За голямата и малката благотворителност
Конкретният повод за настоящата публикация е едно писмо на Христо Ботев. Не до мен, разбира се, а до бай Христо:
Милостивий бай Христе!
Съвестта и честолюбието не ме допущат да Ви се оплача устно…Срам ме е и да Ви пиша, срам ме е, добрий бай Христе, но няма кому другиму да се надея и да се моля, освен Вам и Вас, добрий бай Христе , ще ви имам и почитам като пръв благодетел. Вий видите и без да ви казвам, че съм останал гол и бос, та ме е срам да се покажа пред приятели, а не да се явя пред родителите си, кои вместо да утеша, още повече ще наскърбя. Затова, добрий бай Христе, в името на честта си, Ви моля да се омилостивите и да ми дадете 10 – 12 лири, за да се постегна…Надея се на добрината Ви и на чувствителното Ви сърце и съм Ваш предан.
Букурещ, 23 октомври 1868 г Христо Б. Петков
Сериозно унижение за темпераментния и горд Ботев – унижение, безспорно родено от крайната мизерия и глад, в които е живял.
А бай Христо не е кой да е, а Христо Георгиев, който има брат Евлоги, столичен булевард и статуя пред Ректората на Софийския университет. Братята, освен с многото си милиони, са известни и със своята благотворителност.
Следват сухи факти:
на болницата в Галац – 100 000 лв; на университета “Карол I” – 200 000 лв; на Българско девическо училище в Солун – 50 000. лв; на Българска болница в Цариград – 120 000 лв.
За Софийския вече споменах, но ето още части от завещанието им:
На българската черква в Букурещ – 20 000 лева.
200 000 лева за Букурещкия университет, “за да се издържат бедните, но прилежни студенти.”
На общината в Галац са завещани 30 000 лева.
6 000 000 лева даряват за построяване на Висше училище в България.
20 000 са отделени за строителството на българска болница в Цариград.
Е, Ботев така и никога не получил онези 10 – 12 лири, от които (меко казано) – крайно се нуждаел. В ролята на съдник и критик изобщо не съм имал намерение да влизам, още повече нямам идея какво точно е станало. И защо.
Просто си мисля, че понякога малкото и незабележимо добро е по-голямо и от най-великата и грандиозна благотворителност. Понякога.
Радислав Кондаков
