Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Борсовата търговия – игра на вероятности

Какво точно означава да мислим във вероятности и защо това е толкова съществено за успеха ни като борсови спекуланти? В тази статия ще разгледаме вижданията на Марк Дъглас, представени в книгата му “Trading In The Zone-master the market with confidence, discipline and a winning attitude”.

Ако се замислим над това какво всъщност представляват вероятностите, ще установим, че разглеждаме постоянството като функция на случайния изход. Това води до противоречие – как можем да получим постоянен резултат от събитие, което има неопределен изход. За да си отговорим, трябва да погледнем хазартната индустрия. Компаниите влагат милиони долари, за да изграждат хотели, които привличат клиенти към техните казина. Пример за това е Лас Вегас. Хазартните корпорации са като всички други корпорации, които се отчитат къде влагат активите си пред Борда на директорите и в крайна сметка пред акционерите си. Как да си представим, че те оправдават влагането на огромни по размер суми в хотели и казина, чиято основна функция е да създават доход от събитие, което има напълно случаен изход?

Ясно е, че е налице интересен парадокс при вероятностите – изходът е случаен, а резултатът е постоянен. Казината правят постоянна печалба ден след ден и година след година, използвайки събитие, което има напълно случаен изход. В същото време повечето спекуланти вярват, че изходът от пазарното поведение не е случаен, обаче не могат да постигнат постоянен резултат. Не би ли било логично обратното – постоянният неслучаен изход да доведе до постоянен резултат, а случайният изход да доведе до непостоянен и случаен резултат?

Това, което знаят собствениците на казината, опитните комарджии и професионалните борсови играчи, е трудно да бъде разбрано от типичния пазарен участник – даже случайните изходи могат да доведат да постоянен резултат, ако можем да нагласим играта в наша полза и има достатъчно голям размер от статистически случаи в хода на тази игра. Професионалните спекуланти се отнасят към борсовата игра като игра с числа, подобно на начина, по който казината и опитните комарджии третират хазарта.

Това, което разбират собствениците на казина и професионалните комарджии е, че всяка отделна изиграна ръка е статистически независима от която и да е друга ръка. Казано с други думи това означава, че всяка ръка е уникално събитие, при което изходът е случаен и няма никаква връзка с предишната или следващата ръка. Ако се фокусираме върху всяка индивидуална ръка, ще установим, че е налице случайно разпределение между печеливши и губещи ръце, но за всичките взети заедно е вярно точно обратното – ако са изиграни достатъчно на брой ръце, то ще се появи закономерност и ще се получи постоянен, предсказуем и статистически доказуем резултат.

Именно това прави мисленето във вероятности толкова трудно – то изисква два пласта от убеждения, които на пръв поглед изглеждат противоречиви.

Първото ниво ще го наречем микро ниво – при него трябва да повярваме в несигурността и непредсказуемостта на всяка отделна сделка. Знаем произхода на тази несигурност – винаги има неизвестни променливи в пазарното поведение. Например не знаем колко от останалите участници ще решат да изиграят своите сделки.

Второто ниво можем да го наречем макро ниво – при него трябва да повярваме, че след достатъчно голяма поредица от ръце, резултатът е относително сигурен и предсказуем. Нивото на сигурност се базира на предварително определена променлива, която знаем преди да започнем играта и която е предназначена да ни даде преимущество в хода на търговията.

Постоянните променливи са правилата на играта. Така че, дори да не знаем последователността от печалби и загуби, можем да бъдем относително сигурни, че ако са изиграни достатъчен брой ръце, ще завършим с нетна печалба. Нивото на сигурност зависи от това колко е добро преимуществото ни. Така че мисленето във вероятности е способността да вярваме в непредсказуемостта на играта на микро ниво и същевременно да сме убедени в предсказуемостта на играта на макро ниво, което прави казиното и професионалните играчи ефективни. Убедеността им в уникалността на всяка ръка ги предпазва от въвличане в безпредметното начинание да предсказват изхода й. Те са се научили и напълно са приели факта, че не знаят какво ще се случи. Още по-важното е, че не им е необходимо да знаят какво ще се случи, за да изкарват пари постоянно.

Имайки предвид това обстоятелство, те не придават никакво особено значение (включително емоционално) на всяка отделна ръка, завъртане на колелото или хвърляне на заровете. С други думи те не са обзети от нереалистични очаквания за това какво ще се случи, нито егото им е въвлечено по някакъв начин, който да ги принуждава да бъдат прави. Това, от своя страна, им позволява да се фокусират върху поддържането на случайностите в тяхна полза и да се концентрират върху безупречното изпълнение на сделките в отделните случаи на проявление на преимуществото им, което на свой ред ги прави по-малко склонни към извършването на грешки в процеса на игра.

Те не са напрегнати психически, понеже оставят вероятностите (тяхното преимущество) да изиграят своята роля като знаят, че то е достатъчно силно, така че след достатъчно голяма поредица от сделки, ще излязат на нетна печалба. Професионалните спекуланти използват същата стратегия на мислене като казиното и опитните комарджии. В това всъщност се изразяват и приликите между хазарта и борсовата търговия. Едно просто сравнение между двете може лесно да ни убеди в това.

Първо, казиното, комарджията и спекулантът боравят с известни и неизвестни променливи, които влияят върху изхода на всяко индивидуално събитие – сделка или хазартен случай. В хазарта известните променливи са правилата на играта. В борсовата търговия известните променливи (от гледна точка на отделния спекулант и сделка) са резултатите от пазарния анализ, който намира повтаряеми шаблони в колективното поведение на всички пазарни участници в даден момент. Знаем, че съвкупността от борсови играчи ще действа по един и същи начин при еднакви условия и така ще създаде обективен шаблон в поведението си. Този шаблон може да бъде вкаран в определени параметри – нива на подкрепа и съпротива, трендлинии, плъзгащи се средни, осцилатори и други. Всяко аналитично средство използва набор от критерии, за да представи в определени граници идентифицируем шаблон в поведението на пазарните участници. Този набор от критерии и границите представляват променливите, които са известни на спекуланта. Те са идентични с правилата на играта при хазарта и поставят шансовете в играта в полза на борсовия играч.

Второ, знаем, че в хазарта има определен брой неизвестни променливи, които влияят върху изхода на всеки отделен случай. При играта на зарове това е начинът, по който се хвърлят заровете, при рулетката е размерът на силата, приложена при завъртането на колелото. Всички тези неизвестни променливи действат като фактор върху изхода на всяко отделно събитие, като така го превръщат в статистически необвързано с всяко от предишните или следващи събития и създават случайно разпределение между печелившите и губещи събития. В борсовата търговия също има неизвестни променливи, които влияят върху изхода на всеки отделен поведенчески шаблон, който пазарният участник идентифицира и използва в рамките на своето преимущество. Тази променлива са другите участници, които могат да изберат да сключат нова сделка или да закрият съществуваща.

За състоянието на пазара във всеки един момент има значение всяка сделка, което означава, че всеки борсов играч, който има мнение за това кое е максимум и кое минимум, допринася за колективния поведенчески шаблон, който се наблюдава в момента. Ако е налице разпознаваем шаблон и ако той е съставен от променливи, които се вместват в представата на отделния спекулант за определяне на преимуществото му, можем да кажем, че пазарът предлага на този играч възможност да купи или продаде. Нека допуснем, че той приеме възможността да се възползва от преимуществото си, но тогава факторът, който ще определи дали позицията му ще се развие в неговата посоката или в обратната, е поведението на другите спекуланти.

В момента, в който той сключи сделката си, на пазара ще участват и други участници с техните убеждения за това кое е максимум и кое минимум. Определена част от играчите ще допринесат за развитие на пазарното движение в посока на сделката му, докато друга част ще въздействат върху цената в посока, обратна на позицията му. Няма начин спекулантът предварително да знае какво ще бъде поведението на другите участници и как това поведение ще повлияе върху сделката му, следователно изходът от сделката му е неопределен.

Следователно простата истина е, че изходът от всяка сделка, на който и да е участник на пазара е случаен, понеже върху него влияе поведението на останалите участници в търговията.

Понеже всички сделки са със случаен изход, тогава както и в хазарта, може да се каже, че всяка сделка е статистически независима от изхода на предишната или следващата сделка, както и от всички останали бъдещи сделки, независимо от това, че борсовият спекулант използва един и същ набор от известни променливи, за да определи преимуществото си. Следователно е налице напълно случайно разпределение в изхода от сделките във всяка поредица от сделки.

Трето, собствениците на казина не се опитват да предсказват изхода от всяка индивидуална сделка. Освен, че това е изключително трудно, тъй като са налице доста неизвестни променливи, които действат върху изхода на всяко отделно събитие, то не е и необходимо, за да бъде постигнат постоянен резултат. Всичко, което е разбрало казиното, е, че е нужно да постави шансовете за успех в своя полза и да са налице достатъчни като брой статистически случаи, така че да може преимуществото да се прояви.

Борсовите играчи, които са се научили как да мислят във вероятности, се отнасят към пазара по абсолютно същия начин. На микро ниво те са убедени, че всяка сделка е уникална. Това, което те знаят, е, че във всеки един момент пазарът може да изглежда напълно еднакво като графиката в даден предишен момент и геометричните мерки и математически изчисления, приложени към настоящите условия може да изглеждат същите като тези в предишните условия, но реалното постоянство на пазара сам по себе си от един момент отнесен към друг никога не е същото. За да е еднакъв всеки отделен шаблон в настоящия и предишния момент, е необходимо всеки борсов играч, който е участвал в миналото, да участва и в настоящето, което е невъзможно.

Можем да използваме различни инструменти за анализ на пазарното поведение и да намерим шаблоните, които представляват най-добрите преимущества за игра, но постоянството на групата пазарни участници, които създават шаблона в настоящия момент е различна с поне един спекулант от групата, която го е създала в миналото. Следователно потенциалът на настоящия шаблон е различен от потенциала на този в миналото. Необходимо е да е налице само един борсов играч някъде в света, който да има различно виждане за бъдещето на цената в текущия момент, който да допринесе за структурирането на шаблона и да промени евентуалния му изход.

Основната характеристика на всяка настояща пазарна ситуация, всеки настоящ поведенчески шаблон и всяко настоящо преимущество винаги е уникално явление със свой собствен изход, независим от останалите. Тази несъпоставимост означава, че всичко може да се случи – или това, което знаем (очакваме и предвиждаме) или каквото не знаем (или не можем да знаем). Съвкупността от известни и неизвестни променливи създава вероятностна реалност, в която не знаем какво ще се случи.

Това е толкова логично и очевидно, но създава огромни проблеми в мисленето, понеже самото ни мислене не е организирано да възприема информацията по този начин. Съзнанието ни е устроено да приема само това, което знаем, а то е част от миналото ни, докато в пазарната реалност всеки момент е нов и уникален, въпреки че има големи прилики с това, което вече се е случило преди. Това означава, че докато не се научим да възприемаме уникалността на всеки пазарен момент, тя автоматично ще бъде филтрирана от способността ни за възприятие.

Борсовите играчи, които са се научили да мислят във вероятности, не преценяват дали да изпълнят или не отделните сделки, които са част от преимуществото им. Ако го правят, това би значело, че те не са убедени в уникалността на възможностите в настоящето. Те са се научили, обикновено по доста болезнен път, че не могат да знаят предварително кои сделки ще са печеливши и кои губещи и са спрели да предсказват изхода от сделките, още повече, че когато сключват всяка сделка, те съответно увеличават общия брой на сделките, което дава възможност на преимуществото им в търговията да се прояви.

От друга страна, неуспешните играчи се задълбочават до крайност в пазарният анализ, смятайки, че така ще постигнат някаква сигурност, която всъщност не може да съществува. Иронията е, че ако те признаят съществуването на несигурността, те биха я създали.

Когато напълно приемем случайността на всяка сделка и уникалността на всеки момент, разочарованието ни, свързано с борсовата търговия, ще свърши. Следователно ще престанем да изпитваме склонност да извършваме типичните грешки, които ни пречат да бъдем постоянни и вредят на увереността ни.

В емоционален аспект играта на вероятности, както определяме борсовата спекулация, е идентична с емоциите, които бихме изпитвали при хвърлянето на монета – всеки път, когато познаем коя страна ще се падне, бихме изпитвали радост, а при непознаване ще изпитаме чувството, че сме сгрешили.

Източник : http://obuchenie.investor.bg/?cat=119&id=38988

Коментирай