Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Пасивно саботиране

Независимо дали се проявява вътре във фирмата или в начина, по който тя работи с бизнеспартньорите си и, за жалост, с клиентите и потребителите, пасивното саботиране е значителна, но невидима стойност, отразяваща се отрицателно върху конкурентоспособността и просперитета на организацията. Колкото повече са изложени на шефски мениджмънт работещите в дадена фирма – или така са свикнали да бъдат „командвани”, че възприемат всяко изискване от страна на ръководството като „юркане”, – толкова по-охотно и дори с радост прибягват към упражняване на малкото власт, с която разполагат, а именно да саботират пасивно работата.

Едва ли има ден, в който да не се сблъскваме с прояви на пасивно саботиране, когато един или друг служител сякаш вижда мисията на живота си в изрази от рода на: „Съжалявам, но не мога да ви помогна”, „Невъзможно, искането ви е в разрез с фирмената политика”, „Не съм упълномощен за това”, „Трябва да почакате” или краткото и категорично „Не”.


Целта на пасивните саботьори е да не поемат излишни рискове, да не се товарят доброволно с отговорност, а по такъв начин – съзнателно или не – да спъват работата на фирмата. На работещите в много днешни фирми с шефски мениджмънт се казва, че трябва да проявяват инициативност и да вземат самостоятелно решения. Шефовете им непрекъснато повтарят тези призиви, защото смятат, че това е белег за съвременен мениджмънт, но тъй като не познават теорията на избора, те не могат да си обяснят защо всъщност трябва да го казват на своите подчинени и каква е целта на тези техни подкани. А когато някой служител независимо на кое ниво в организацията с шефски мениджмънт прояви инициатива и предприеме самостоятелни стъпки, за да подобри работата, но в един или друг момент нещата се объркат, съответният човек бива наказан, често и уволнен. Достатъчно е това да се случи дори само веднъж и вече всички служители са наясно, че е далеч по-добре и по-безопасно за самите тях да се „скатават” и да казват „не”. В случая в сила е приблизително следната линия на разсъждения: „Нека шефът се занимава с тази работа; нали на него му се плаща, за да взема решения и да командва работещите, така че нека той се тревожи как ще се отрази свършената работа върху успеха на фирмата.”
Така че служителят и работникът не изказват мнения и не излизат с предложения по време на фирмените събрания и не поемат инициатива, за да не си помисли ръководството, че критикува фирмената политика, а колегите им – че се „натягат”. Организациите с шефски стил на мениджмънт получават труда на своите служители, но не и умовете им, още по-малко пък сърцата им. Докато лидерският мениджмънт осигурява на фирмата и труда, и умовете, и сърцата на работещите в нея и за нея хора, което й гарантира успех и просперитет.

Вижте още:

Шефски мениджмънт

Лидерски мениджмънт

Уилям Гласър

„Теория на избора”

Издателство Кръгозор, 2003, ISBN 954-771-023-0

Spiralata.net

Коментирай