Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Икономика на Доброто

Какво е добро? Морална категория, която е трудно да бъде измерена, качество на душата, състояние на духа? Всеки има собствени представи за добро и зло, това, което за един е добро, за друг е зло.

Кой човек може да бъде наречен добър на физически план? Какъв е критерият, според който да оценим доброто?

“По плодовете ще ги познаете”. Но какви са плодовете на един съвременен човек, който работи в едно предприятие за производство на мебели например? Той влага в работата уменията, знанията, силите си в производството и в края на месеца получават заплата.

Но дали парите, които получава са плодовете на неговия труд? Все още не, но те са семената и според начина, по който ще се използват те, ще принесат добри или лоши плодове. Ако с парите, които получаваме нахраним семейството си, образоваме децата си или ги дадем за някое добро дело, то ние на физически план сме добри. Ако ги изхарчим за цигари и алкохол, изиграем ги в някое казино, където нашите пари преминат в ръцете на мафията и бъдат употребени за закупуване на оръжие или наркотици, то ние, колкото и да се мислим за добри, на физически план сме лоши, защото нашата енергия, овеществена под формата на пари е допринесла за увеличаване на насилието и престъпността в света.

Тоест, ако даваме парите си за добри неща и на добри хора, ние работим за увеличаване на доброто в света, за икономиката на Доброто. Давайки парите си на хора с престъпно съзнание, ние ставаме волни или неволни участници в икономиката на злото. Когато пазаруваме от магазин за хранителни стоки собственост на престъпник, който чрез него “пере” парите си, но ние не знаем това, ставаме неволни съучастници в икономиката на злото. За съжаление една много голяма част от българския народ е превърната в неволен съучастник на икономиката на злото.

Всички големи фирми, мултинационални компании имат за цел да прикрият собственика и да заличат следите на паричните потоци. Когато пазарувате от някой хипермаркет и на касата давате парите си на някое усмихнато момиче, вие никога няма да разберете дали те няма да бъдат използвани за реализиране на нечисти цели. Същевременно собствениците на малки магазини, които работят с нисък процент печалба и я използват, за да издържат своите семействата, все повече се задъхват под натиска на ниските цени. Те са наложени от големите фирми, борсите и хипермаркетите, които предлагат стоки със недоказано качество и непопулярен производител и благодарение на ниските цени (,но с висока печалба вложена в тях) привличат клиенти.

Какъв е мотива, който движи съвременната икономика? Застрахователните компании съществуват благодарение на страха от смъртта или други бедствия. Банките съществуват, защото ни е страх да държим парите си вкъщи, или се опасяваме да оперираме с големи суми, за да не ни оберат. Търпим унизително ниските заплати, защото ни е страх, че ще останем без работа. Плащаме ненормално високи сметки за ток и вода, защото ни е страх, че могат да ни лишат и от тях. Фирмите, които плащат реални данъци го правят от страх, че могат да ги санкционират, ако нарушат закона. Затваряме консерви от страх, че няма да има какво да ядем през зимата. Запасяваме се с хранителни продукти, защото ни е страх, че ще вдигнат цените. Доскоро плащахме, а някои дори и сега плащат данък “страх” на престъпни групировки.

Силата, която понастоящем движи икономиката ни е страхът. Какъв е резултата от страха – застой, стагнация, бедност

Даваме пари за осигуровки, които едва ли някога ще получим. Парите, които стоят в банките се обезценяват поради инфлацията или се стопяват поради банковите комисионни по преводите. Храните, които консервираме се развалят. Групировките, на които директно или индиректно даваме нашите пари ги изнасят зад граница, за да се подсигурят за “лоши” времена. И те се страхуват.

Съгласяваме се да даваме подкупи, защото ни е страх, че ще ни лишат от някой лиценз. Дори се страхуваме да се оплачем в полицията, защото “и те са като тях”. Така реалната икономика, която работи и произвежда стоки и услуги е лишена от финансови потоци, фирмите-производителки фалират. Предприемчивите и честни българи вече ги е страх да започнат бизнес в България и търсят начин да се реализират в чужбина.

С какво можем да заменим страха?
Единствено с неговата противоположност – доброто, любовта. Тя трябва да стане движещата сила на икономиката.

Как?
Като се стремим да открием добрите хора.
Като възлагаме работа само на добри хора.
Като заплащаме с любов за работата и услугите, които добрите хора извършват.
Като се стремим да даваме повече на добрите хора, независимо от цената която ни искат.
Като разберем, че доброто струва скъпо, а злото не струва нищо.
Като разберем, че зад всичко, което е безплатно, стои нездрав користен интерес.
Като не се интересуваме толкова от цената на продукта, а от неговото качеството. “Не съм толкова богат, за да купувам евтини стоки”
Като спрем да работим заради парите и започнем да работим заради любовта ни към хората и работата. Тогава парите ще започнат да идват при нас по естествен начин.
Като спрем да възлагаме работа на хора, които не оправдават доверието ни или на непознати.
Като оценяваме по достойнство труда си.
Като не пазаруваме от магазини с неизвестен собственик, а от магазини, чиито собственик познаваме.
Като предпочитаме българските стоки пред чуждите.
Като заедно с другите добри хора участваме в съграждането на икономиката на Доброто

За да изясня механизма на функциониране на икономиката на Доброто, ще си послужа със следния пример: Нека да оприличим една фирма на воденица, която работи благодарение на водата, задвижваща колелото й. Аналога на енергията, която върти колелото, на водата, в реалната икономика са парите.

Какво става с водата, след като премине през колелото? Тя отново се влива в реката, реката в морето, оттам водата се изпарява, образуват се облаци, вали дъжд, водните капки проникват в земята, образуват се подпочвени води, които намират излаз пра някой извор, дават началото на ручей, който става поток, вливащ се в реката, чиято вода задвижва отново воденичното колело.

Така би трябвало да работи нормалната икономика. Но сега, в нашите икономически условия, по-нагоре по реката има някой, който отбива водата за собствени нужди, строи басейн напр., и потока достигащ до нас става все по-слаб и по-слаб и воденицата върши все по-малко работа.

Можем да ускорим дейността на воденицата при новосъздалите се условия по няколко начина:
1.Като отстраним човека, който отбива водата – това на практика е невъзможно, защото той е по-силен от нас и не е само един.
2.Ние се впрягаме да въртим колелото, само и само да работи воденицата. Този начин е предпочетен от повечето българи. Все повече хора трябва да работят по 10-12-14 ч. дневно, за да посрещнат нуждите си за насъщния.
3.Да върнем водата преминала през колелото отново в него, за да направи втори, трети и т.н. обороти.

За една истинска воденица това е практически невъзможно, защото ще се изразходи голямо количество енергия за пренасянето на водата. Но в реалният живот, където водата е заместена от парите, този проблем е разрешим. Как?

Като съзнателно регулираме паричния поток без да го разпиляваме, а го насочваме отново и отново към работещите воденици.
Водата в природата е постоянна величина за един относително дълъг период от време. Парите обаче се увеличават, тъй като те са еквивалент на свършената от хората работа, която постоянно нараства. Следователно, като създадем система от фирми и хора, в която парите не се разпиляват, а правят оборот за кратки периоди от време, то водениците (фирмите) ще получават все по-силен поток от вода (пари) и ще извършват все повече работа.

Коя е силата, която ще събира водата и ще я влива отново във воденичното колело? – Съзнанието на хората, които ще участват в икономиката на ценностите.

Какво би накарало хората да не разпиляват безразборно енергията, а да предпочетат да я вложат във воденица от системата?
Воденичарят! Ако разбира се той е добър професионалист, мели отлично житото, има добро отношение към нас и разбира се не разпилява енергията, която му даваме, а я влага отново в икономиката на Доброто.

Какво представляват безработните? Воденици, до които не достига вода! Как да бъде решен този проблем? Като съзнателно се насочи енергиен поток към тях, който те да впрегнат в работа и придобитото не разпилеят, а вложат обратно в системата, която отново ще ги захрани с енергия.

Всяко задържане на потока (парите) води до намаляване на продуктивността на системата. Всяко влагане на пари в системата води до създаване на работа, следователно до увеличаване на енергията, която ще се връща при нас умножена.

Всяка работеща система в природата се нуждае от център (ядрото в клетката, Слънцето в слънчевата система), която да организира и координира дейността й и да я захранва с енергия. В нашия пример с водениците този център е извора, който ги захранва с вода.

Какъв ще бъде центъра в икономиката на Доброто, каква е неговата функция и откъде той ще получи енергията, която да раздава?

Функции на ЦЕНТЪРА:
Да захранва елементите от системата с енергийни потоци (пари).
Да създава и съдейства за реализирането на проекти, които да създават работа на участниците в системата. Те от своя страна чрез дейността си, ще творят блага за хората. (благо-творителност).
Да информира и обучава участниците в системата къде и как да влагат енергията си по най-добър за тях и системата начин.
Да осигурява на всички участници в системата необходимото и достатъчно количество енергия, тъй щото те да могат пълноценно да използват и развиват уменията, дарбите и талантите си.
Да създава условия за увеличаване броя на участниците в системата.
Да ускорява енергийните потоци, като ги насочва по ефективен начин

Пример
Ако за една година успеем да завъртим в сегашната икономика един път 100 000 лева с печалба 10% ще получим финансов резултат от 10 000 лева. Ако завъртим ефективно в икономиката на Доброто само 1000 лева с печалба от 10%, като влагаме печалбата отново в оборот, финансов резултат от 10 000 лева ще се постигне 25-тото завъртане на парите. На петдесетото завъртане на парите резултатът ще е равен на 110 000 лева.
На 178-то завъртане сумата, която се получава е равна на външния дълг на България.

Нарастването на парите в икономиката на Доброто в този пример е следствие на работата, която участниците в икономиката на Доброто извършват, както и на увеличаването на техния брой. За да се осъществи това нарастване, е необходимо да се минимизира изтичането на енергия от системата, както и липсата на задържане на паричните потоци от страна на участниците. Именно това са факторите, които липсват на сегашната икономическа система и поради това тя е неефективна, и макар че българите работят колкото французите например, получават 20-30 пъти по-ниски заплати. Поради невъзможността на правителството да запуши дупките в системата, опитите му да съживи икономиката напомнят на човек, който пълни бъчва без дъно.

Единствения изход е да се съгради нова бъчва, нова икономика, която да възникне постепенно сред руините на старата. Но пътят за съграждането й е отдолу нагоре, от основите, както се гради къща. И строителите сме всички ние. Тази икономика ще функционира дълго време заедно със старата, няма да има нужда от териториално или друг вид обособяване на нейните единици. Единственото разграничаване ще бъде в съзнанието на участниците в нея.

Как ще се генерират средства в ЦЕНТЪРА на икономиката на Доброто?Като всички участници в икономиката на Доброто отделят десятък от приходите си към центъра на системата. Този десятък ще бъде влаган веднага в икономически проекти, които ще се реализират от членовете на новото общество. Така водата, енергията ще потече от извора и ще задвижи воденичните колела на всички, които ще участват в изграждането на икономиката на Доброто.

Какви да бъдат хората, изграждащи този ЦЕНТЪР и координиращи паричните потоци? Това ще бъдат най-добрите хора, тези с най-голям принос в съграждането на икономиката на Доброто. Хора добродетелни, кристално чисти, желаещи да посветят живота си в служба на Цялото. Хора с идеи и същевременно дейни, доказали с дела способностите си.

Какви ще са хората, които ще участват в икономиката на Доброто? Преди всичко добри хора, които са осъзнали себе си, дейни, работни. Хора, които не се страхуват, мотива, който ги движи ще бъде любовта. Но не някой от ЦЕНТЪРА ще определя кои са добрите хора, а те ще се самоопределят спрямо икономиката на Доброто. Всеки, който приема нейните принципи и ги прилага е добър. Постепенно, все повече хора ще се приобщаватт към икономиката на Доброто с нарастването на тяхната осъзнатост и тя ще стане единствената икономика.

Върху какви икономически парадигми ще бъде построена новата икономиката? Тя ще функционира въз основа на законите за търсене и предлагане на качествени стоки и услуги. На тях е стъпила всяка пазарно ориентирана национална макро-икономика с тази разлика, че е извадила от законите понятието качество (добро) и работи само с количествени показатели.

Всеки участник в икономиката на Доброто ще допринася най-голяма полза за себе си като работи качествено и ефективно за другите, за Цялото. В момента, в който започне да задържа средства или намали интензивността и качеството на работата си, ще намалее и потока от енергия към него. Същия принцип откриваме и в човешкото тяло. Когато един мускул работи, притока от кръв към него се увеличава. Необходимо е само да приложим този модел на практика в нашето общество и да изградим заедно икономиката на Доброто.

Основният закон в икономиката гласи: “Търсенето определя предлагането” т.е. потребностите на хората от стоки и услуги обуславят необходимостта те да бъдат произведени и доставени на пазара.

Фиг.1

Съществува (фиг.1) правопропорционална зависимост между качеството на продукта и неговата цена – по-високо качество -> по-висока цена. Понастоящем, за продукти с по-ниско качество потребителите са склонни да заплащат по-високи цени от пазарните, докато за продукти с високо качество, цените, които потребителите са склонни да платят са по-ниски от пазарните. Затова реалната крива на цените на предлаганите стоки е ACB1. Така производителите и продавачите на некачествени стоки реализират огромни печалби, а за качествените стоки трудно се намира пазар.

Какво разбираме под понятието качество? Качеството е съдържанието, което е вложено в формата на продукта – вида на материалите, сръчността и уменията на производителя, степента, до която продукта удовлетворява потребностите на хората. Когато говорим за качество, трябва да вложим в това понятие и една невидима съставка, която обаче е от първостепенно значение при ръчно изработените продукти – вибрацията на човека, или както казваме, неговата душа.

Чрез научен експеримент е установено, че енергията, която изтича от нас се запечатва върху материални носители и може да бъде разчетена впоследствие. Не случайно, когато искаме да кажем за някой, че е сръчен в занаята употребяваме прилагателното добър майстор, т.е майстор, който върши работата си с любов. В европейските страни, стоките, които са изработени ръчно струват по-скъпо от фабрично изработените.

фиг.2

В икономиката на Доброто, като следствие на по-високото съзнание на участниците в нея, търсенето на продукти с по-високо качество ще се увеличи, за сметка на тези с по-ниско качество. Така производството на некачествени продукти ще намалее, докато се преустанови напълно. Кривата CA1(фиг.2) описва цените на предлаганите стоки според качеството им.

Какъв ще бъде резултата от предлагането на все по-качествени продукти на пазара?.

фиг.3

Тъй като за производството на един качествен продукт е необходимо повече време, то ще се редуцира количеството на предлаганите продукти. (фиг.3) Вместо да се произвеждат огромни количества некачествени стоки, ще се произвеждат по-малко на брой, но по-качествени. Така и наличните природни ресурси ще се използват по-ефективно Ще се цени не формата, а съдържанието на стоката. Търсенето на качествени стоки ще е устойчиво. Цената ще бъде фактор, който ще регулира съотношението количество/качество на предлаганите стоки, според ресурсите и възможностите на икономиката на Доброто.

фиг.4

Съществува обратнопропорционална зависимост между количеството на един продукт и цената, която сме склонни да платим за него (фиг.4). Като следствие, колкото повече единици еднотипна стока има на пазара, толкова повече цената й намалява. Това ще обуслови производството на стоки с уникални характеристики, които най-точно да отговарят на потребностите на всеки човек. Този факт отново води до производството на по-качествени стоки. Така кръга качество-количество-цена-качество ще се затвори.

В настоящия момент цената (печалбата за производителя и икономията за потребителя) е основният движещ мотив на икономическият живот. В резултат имаме намаляване качеството на продуктите за сметка на увеличаване на тяхното количество (и създаване на изкуствено високо потребление, което не съответства на реални човешки потребности) и като следствие намаляване на цените на стоките и услугите.

В икономиката на Доброто ще имаме увеличаване на качеството на продуктите и редуциране на количеството им до това на нормалните човешките потребности и като следствие ще се наблюдава плавно покачване на цените на качествените продукти. То ще бъде естествено следствие на увеличените доходи на участниците в икономическият живот, нарастването на паричната маса в обръщение и търсенето на все по-качествени стоки. Намаляването на количеството стоки произвеждани от един човек, за сметка на тяхното качество ще доведе до увеличаване на трудовата заетост и намаляването на безработицата.

Кирил Стойчев


Тагове: ,

2 Коментара

  1. Малко по-късо може ли да се напише ?

  2. Несъмнено атора е успял да види близкото бъдеще, на един преходен период към времена без парични знаци. Хубаво прозрение, за което трябва да се работи, за да се реализира, като всяко нещо на физическата октава на планетата Земя, където се осъществяват превъплащенията ни. А как е възможно да стане това, при положение, че целта на натрупването на парични знаци е главна цел и разбиране за живота на 90% от въплатените в този отрязък от време, човешки души.
    Как? Ами с промяна на съзнанието. И с натрупване на знания, защото знанието дава свобода и сила на личноста. А свободата и любовта, т.е. липсата на страх, водят до промяна на съзнанието към по-добро. А към формулировката за добро дадена в статията, бих прибавил и разбирането, че вселената е единна и всичко е взаимно свързано, а връзките между отделните светове, това са законите съществуващи във нашата вселена (галактика).
    Затова нещото което може да се направи в сегашния етап (който е преходен разбира се, като всички етапи до сега и за в бъдеще), е да започне да се създава антиконсуматорско общество, т.е. съзнателно отричане от прекомерната консумация на заливащите ни от пазара продукти бълвани от съвременната индустрия, които в голямата си част са и откровенно отровни, но пригодени към разбирането за вкус на създадения пак от тази индустрия масов потребител чрез реклами и редица медийни средства. Осъзнаването на опасните за здравето на тялото(а и от там вредящи на душата) в огромната си част ненужни продукти и съзнателното отричане от тях, и осъзнаването за минималната потребност от природно чисти продукти за поддържане жизнените функции и работоспособността на тялото, би довело според мен за реализирането на идеята за “Икономиката на Доброто” и по-бързо навлизане в този преходен период при който парите постепенно биха изгубили своето сегашно значение на жизненонеобходим еквивалент за ценностите.

Коментирай