Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Презвитер Теофил – прокаженият тайноведец

богомили

Бит с камъни, преследван като псе от хората на патриарх Дамиан, презвитер Теофил е принуден да напусне България рано – много преди времето, в което тъмните пламъци на мътното средновековие изпепеляват богомилските клади.

Различни въглени бе приготвила съдбата за смутния богомил, вече роб в гинекея – женските покои на императорския дворец.

Поруган и прокуден, Теофил е принуден да смени тайнописа на съдбините и мъдростта на Боян Мага с блудните и разпътни тайни на царица Теофана. Дълги години вее ветрило от пера на паун и камилска птица, дълги нощи очите му гледат разгула на блудната цареубийца, затрила неколцина императори и безчет велможи. В лепкавия здрач, пълен с грях и ласки, обгърнала знатници и снажни роби, Теофана копнее за един – Бенеамин. Но недостижим остава за нея князът от Преслав.

Ням свидетел, медно изваяние с ветрило в ръце, презвитерът узнава всичко, което душата на двореца срамно крие в сърцето на Византия.

Той вижда – и голите тела, и голите души – на всички минали през покоите на царицата. Той чува – и отровните сплетни, и черните заговори – и дума не обелва. И само в деня, когато император Никифор Фока посича Никита Странник – най-добрият си вожд и богомиски епископ, медният роб хвърля ветрилото и с метежен глас изрича – „ Ти си злодей!”

– Убийте го! – извиква Никифор, миг преди стражата да повлече Теофил навън.

Но той бе видял всичко, и царицата не пожела да го изпусне. Спасен от Теофана, изгнаникът-богомил е хвърлен в тъмницата, в място наречено Предградието на Изгубените. И цял месец знатната блудница носи злато на тъмничарите – да го гледат добре и да го освободят скоро.

Спасен от позорните български клади и от плъховете в имперските подземия, Теофил бе хвърлен в друг огън от съдбата. Отреди му да се влачи в прахта, да седи прокажен пред портите на Византия, а засъхналата му кръв да обгръща разядената му снага като ръждиво наметало. Да седи, без да свежда стъклен поглед, а само сухите му устни да шепнат неразбрани слова за Синовете на Разрушението и Страшния Съд на безименните.

Радислав Кондаков

Тагове: , , ,

Коментирай