Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Едноминутните похвали

Младият мъж напусна кабинета на Тренъл, поразен от простотата на това, което беше научил. Помисли си: “В това определено има смисъл. Действително как можеш да бъдеш добър мениджър, ако ти и твоите хора не знаете точно какво се изисква от вас? И какъв е най-ефикасният начин да постигане на това.”
Той взе асансьора и се качи на втория етаж. Когато влезе в кабинета на Ливай, с изненада установи, че стоящият пред него човек е много млад – Ливай беше около тридесетгодишен.
– Е, вие вече сте видели “стареца”. Странна личност, нали?
Младият мъж вече беше чул да наричат Едноминутния мениджър “странна личност”.
– И аз смятам така – отговори той.
– Той разказа ли ви за едноминутния мениджър? – попита Ливай.
– Да. Това не е истина, нали? – каза младият мъж, чудейки се дали ще получи отговор, различен от този на Тренъл.
– По-добре е да повярвате, че е. За мен е трудно даже да го видя.
– Имате предвид, че никога не получавате каквато и да е помощ от него?
– По същество много рядко, въпреки че той прекарва известно време с мен при започването на работата по всяка нова задача.


– Да, аз зная за едноминутното поставяне на целта – прекъсна го младият мъж.
– Всъщност аз нямах предвид едноминутното поставяне на целта. Аз мислех за едноминутната похвала.
– Едноминутна похвала ли? – повтори младият мъж. – Това ли е вторият секрет, за да станеш едноминутен мениджър?
– Да, това е – каза Ливай. – Когато аз започнах работа тук, Едноминутният мениджър ми обясни как смята да действа.
– И как смяташе? – попита посетителят.
– Той каза, че би било много по-лесно за мен да си върша работата, ако имам точна представа за неговата оценка за това, което правя. Каза, че желае аз да успея и да бъда полезен за фирмата, а същевременно работата ми да бъде приятна. От друга гледна точка, той ще ми дава да разбера по съвсем ясен начин кога работя добре и кога – лошо. Предупреди ме, че в началото това може би няма да бъде много приятно и за двама ни.
– Защо? – попита младият мъж.
– Защото, както тогава той ми обясни, повечето мениджъри не ръководят по този начин и хората не са свикнали. След това той ме увери, че такава обратна връзка ще бъде от по-голяма полза за мен.
– Можете ли да ми дадете някакъв пример?
– Разбира се – каза Ливай. – Малко след като започнах да работя, аз забелязах, че когато мениджърът направи едноминутното поставяне на целта, между нас се създава по-близък контакт.
– Какво разбирате под по-близък контакт? – попита посетителят.
– Има два начина, по които той прави това – обясни Ливай. – Преди всичко той следи много отблизо моята дейност. Като че ли никога не ме изпуска от очи. Второ, той ме кара да си водя подробни записки за моята работа и настоява да му ги изпращам.
– Това е интересно – каза младият мъж. – Защо постъпва така?
– Отначало мислех, че не ми вярва и ме “шпионира”. Така беше, докато не разбрах от подчинените му какво прави той всъщност.
– И какво прави той? – поиска да узнае младият мъж.
– Опитва се да ме хване, когато върша нещо добре – каза Ливай.
– Да ви хване, когато вършите нещо добре?! – повтори младият мъж.
– Да – отговори Ливай. – Нашето мото тук гласи:

ПОМОГНИ НА ХОРАТА ДА РАЗКРИЯТ ИЗЦЯЛО СВОИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ. ХВАЩАЙ ГИ, КОГАТО ПРАВЯТ НЕЩО ДОБРЕ.
Ливай продължи:
– В повечето фирми мениджърите прекарват по-голяма част от своето време, за да хванат хората си, когато правят – какво?
Младият мъж се усмихна и каза с разбиране:
– Когато правят нещо не както трябва.
– Точно така! – каза Ливай. – Тук ние поставяме ударението върху положителното. Ние хващаме хората, когато провят нещо добре.
Младият мъж записа нещо в тефтерчето си и попита:
– Какво става, мистър Ливай, когато Едноминутния мениджър ви хване, че правите нещо добре?
– Тогава получавам от него едноминутна похвала – усмихна се Ливай.
– Какво означава това?
– Когато той види, че аз направя нещо добре, той лично идва при мен. Често слага ръка върху рамото ми или ме докосва приятелски.
– Не ви ли смущава, когато той ви докосва? – учуди се младият мъж.
– Не! Точно обратното, това ми помага. Аз чувствам, че наистина се грижи за мен и иска да успея. Както той обича да казва: “Непрекъснатият успех на вашите хора води до вашето израстване във фирмата.”
Когато той идва при мен, това е за кратко, но ми дава да разбера още един път, че наистина е на моя страна.
– Във всеки случай след това – продължи Ливай – той ме поглежда право в очите и ми казва точно какво съм направил добре. После споделя с мен колко е доволен от направеното.
– Не съм чувал някой мениджър да действа така – сподели младият мъж. – това трябва да ви кара да се чувствате чудесно.
– Да, така е – потвърди Ливай, – и то по няколко причини. Първо, аз получавам похвала веднага след като свърша нещо добре. – Той се засмя и се наклони към посетителя си. – Не се налага да чакам годишния отчет на дейността, ако знаете какво имам предвид.
Двамата мъже се усмихнаха.
– Второ, ако когато той определи точно какво съм направил добре, аз зная, че той следи отблизо моята работа. И трето, той е последователен.
– Последователен? – повтори младият мъж, желаейки да разбере повече.
– Да – каза Ливай. – Той ме хвали, ако съм се представил добре и съм заслужил това, дори и ако не всичко при него върви добре. Винаги оценява моята дейност, без значение дали самият той има други проблеми. И аз наистина оценявам това.
– Не отнемат ли тези похвали много време на мениджъра? – попита младият мъж.
– Съвсем не – каза Ливай. – Помнете, че вие не трябва да хвалите някого много дълго, за да разбере той, че сте забелязали успеха му. Това обикновено отнема по-малко от минута.
– Затова значи се нарича едноминутна похвала – каза посетителят и си записа нещо в бележника.
– Точно така – потвърди Ливай.
– Той винаги ли се опитва да ви хване, когато правите нещо добре? – попита младият мъж.
– Не, разбира се, че не – отговори Ливай. – Прави това само когато започвате работа тук, когато започвате нов проект или ви възлага нова задача. След като се ориентирате, той като че ли престава да ви наблюдава.
– Защо? – учуди се младият мъж.
– Защото и вие, и той самият имате други начини да разберете кога вашата работа заслужава похвала. Двамата можете да прегледате данните в информационната система – цифрите на продажбите, разходите, ръста на продукцията и така нататък. И така – добави Ливай – след известно време вие сам започвате да се хващате, когато правите нещо добре и започвате да хвалите себе си. Вие винаги се учудвате, когато той ви похвали отново, и, изглежда, това ви кара да се стараете повече, дори когато той не е близо. Това е необичайно. Аз никога през живота си не съм работил толкова усърдно.
– Това е интересно – каза младият мъж. – Значи едноминутната похвала е един от секретите, за да станеш едноминутен мениджър.
– Така е наистина – отговори Ливай с блясък в очите. Той се радваше, наблюдавайки как някой навлиза в същността на едноминутното управление.
Преглеждайки бележките си, посетителят бързо набеляза наученото за едноминутната похвала.
Едноминутната похвала въздейства най-добре, когато:
1. Казвате на хората от самото начало, че тяхната работа винаги ще бъде оценявана.
2. Изказвате похвала на хората веднага след като са я заслужили.
3. Казвате на хората какво правят добре – бъдете точен.
4. Казвате на хората колко сте удовлетворен от това, което те са направили добре, и как то помага на фирмата и на колегите им.
5. Замълчавате за момент, за да им дадете възможност да почувстват вашето задоволство.
6. Окуражавате ги до продължават да действат по същия начин.
7. Ръкувате се или докосвате хората – те трябва ясно да разберат, че вие подкрепяте техните успехи във фирмата.

Откъс от книгата “”Едноминутният мениджър”
Кенет Бланчард
Спенсър Джонсън

Изд. Принцепс
Първо издание
февруари 1999
ISBN 954-8067-48-X

Източник : www.spiralata.net

2 Коментара

  1. Това е една невероятна книга. аз търся друите две книги на ленет бланчарт от тази поредица. някои знае ли къде могада ги открия?

  2. Много готина идея за управление.
    Колко е просто и колко ефективно

    Дано повече управители да я прочетат.

    Поздравления за страхотния блог.

    Продължавайте в същия дух…

Коментирай