Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Едноминутният мениджър

Едноминутният мениджър

Когато влезе в кабинета, мениджърът стоеше загледан през прозореца. Младият мъж се закашля леко. Мениджърът се обърна и се усмихна. Покани го да седне и попита:
– Какво бих могъл да направя за вас?
– Бих искал да ви задам няколко въпроса за това, как ръководите хората си – отговори младият мъж.
– Започвайте – прие охотно мениджърът.
– Добре, да започнем с това, провеждате ли редовно предварително планирани срещи с подчинените си?
– Да, веднъж в седмицата, в сряда от 9 до 11 часа. Ето защо ви казах, че не бих могъл да ви приема тогава – отговори мениджърът.
– Какво правите на тези срещи?
– Слушам, докато моите хора правят преглед и анализ на това, което са вършили през изминалата седмица, на проблемите, които са имали, и на това, което остава да се направи. После съставяме плановете и стратегията си за следващата седмица.
– Решенията, които вземате на тези срещи, задължителни ли са и за вас, и за вашия екип? – запита младият мъж.
– Разбира се – каза мениджърът. – Какъв ще бъде смисълът от тези срещи, ако те не са задължителни?
– Тогава вие сте мениджър, който работи наравно с другите, така ли?
– Напротив. Аз не вярвам в необходимостта от моето участие, когато моите хора вземат решение.
– Тогава каква е целта на вашите срещи?
– Аз вече ви казах това. Моля ви млади човече, не ме карайте да повтарям. Това е загуба и на моето, и на вашето време. Ние сме тук, за да постигнем някакъв резултат – продължи мениджърът. – Целта на такава организация на работа е ефективността. Когато сме организирани, нашата производителност е много по-висока.
– Значи вас ви безпокои изискването за висока производителност. Тогава вие държите повече на резултатите, отколкото на хората – предположи младият мъж.
– Не! – възрази мениджърът, гледайки посетителя си.
– Чувам това прекалено често. – Той се изправи и започна да се разхожда из кабинета. – Как, за бога, аз мога да получа добри резултати, ако не чрез хората си? Аз се грижа за тях и за резултатите. Те вървят ръка за ръка. А сега, млади човече, погледнете това. – Мениджърът притегна към посетителя си малка металическа табелка. – Аз я държа на бюрото си, за да ми напомня тази житейска истина:

КОГАТО ХОРАТА СЕ ЧУВСТВАТ ДОБРЕ,
ТЕ ПОСТИГАТ ДОБРИ РЕЗУЛТАТИ

Докато младият мъж гледаше табелката, мениджърът продължи:
– Да вземем например вас. Кога работите най-добре? Когато се чувствате добре. Или не е така?
Младият мъж кимна, тъй като беше започнал да вижда очевидното.
– Аз свършвам повече неща, когато самият се чувствам добре – отговори той.
– Разбира се – съгласи се мениджърът. – И с всекиго е така.
Младият мъж вдигна показалеца си, схващайки същността на това, което беше чул.
– И така – каза той, – да помагаш на хората да се чувстват добре е ключът да ги накара да работят по-добре.
– Да – съгласи се мениджърът. – Но освен това трябва да помните, че производителността е нещо повече от количеството свършена работа. Тя също е и качеството. – Той се доближи до прозореца и каза: – Елате насам!
Мениджърът посочи към автомобилния поток навън и попита:
– Виждате ли колко чужди коли има на улицата?
Младият човек погледна през прозореца и каза:
– Всеки ден виждам все повече от тях. И предполагам, че това е така, защото те са по-икономични и по-здрави.
Мениджърът кимна с неудоволствие:
– Точно така. И защо мислите, хората купуват чужди коли? Защото нашите заводи не произвеждат достатъчно? Или – продължи той, без да прекъсва – защото те не произвеждат коли с такива качества, каквито хората търсят?
– Като се замисля – каза младият мъж – това е въпрос на количество и качество.
– Разбира се – съгласи се мениджърът. – Качеството означава просто да дадеш на хората продукта или услугата, които те действително желаят и от които имат нужда.
Мениджърът стоеше до прозореца , потънал в своите мисли. Той се връщаше към не чак толкова далечното минало, когато технологиите, на които се дължеше бурният прогрес на Европа и Азия, бяха притежание само на Англия и Америка. Удивяваше го фактът, че сега тези държави бяха изостанали толкова много по отношение на производителността.
Младият мъж прекъсна мислите на мениджъра.
– Спомням си една реклама, която видях по телевизията. На фона на името на чужда кола се появиха думите: “Ако смятате да изтеглите дългосрочен заем за закупуване на лека кола, не си купувайте краткосрочна кола.”
Мениджърът се обърна и каза тихо:
– Боя се, че това е доста добро обобщение. Там е цялата работа. Производителността е и количество, и качество.
Двамата тръгнаха обратно към столовете си.
– Честно казано, най-добрият начин да се постигнат и двете е чрез хората – добави мениджърът.
Интересът на младия мъж нарасна и той попита:
– Добре, вие казахте, че не сте мениджър, който работи наравно с другите. Тогава какво определение бихте дали за себе си?
– Това е лесно. Аз съм Едноминутен мениджър. – В гласа му нямаше никакво колебание.
По лицето на младия мъж се изписа учудване. Той никога не беше чувал за едноминутен мениджър.
– Какво сте вие?
Мениджърът се засмя и каза:
– Аз съм Едноминутен мениджър. Наричам себе си така, защото получаването на много добри резултати от хората ми отнема много малко време.
Въпреки че младият мъж беше разговарял с много мениджъри, той никога не беше чувал някой да говори по този начин. Това беше трудно за вярване: Едноминутен мениджър – някой, който получава добри резултати, без това да му отнема много време.
Виждайки съмнението, което се изписа на лицето на събеседника му, мениджърът попита:
– Вие като че ли не ми вярвате? Май не допускате, че аз съм Едноминутен мениджър.
– Трябва да призная, че ми е трудно да си го представя – отговори младият мъж.
Мениджърът се засмя и каза:
– Слушайте, по-добре ще е да поговорите с някои хора от моя екип, ако наистина искате да разберете какъв тип мениджър съм аз.
Той се наведе и се обади по апарата за вътрешна връзка. Неговата секретарка, мис Меткалф, влезе и подаде на младия мъж лист хартия.
– Това са имената, длъжностите и телефонните номера на шестте човека, които са ми пряко подчинени – обясни Едноминутният мениджър.
– С кого от тях би трябвало да говоря? – попита младият мъж.
– Решете вие – отговори мениджърът. – Изберете което и да е име. Говорете с един от тях или с всичките.
– Но аз нямам предвид с кого от тях би трябвало да започна?
– Вече ви казах, че не взимам решения заради другите – отсече мениджърът. – Решете сам. – Той стана и изпрати посетителя си до вратата. – Вие не един, а два пъти поискахте от мен да взема елементарно решение вместо вас. Честно казано, млади човече, аз намирам това за досадно. Не ме принуждавайте да повтарям. Или изберете едно име и започвайте, или продължете вашето търсене на ефективно ръководство някъде другаде.
Посетителят беше смутен. Стана му неудобно. Моментът на неловка тишина му се стори безкраен.
Тогава Едноминутният мениджър погледна младия мъж в очите:
– Вие искате да научите как се ръководи и аз приветствам това. – Той стисна ръката на посетителя си. – Ако имате каквито и да е въпроси след разговорите с моите хора – в гласа му се почувства топлина, – елате пак при мен. Аз оценявам вашия интерес и желанието ви да научите как се ръководи. Бих искал действително да получите като подарък от мен концепцията за Едноминутния мениджър. Аз самия се промених, когато я получих. Иска ми се да я разберете напълно. Ако ви хареса, може би вие самият ще поискате да станете Едноминутен мениджър.
– Благодаря ви – каза младият мъж.
Той напусна кабинета много развълнуван. Като минаваше покрай секретарката, тя каза с разбиране:
– По изражението на лицето ви личи, че нашия Едноминутен мениджър ви е направил впечатление.
– Да, така е – отговори бавно младият мъж, все още мислейки върху току-що чутото.
– Може би аз ще мога да ви помогна – продължи мис Меткалф. – Обадих се на шестте човека, които са в списъка ви. Пет от тях са тук и всеки един е съгласен да се срещне с вас. Надявам се,че след като разговаряте с тях, вие по-добре ще разберете нашия Едноминутен мениджър.
Младият мъж й благодари, погледна листа и реши да разговаря с трима: с мистър Тренъл, мистър Ливай и мис Браун.

Откъс от книгата “”Едноминутният мениджър”
Кенет Бланчард
Спенсър Джонсън
Изд. Принцепс
Първо издание
февруари 1999
ISBN 954-8067-48-X

Източник : www.spiralata.net

Тагове: , , ,

3 Коментара

  1. Ще има ли продължение?

  2. Да, ще има продължение и обзор на книгата.

  3. Здравейте! Някой от вас дали е внедрил едноминутният мениджмънт в практиката си? Нашият екип работи по едноминутна система от известно време и евентуална обмяна на опит би била много полезна.

Коментирай