много мениджъри, които всеки ден в молитвите си изказват желанието някой да започне да работи добре.
Младият мъж каза сериозно:
– Е, нека изберем първия вариант. Ако вие наемете човек, който печели, тогава наистина е лесно да бъдеш едноминутен мениджър, нали?
– Определено да – каза мениджърът с усмивка. Той се чудеше колко е сериозен младият мъж в момента – като че ли това, да бъдеш по- сериозен, прави човека по-добър мениджър.
– Всичко, което трябва да се прави със служителя, който печели, е едноминутното поставяне на целта, а след това го оставете сам да движи нещата.
– Аз разбрах от мис Браун, че понякога вие не правите с нея даже и това – каза младият мъж.
– Тя е напълно права. Дори е забравена повече, отколкото смятат другите хора тук. Но при всеки печеливш или потенциално такъв едноминутното поставяне на целта е основа за добра работа.
Вярно ли е, че независимо от кого идва инициативата за едноминутното поставяне на целта, всяка цел трябва да бъде записана на отделен лист?
– Абсолютно – каза Едноминутният мениджър.
– Защо е толкова важно това?
– Така хората могат да преглеждат често своите цели и да проверяват какво са направили за постигането им.
– Аз разбрах, че вие настояване те да записват само своите главни цели и това, за което отговарят, а не всеки аспект на работата си – каза младият мъж
– Да. Така е, защото не искам хората да се затрупват с книжа. Не искам навсякъде да има захвърлени листа хартия, които да бъдат поглеждани веднъж в годината, когато настъпи времето за отчитане на дейност и за определяне на целите за следващата година.
Както вероятно сте видели, всеки, който работи за мен, има някъде около себе си табелка, която прилича на тази.
Той показа на посетителя своята табелка.

ОТДЕЛЕТЕ ЕДНА МИНУТА:

ПРЕГЛЕДАЙТЕ СВОИТЕ ЦЕЛИ

ПРЕГЛЕДАЙТЕ СВОЯТА ДЕЙНОСТ

ВИЖТЕ ДАЛИ ВАШЕТО ПОВЕДЕНИЕ ОТГОВАРЯ НА ВАШИТЕ ЦЕЛИ

Младият мъж беше удивен. Той беше пропусна да забележи това при своето кратко посещение.
– Аз не съм забелязал – каза той. – това е чудесно. Може ли да получа една от тези табелки?
– Разбира се – каза мениджърът.
Докато младият мъж записваше някои неща, които беше научил, мениджърът каза, без да вдигне глава:
– Вие разбирате, че е трудно за толкова кратко време да се научи всичко, което трябва де се знае за едноминутното управление. Определено има още неща, които бих искал да ви кажа за едноминутните цели, но може би ще успея да направя това по- късно.
– Бихме ли могли сега да преминем към едноминутните похвали? – попита младият мъж, вдигайки поглед от бележника си.
– Естествено – каза Едноминутният мениджър. – Вие вероятно се чудите защо те действат.

Откъс от книгата “”Едноминутният мениджър”
Кенет Бланчард
Спенсър Джонсън
Изд. Принцепс
Първо издание
февруари 1999
ISBN 954-8067-48-X

Източник : www.spiralata.net

Коментирай