Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Работете за да учите, а не за пари – част 2

Ето и продължението на Работете за да учите, а не за пари – част 1, на Робърт Кийосаки:

В книгата си “Пенсионният мит”, Крейг Карпъл пише: “Посетих централния офис на една национална пенсионно-консултантска фирма и се запознах с управителната директорка, която се е специализирала в оформянето на привлекателни пенсионни планове за главните управленски кадри. Когато я попитах какво могат да очакват хората на по-ниски постове, тя отвърна с уверена усмивка:
– Сребърния куршум.
– А какво представлява този сребърен куршум? – поинтересувах се аз. Тя сви рамене.
– Ами като разберат, че няма да имат достатъчно средства за препитание като остареят, просто могат да си пръснат мозъка с него.”
– По-нататък Карпъл обяснява разликата между стария и новия пенсионен план. Картината за повечето работещи днес хора не е никак розова. При това говорим само за пенсионното осигуряване. Ако към картината се прибавят таксите за медицинско обслужване и лекарства, тя става наистина ужасяваща. В своята книга, издадена през 1995 година, той отбелязва, че годишната такса за старчески дом варира между 30 000 $ и 125 000 $. Той самият отишъл в един чист, скромен старчески дом в района, в който живеел, и открил, че таксата за 1995 година за него е 88 000 $.
Много от болниците в страните със социална медицина вече са изправени пред тежък избор: “Кой ще живее и кой ще умре?” Изборът се прави по два критерия: с какви средства разполагат и каква е възрастта на пациентите. Ако пациентът е стар, често дават лекарството на някой по-млад от него. По-възрастният беден пациент заема последното място на опашката. Следователно така, както богатите могат да си позволят по-добро образование, те ще могат да запазят и живота си, докато бедните ще бъдат обречени на смърт.
Затова се питам дали наемните работници гледат към бъдещето или само към следващата си заплата, без да си задават въпроса накъде са се запътили?
Когато разговарям с хора, които желаят да печелят повече, винаги им препоръчвам едно и също. Предлагам им да огледат живота си в перспектива. Вместо просто да работят за пари и сигурност, чиято важност не мога да отрека, аз им препоръчвам да си намерят втора работа, покрай която ще научат нещо друго.
Често им предлагам да се присъединят към компания, работеща на принципа на мрежовия маркетинг, ако желаят да се научат да продават. Някои от тези компании осигуряват превъзходни обучаващи програми, които помагат на хората да преодолеят страха си от провал и отхвърляне, главните причини за неуспеха. Образованието е по-важно от парите.
Когато дам това предложение, в отговор често чувам: “0, това е доста сериозно главоболие.” или пък: “Искам да правя само това, което ми е интересно.”
Ако получа първия отговор, питам:
– Значи предпочиташ цял живот да даваш 50% от труда си на правителството?
Ако пък чуя: “Правя само това, което ми е интересно”, аз казвам:
– Не че ми е интересно да ходя в спортната зала, но въпреки това го правя, защото желая да се чувствам по-добре и да живея по-дълго.
За жалост в поговорката “Вълкът козината си мени, но нрава си -не” има доста истина. Ако човек не е свикнал да се променя, трудно бихте могли да го промените.
Но за тези от вас, които са готови да приемат да поработят, за да научат нещо ново, ще кажа следните насърчителни думи:
– Животът е в много отношения като ходенето в спортната зала. Най-мъчителната част е вземането на решение да отидеш там. Преминеш ли веднъж това, после е лесно. Много пъти дори мисълта за това ми е била непоносима, но щом вляза вътре и започна да се движа, откривам за пореден път, че е истинско удоволствие. А след като приключа винаги се радвам, че съм надмогнал себе си и съм отишъл.
Ако не желаете да работите, за да научите нещо ново, а настоявате вместо това да се специализирате във вашата област, уверете се, че във фабриката, в която работите, има профсъюзи. Профсъюзите имат за цел да защитават специалистите.
След като изгуби благоразположението на губернатора, образованият ми татко застана начело на учителските профсъюзи на Хаваите. Споделял е с мен, че това е най-трудната работа, която е вършил някога. Богатият ми татко, от друга страна, цял живот правеше всичко възможно да предпази компаниите си от намесата на профсъюзите. И успя. Колкото и да се приближаваха, той винаги успяваше да отбие ударна.
Аз лично не вземам ничия страна, тъй като виждам ползата и нуждата от тях и за двете страни. Ако се вслушате в препоръката на учебните заведения и се специализирате много в дадена област, тогава търсете защитата на профсъюзите. Така например, ако аз бях продължил с кариерата си на летец, щях да потърся компания със силни профсъюзи на пилотите. Защо ли? Защото щях да посветя живота си на усвояването на умение, ценно само за една индустрия. Ако бъдех прогонен от тази индустрия, трупаните в продължение на целия ми живот умения нямаше да бъдат толкова ценни за друга индустрия. На един старши пилот, със 100 000 часа летателно време, който печели по 150 000 $ годишно, би му било трудно да намери така добре платена работа като преподавател. Не е задължително уменията да се пренасят от индустрия в индустрия, тъй като уменията, за които плащат на пилотите, не са толкова важни в образователната система да речем.
Същото се отнася дори за днешните лекари. А учителите определено трябва да членуват в профсъюз. Най-големият и най-богат профсъюз в Америка днес е учителският. Учителите се нуждаят от защитата на своя профсъюз, тъй като стойността на техните умения също е ограничена за другите индустрии извън образованието. Затова главното правило е: “Високоспециализираните служители трябва да членуват в профсъюз.” Това е най-умното, което можете да направите.
Понякога питам своите курсисти:
– Кой от вас може да приготви по-вкусен хамбургер от тези, които предлагат в “Макдоналдс”?
Почти всички вдигат ръце. Тогава добавям:
– Как тогава става така, че “Макдоналдс” печели повече от вас? Отговорът е очевиден: “Макдоналдс” има превъзходна бизнессистема. Причината толкова много талантливи хора да бъдат бедни е следната: те се съсредоточават върху правенето на по-вкусен хамбургер и не знаят нищо или много малко за бизнессистемите.
Един мой приятел е великолепен художник. Печели значителни суми. Един ден адвокатът на майка му се обадил, за да го уведоми, че тя му е оставила 35 000 $. Това останало от имота й, след като правителството и адвокатът взели своята част. Приятелят ми веднага видя в тези пари възможност да увеличи бизнеса си, като използва част от тях за реклама. След два месеца в едно луксозно списание, предназначено за най-богатите, се появи първата му цветна реклама на цяла страница. Той пуска тази реклама в продължение на три месеца. Така и никой не й отговори, а от наследството му не остана и следа. Сега той иска да даде списанието под съд за незадоволително представяне.
Това е един широко разпространен пример за човек, който може да прави чудесни хамбургери, но знае съвсем малко за бизнеса. Когато го попитах какво е научил, той отвърна, че “хората от рекламата били мошеници”. След това го попитах дали би желал да посети курс по продажби и директни продажби. “Нямам време и не желая да си пръскам парите за глупости” – бе неговият отговор.
Светът е пълен с бедни талантливи хора. Твърде често те са бедни, борят се непрестанно с някакви финансови проблеми или печелят по-малко от това, на което отговарят способностите им не заради това, което знаят, а заради онова, което не знаят. Те се съсредоточават върху усъвършенстването на уменията си да приготвят още по-добър хамбургер, вместо върху умението да продадат и да доставят вече готовия хамбургер. Може би “Макдоналдс” не прави най-хубави хамбургери, но е най-добрият в продаването и доставката на средно добри хамбургери.
Бедният татко искаше да се специализирам. Според него това бе условието да получавам повече. Дори след като губернаторът на Хаваите го уведоми, че няма да работи повече за правителството в щата, той продължи да ме насърчава да се специализирам. Тогава образованият ми баща възприе каузата на учителския профсъюз да настоява за още по-голяма защита и възнаграждение за тези високоспециализирани и образовани професионалисти.
Двамата сме спорили често, но той така и не се съгласи с мен, че именно свръхспециализацията причинява нуждата от профсъюзна защита. Бедният татко не разбра, че колкото си по-специализиран, толкова си по-обвързан и зависим от въпросната специалност.
Богатият татко съветваше двама ни с Майк да се обучим в тази насока. Много корпорации правят същото. Те намират някой умен млад студент, току-що завършил училище по бизнес, и започват да го обучават, за да предадат един ден управлението на компанията в негови ръце. Тези умни млади служители не специализират в определен отдел; тях ги местят от отдел в отдел, за да изучат всички страни на бизнессистемата. Богатите често обучават по този начин своите деца или нечии други деца. Така те получават обща представа за операциите в съответния бизнес и взаимовръзката между различните отдели.
Поколението от времето на Втората световна война смяташе, че е “лошо” да се местиш от компания в компания. Днес това се смята за умна постъпка. А след като хората ще се местят от компания в компания, вместо да се стремят към по-дълбока специализация, защо тогава да не се стремят да “учат” повече, отколкото “печелят”? В началото така сигурно ще печелите по-малко. Но в крайна сметка то ще ви се отплати с лихвите.
Основните управленски умения, необходими за успеха, са:
1. Управление движението на парите.
2. Управление на системите /включително и на вас самите, както и време за семейството/.
3. Управление на хора.
Най-важните специализирани умения са продажбите и разбирането на маркетинга. Именно способността да се продава и следователно да се общува с другите, били те клиенти, служители, шеф, съпруг/а или дете, е в основата на личния успех. Уменията за общуване като писане, говорене и уговаряне на сделки са изключително важни за трайния успех. Върху това умение аз работя непрестанно, посещавам курсове или си купувам обучаващи касети, за да разширявам знанията си.
Както вече стана дума, колкото по-компетентен ставаше образованият ми баща, толкова по-усилено работеше. И колкото повече се специализираше, толкова по-здраво го хващаше капанът. И макар заплатата му да се увеличаваше, възможностите му за избор намаляваха. След като изгуби работата си за правителството той осъзна колко уязвим е в действителност в професионално отношение.
Подобно нещо се случва и с професионалните спортисти, когато получат тежка травма или възрастта не им позволява да се състезават повече. Внезапно изгубват високоплатената си работа, а уменията им са ограничени и не им позволяват да се захванат с нещо друго, също така добре платено.
Струва ми се, че именно поради това след този случай образованият ми татко застана така убедено на страната на профсъюзите. Беше осъзнал колко много щеше да му помогне един профсъюз.
Богатият татко насърчаваше двама ни с Майк да знаем по малко за много неща. Поощряваше ни да работим с по-умни от нас хора и да ги организираме да работят в екип. Днес това би било определено като “синергия от специалисти”.
Случва ми се да срещам бивши учители, печелещи по няколкостотин хиляди долара годишно, защото притежават специализирани умения в своята област, както и други умения. Те могат не само да преподават, а и да продават и пласират. Аз не знам по-важни умения от продажбите и маркетинга. Те се оказват трудни за повечето хора най-вече поради страха им от отказ. Колкото по-добре се справяте с общуването, преговарянето и страха от отказ, толкова по-лесен ще ви бъде животът. Днес давам на всички съвета, който дадох и на журналистката, която желаеше да стане авторка на бестселъри. Техническата специализация има своите силни и слаби страни. Имам гениални приятели, които обаче не умеят да общуват добре с другите и в резултат трябва да се задоволяват с плачевно ниски доходи. Съветвам ги да отделят една година за обучението в продажби. Дори да не спечелят нищо, умението им да общуват със сигурност ще се подобри. А това е нещо безценно.
Не е достатъчно обаче да бъдем добри продавачи; трябва да бъдем и добри учители и ученици. За да забогатеем истински, трябва да можем както да даваме, така и да получаваме. В случаите на финансови или професионални проблеми причината често е липса на даване и получаване. Познавам много хора, които са бедни, защото не са нито добри учители, нито добри ученици.
И двамата ми бащи бяха великодушни, щедри мъже. И двамата по принцип първо даваха. Обучаването бе един от техните начини да дават. Огромната разлика беше в даването на пари. Богатият татко раздаваше много пари – на своята църква, за различни благотворителни цели, на своята фондация. Той знаеше, че за да получиш пари, трябва да даваш пари. Даването на пари е тайната на повечето богати фамилии. Именно затова съществуват организации като фондациите “Рокфелер” и “Форд”. Целта на тези организации е да вземе богатството им, да го увеличи и да го раздаде завинаги.
Образованият ми татко повтаряше често:
– Когато имам някакви свободни средства, ще ги дам.
Работата беше там, че подобни свободни средства изобщо не се появиха. Така той работеше още повече, за да привлече пари, вместо да се съсредоточи върху най-важния закон за парите: “Дай и ще получиш.” Вместо това той вярваше в “Получи и ще дадеш”.
В резултат аз се превърнах в нещо средното между двамата си бащи. Част от мен е закоравял капиталист, който обича играта, при която парите правят пари. Другата част е отговорен към обществото учител, който се тревожи искрено от непрекъснато задълбочаващата се пропаст между богати и бедни. Аз лично смятам, че главният виновник за тази увеличаваща се пропаст е архаичната образователна система.

Източник: Робърт Кийосаки, «Богат татко, беден татко. Уроците за парите, на които богатите учат децата си, а бедните и средната класа – не»

Издател: ИК “Анхира”, ISBN 954-9882-19-5

Коментирай