Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

Работете за да учите, а не за пари – част 1

Робърт Кийосаки

През 1995 година ме интервюираха за един вестник в Сингапур. Младата репортерка пристигна навреме и интервюто започна веднага. Седяхме във фоайето на луксозен хотел, пиехме кафе и обсъждахме целта на посещението ми в Сингапур. Трябваше да поделя пространството със Зиг Зиглар. Той говори за мотивацията, а аз – за “Тайните на богатите”.
– Иска ми се един ден и аз като вас да стана автор на бестселър -заяви журналистката.
Бях видял няколко от статиите, които беше писала за вестника, и бях впечатлен. Имаше ясен стил и успяваше да привлече интереса на читателите.
– Имате страхотен стил – отвърнах аз. – Какво ви пречи да постигнете мечтата си?
– Творбите ми не стигат доникъде – промълви тя. – Всички казват, че романите ми са превъзходни, но нищо не се случва. Затова продължавам да работя за вестника. Така поне имам с какво да си плащам сметките. Вие имате ли някакво предложение?
– Да, имам – отговорих бодро аз. – Един приятел в Сингапур има школа, където учи хората как да продават. Води курсове на тази тема за много от водещите корпорации тук. Мисля, че ако се запишете в някой от тях, това ще допринесе много за кариерата ви. Репортерката настръхна.
– Да не искате да кажете, че трябва да се уча как да продавам? -Кимнах. – Не говорите сериозно, нали? Кимнах отново.
– Какво лошо има в това? – нещо я беше обидило и вече съжалявам че изобщо заговорих на тази тема. Бях опитал да помогна, а сега се налагаше да защитавам предложението си.


– Аз съм магистър по английска литература. Защо да ходя на училище, за да се обучавам за продавачка? Аз съм професионалистка. Изучих тази професия, за да не трябва да бъда продавачка. Мразя търговците. Единственото, което ги интересува, са парите. Защо тогава да се уча да продавам, кажете ми?
И започна да прибира разпалено вещите си в дипломатическото куфарче. Интервюто беше приключило.
На масичката за кафе лежеше един от по-ранните ми бестселъри. Взех го заедно със записките, които бе нахвърляла в бележника си.
– Виждате ли това? – посочих аз към записките. Тя сведе объркано очи към тях и промълви неразбиращо “Да”. Посочих отново към бележника й. Там пишеше: “Робърт Кийосаки, автор на бестселъри”.
– Тук пише “най-добре продаван автор”, а не “най-добре пишещ автор”.
Очите й се разшириха веднага.
– Аз съм ужасен писател. Вие сте превъзходна писателка. Имате магистърска степен. Съберете двете и ще се получи “най-добре продаван” и “най-добре пишещ автор”.
Погледът й пламна гневно.
-Никога няма да сляза толкова ниско, че да почна да се уча как да продавам. Не е работа на хора като вас да пишат. Аз съм професионално обучен писател, а вие сте продавач. Не е справедливо.
Прибра останалите си записки и побърза да излезе през голямата стъклена врата.
Поне на другия ден за мен излезе справедлива и ласкава статия.
Светът е изпълнен с умни, талантливи, образовани и интелигентни хора. Срещаме ги всеки ден. Те са навсякъде около нас.
Преди няколко дена забелязах, че колата ми не работи добре. Спрях в един автосервиз и младият монтьор я оправи за няколко минути. Той разбра какъв е проблемът само като се вслуша в звука на мотора. Бях изумен.
Тъжната истина е, че големият талант не е достатъчен.
Непрекъснато се шокирам от това колко малко печелят талантливите хора. Онзи ден научих, че по-малко от 5% от американците печелят повече от 100 000 $ годишно. Срещал съм изключително умни и високообразовани хора, които печелят по-малко от 20 000 $ на година. Един бизнесконсултант, специализирал в областта на медицината, ми обясни, че много от зъболекарите, лекарите и хиропрактиците водят непрестанна финансова борба. А дотогава си бях мислил, че още с дипломирането доларите започваха да текат в джобовете им. Въпросният бизнесконсултант ми каза:
– От голямото богатство ги дели само едно умение.
Тази фраза означава, че повечето хора трябва да научат и овладеят още само едно умение и приходите им ще започнат да нарастват експоненциално. Вече стана дума, че финансовата интелигентност е комбинация от счетоводство, инвестиране, маркетинг и право. Съчетайте тези четири технически умения и ще се убедите, че не е толкова трудно да правите пари с пари. Когато става дума за пари, единственото умение, което знаят хората, е да работят по-усилено.
Класически пример за синергията на уменията е младата писателка от вестника. Ако бе изучила прилежно умението на продажбата и маркетинга, приходите й щяха да нараснат драстично. Ако бях на нейното място, щях да завърша курсове за реклама на художествена литература и продажба. И вместо да работя във вестник, щях да си потърся работа в някоя рекламна агенция. Дори заплатата й там да е по-малка, тя щеше да научи как да общува и да рекламира с успех. Трябваше да отдели също така време, за да изучи изкуството връзки с обществеността, едно много важно умение. Щеше да разбере как да печели милиони от безплатно рекламиране. А нощем и през уикендите щеше да пише страхотния си роман. Когато го завърши, щеше да бъде по-добре подготвена да продава книгата си. И не след дълго щеше да се превърне в автор на бестселъри.
Когато написах първата си книга “Ако искате да бъдете богати и щастливи, не ходете на училище”, един издател предложи да сменя заглавието с “Икономика на образованието”. Отговорих, че с такова заглавие ще продам само две книги – една на семейството си и една -на най-добрия си приятел. Проблемът беше там, че те щяха да очакват да я получат безплатно. Бяхме избрали неприятното заглавие “Ако искате да бъдете богати и щастливи, не ходете на училище”, защото знаехме, че това само по себе си бе солидна реклама.
Аз самият съм за образованието и вярвам в образователната реформа. Защо иначе щях да продължавам да настоявам античната ни образователна система да бъде променена? И така, избрах заглавие, което щеше да ми осигури достъп до повече радио- и телевизионни предавания, само защото предизвиквах полемика. Мнозина ме мислеха за голям ексцентрик, но книгата се продаваше много добре.
Когато през 1969 година завърших Търговската морска академия, образованият ми татко бе много щастлив. “Стандарт Ойл ъв Калифорния” ме взе на работа заради флотата си от петролни танкери. Бях втори помощниккапитан и заплатата ми беше ниска в сравнение с това, което получаваха моите съученици, но все пак това бе първата ми работа. Получавах 42000 $ годишно, включително заплащане за извънредните часове, и трябваше да работя само седем месеца, полагаха ми се пет месеца ваканция. Ако исках, можех да тръгна с някой кораб за Виетнам и да удвоя заплатата си, вместо да почивам цели пет месеца.
Очакваше ме страхотна кариера, но аз напуснах след шест месеца и се присъединих към “Марин Корпс”, за да се науча да летя. Образованият ми татко беше съсипан, богатият ме поздрави.
Както в училище, така и на работното място най-популярната идея е “специализацията”. За да получаваш повече пари или да те повишат в службата, трябва да “специализираш”. Затова например лекарите започват да учат за специалност като ортопедия или педиатрия. Същото се отнася и за счетоводителите, архитектите, адвокатите, пилотите и много други.
Образованият ми татко вярваше в същата догма. Ето защо бе толкова щастлив, когато най-сетне защити доктората си. Но сам признаваше, че училищата възнаграждават хората, които учат все повече и повече, за все по-малко и по-малко.
Богатият татко ме насърчаваше точно за обратното.
– Важно е да се знае малко за много – препоръчваше той.
Ето защо години наред работих в различни области в неговите компании. Известно време бях в счетоводния отдел. Въпреки че най-вероятно нямаше да стана никога счетоводител, той искаше да уча чрез “осмоза”. Знаеше, че ще усвоя специфичния жаргон в професията и ще развия усещане кое е важно и кое – не. Работил съм също като строител, в търговията и маркетинга. Той правеше бизнесмени от двама ни с Майк. Затова настояваше да присъстваме на срещите му с банкери, адвокати, счетоводители и брокери. Искаше да знаем по малко за всички страни на неговата империя.
Когато напуснах добре платената си работа в “Стандарт Ойл”, образованият ми баща пожела да поговорим откровено. Беше смаян. Не разбираше решението ми да зарежа една толкова добре платена кариера, която освен всичко предлагаше множество други привилегии, много свободно време и възможност за повишение. И една вечер той ме попита защо съм напуснал. Така и не можах да му обясня, колкото и да се стараех. Моята логика не отговаряше на неговата. Проблемът бе там, че моята логика бе логиката на богатия ми баща.
Сигурността, която дава работното място, означаваше всичко за образования ми татко. А учението беше всичко за богатия татко.
Образованият татко мислеше, че съм учил, за да стана корабен офицер. Богатият татко знаеше, че отидох в училище, за да уча международна търговия, като студент пътувах с товарни кораби, големи и малки, петролни танкери и пътнически кораби до Далечния Изток и южните части на Тихия океан.
Богатият татко наблягаше върху това да остана в Тихия океан, вместо да предпочета пътуващите до Европа кораби, тъй като знаеше, че “изплуващите на повърхността нации” са в Азия, а не в Европа. Докато повечето ми съученици, в това число и Майк, правеха партита в студентските домове, аз изучавах търговията, хората, бизнесстиловете и културите в Япония, Тайван, Тайланд, Сингапур, Хонконг, Виетнам, Корея, Таити, Самоа и Филипините. Аз също ходех по партита, но не в студентските домове. Пораснах бързо.
Образованият татко просто не можеше да разбере защо напуснах и се присъединих към “Марин Корпс”. Казах, че искам да се науча да летя, но истинското ми желание бе да се науча да водя големи групи хора. Богатият татко ми бе обяснил, че най-трудното при управлението на една компания е справянето с хората. Беше прекарал три години в армията; образованият ми татко бе освободен от военна служба. Богатият татко ми бе помогнал да разбера колко е важно да се научиш да водиш хората в опасни ситуации.
– Следващото, което трябва да научиш, е да бъдеш лидер – заяви той. – Ако не си добър лидер, ще те прострелят в гърба, както се случва много често в бизнеса.
Когато се върнах от Виетнам през 1973 година, аз се уволних, въпреки че обичах да летя. Започнах работа в “Ксерокс Корпорейшън”. Причината да го направя определено не бяха парите. Бях свенлив човек и мисълта за продажбите бе най-плашещото нещо за мен. А “Ксерокс” осигурява една от най-добрите програми в Америка за обучение в областта на продажбите.
Богатият татко се гордееше с мен. Образованият татко се срамуваше. Смяташе, че търговците са много под него, интелектуалеца. Работих с “Ксерокс” в продължение на четири години, докато превъзмогнах страха си от чукането по вратите, за да не бъда отблъснат. След като започнах да фигурирам постоянно сред първите петима по броя на продажбите, аз напуснах и продължих нататък, като оставих още една чудесна кариера с превъзходна компания.
През 1977 година основах първата си компания. Богатият татко ни бе научил с Майк да управляваме компании. Сега трябваше да се науча да ги създавам и да им помагам да стъпват на крака. Първият ми продукт, портфейл от найлон и велкро, се произвеждаше в Далечния Изток и се пренасяше с кораб до един склад в Ню Йорк, близо до училището, в което бях ходил. Обучението ми бе приключено; време беше да изпробвам крилете си. Ако се провалях, щях да се разоря. Богатият татко каза, че е по-добре човек да се разори пред трийсетата си година.
– Така все още имаш време да дойдеш на себе си – обясни той.
Малко пред трийсетия ми рожден ден първият ми товар напусна Корея и се отправи към Ню Йорк.
Днес продължавам да се занимавам с международен бизнес. И, както ме бе посъветвал някога богатият ми баща, продължавам да търся изплуващи на повърхността нации. Днес инвестирам в Южна Америка, Азия, Норвегия и Русия.
Едно старо клише твърди, че “работното място означава да бъдеш вечно на ръба на разорението”. И, за жалост, това е истина за милиони хора. Тъй като според училището финансовата интелигентност не е интелигентност, повечето наемни работници работят здраво и плащат сметки, като едва свързват двата края.
Според една ужасна теория “служителите работят дотолкова усърдно, колкото да не бъдат уволнени, а собствениците плащат минимума, необходим, за да ги задържат”. И ако се вгледате в счетоводните разчети на повечето компании, по-точно – в частта със заплатите, ще се убедите, че в това има известна истина. Резултатът е, че повечето наемни работници никога не се придвижват напред. Те правят това, на което са ги учили: “Намери си сигурна работа.”
Повечето от тях се съсредоточават върху заплащането и краткотрайната полза, но след изтичането на по-дълъг период от време става ясно, че тази позиция е губеща.
Аз препоръчвам на младите хора да си търсят работа по-скоро заради това, което ще научат, отколкото заради онова, което ще печелят. Да се огледат добре, преди да решат какви умения желаят да усвоят и преди да изберат определена професия, за да не попаднат в капана на “омагьосаната въртележка на плъховете”.
Попаднат ли веднъж в продължаващия цял живот процес на плащане на сметки, те заприличват на хамстерите, тичащи по малкото метално колело. Косматите им крачета се движат с голяма скорост, колелото се върти бясно, но утре сутринта пак ще си бъдат в същата клетка. С две думи – страхотно постижение.
Във филма “Джери Макгуайър” с Том Круз имаше доста впечатляващи моменти. Една реплика ми се стори особено истинска. Става дума за сцената, в която Том Круз напуска фирмата. Току-що са го уволнили и той пита цялата компания: “Кой иска да дойде с мен?” Всички стоят като замръзнали и не издават звук. Само една жена се обажда: “Бих искала, но след три месеца ме очаква повишение.”
Това е може би най-вярното твърдение в целия филм. Обикновено точно то кара хората да продължават да работят като наемници и да си плащат сметките. Знам, че образованият ми баща се надяваше всяка година да му увеличат още заплатата и всяка година оставаше разочарован. Тогава се връщаше на училищната скамейка, за да получи допълнителна квалификация с надеждата, че този път ще го повишат и, разбира се, го чакаше ново разочарование.
Въпросът, който задавам често на хората, е:
– Къде ще те отведат тези ежедневни занимания?
Питам се дали хората се питат къде ще ги отведе работата им или влизат в ролята на хамстера?
Сирил Брикфийлд, бившият изпълнителен директор на Американската асоциация на пенсионерите докладва, че “личните пенсии са в истински хаос. Първо, 50% от работната сила днес няма пенсия. Само това вече е основание за сериозни притеснения. А 75%-80% от останалите 50% имат пенсии в рамките на 55 $, или 150 $, или 300 $ месечно.”

Източник: Робърт Кийосаки, «Богат татко, беден татко. Уроците за парите, на които богатите учат децата си, а бедните и средната класа – не»

Издател: ИК “Анхира”, ISBN 954-9882-19-5

3 Коментара

  1. Много интересно виждане.
    Преди известно време в този блог прочетох за книгата “Едноминутен мениднър” и си я гупих. Станах много доволен.

    Сега определено ще си купя и книгата за Богат татко, беден татко.

    Благодаря за вдъхновяващите статии.
    Желая ви много успех и много богатство.

  2. Благодаря ви :)

    Да, книгата определено си заслужава!

Trackbacks

  1. Работете за да учите, а не за пари - част 2 | богатство.нет

Коментирай