Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Цитати от Учителя Петър Дънов за богатството

Който използва добрите условия, той ще бъде богат човек; не може ли да ги използва, той ще се намери в крайна сиромашия. Тогава ще го нападат кредиторите му и, като не може да плати дълговете си, ще го ругаят, ще го мъчат и изтезават. Дойдат ли при богатия, кредиторите ще се поклонят учтиво и ще чакат. Той ще ги покани да седнат, ще извади кесията си и ще им плати дълга си, с лихвите заедно. Те ще му благодарят и ще кажат: Ето един благороден човек.

Иска ли да бъде богат, той трябва да мисли за богатите. Изобщо, за каквото човек мисли, такъв става.

Има един начин, по който човек никога не може да изгуби своето богатство. Кой е този начин? Когато той вложи своето богатство, своя капитал в разумно обръщение. Ако получите 200 000 лв. наследство от вашия чичо, така трябва да го вложите в обръщение, че и вие, и вашите ближни да се ползвате еднакво от това благо. Тъй употребено това богатство, подразбира, че сте дали ред угощения на ближните си.

И тъй, правете опити да усилвате мисълта си. Мнозина се оплакват, че са сиромаси. Според мене няма сиромаси в света. Има хора, които не са разработили талантите си, но те не са бедни. Докато развие талантите си и стане богат, човек може да работи и с мисълта си. Когато има нужда от пари, той може да проектира мисълта си към някой богат човек в света, да му изпрати известна сума. Обърне ли се направо към този банкер, той непременно ще иска трима души поръчители. Малко хора дават днес пари без поръчители. Като се намерите в трудно положение, вие започвате да се молите на Бога, да ви помогне някак, да подобрите материалното си положение. Молите се ден – два, но не получавате отговор на молитвата си. Защо? И тук се иска някой поръчител. За да ви даде известна сума, Бог търси някой добър, праведен човек, чрез когото да ви я предаде. Добрият човек играе роля на поръчител. Значи, и Бог иска поръчители. Когато дава, Бог никога не губи. Ако този, на когото е дал нещо, не е в състояние да плати дълга си, вместо него плаща онзи, който му е станал поръчител. Докато праведният не се подпише за поръчител на някого, Бог не му отпуща никаква сума.

Казвам: много проповедници ще срещнете в света, които препоръчват на хората да се отрекат от себе си, да раздадат имането си на бедните и да служат на Бога. Отлична е тази идея, но как трябва да се приложи? Ако един милионер рече да изпълни този съвет и раздаде богатството си на бедните, какво ще спечели? След това ще му кажат, че трябва да отиде в някоя гора, да се посвети на Бога и да прекара там 10-20 години в пост и молитва, далеч от съблазните и суетата на света. Ако и това направи, какво ще спечели? Ще се върне най-после в света да проповядва на хората, но вече остарял, окъсан, без пет пари в джоба си. Ще отиде тук-там да проповядва, но като го видят така остарял, окъсан, всички ще му кажат:Няма какво да проповядваш; тези идеи са за стари хора като тебе, те не са за младите. Младите трябва да си поживеят докато им е времето, та един ден като дойдат на твоето положение, останат сами, боси и окъсани, тогава ще потърсят Бога. Този светия ще се полута година-две сред тези материалисти хора, докато един ден каже:Напразно изгубих времето си!

И тъй по този начин човек нищо не може да направи. Чрез раздаване парите си на бедните и чрез отделяне от света той не може да научи закона на себеотричането, нито може да служи на Бога. Ако човек външно изпълни тия неща, след това той ще очаква отвън да получи нещо, и ако не получи, ще се разочарова от живота. Друг е законът, който хората трябва да имат предвид, когато се стремят към Божествения свят. Щом влезе в Божествения свят, човек първо придобива, а после дава.

Дават на някого известна сума, за да се съгласи на нещо, което не е в реда на Божиите закони. Ако сумата е малка, той отказва да свърши работата – не се подкупна. Увеличават сумата, докато най-после той отстъпи. Близките му го оправдават, че не могъл да издържи под напора на парите. Каква сила представят парите в себе си? Не се оправдавайте със силата на парите. Това е криво учение. Парите не са сила. Желанието на човека към забогатяване е силно, но не и парите.

Когато мисли, че е много умен, човекът престава да работи и загубва всичко, което е придобил. Когато богатият мисли само за богатството си и разчита на него, той постепенно обеднява. Такива хора влизат и излизат от дома си без да работят и в края на краищата, нищо не придобиват.

Златото се ражда в земята, то не се натрупва само по себе си. Следователно колкото по-добри и разумни стават хората, толкова повече злато се ражда в земята. Златото расте и зрее, както плодовете. Колкото по-лоши и неразумни стават хората, толкова повече се намаляват златото и скъпоценните камъни в земята. Тази е една от великите Истини на Живота. Човек сам трябва да внесе богатството в душата си. Има ли първичните идеи в ума си, той ще придобие вътрешно богатство на своята душа.

Най-основната е тази: първо да бъдеш НАЙ-ДОБЪР, второ да бъдеш НАЙ-УМЕН, трето да бъдеш НАЙ-СИЛЕН и да бъдеш НАЙ-БОГАТ! Д.У.С.Б. това е най-добрата пермутация! И това можете да си го турите като една формула. Вие можете да кажете: Не ми трябва богатство. Не е така! Богатството е потребно. Един богат е потребен. Без богатство не може! Та самото ни тяло е едно богатство, ръцете на човека са едно богатство! Неговите уши при сегашното състояние са едно богатство; неговите очи, неговите пръсти, всичко у човека е едно богатство! Богатството е потребно; но това богатство, за да може да се запази, то си има известна норма, път, по който трябва да мине.

Тескстовете са от лекции и беседи на Учителя Петър Дънов, публикувани в www.triangle.bg

Тагове: , , ,

Коментирай