Богатство.net

Истинското богатство е вътре в теб

САЩ и Япония през погледа на Акио Морита

Япония е свикнала да живее при голяма гъстота на населението. Затова сме се научили да правим път на конкурентите си и да им даваме известна свобода. Налага се да прибягваме до компромиси. Усетът към компромиса е ключов елемент на нашата правна система и човешките ни взаимоотношения. Знаем, че в много случаи трябва да жертвуваме част от желанията си. В САЩ, доколкото ми е известно, компромисите са почти непознати. Американците или поне онези американци, които съм срещал през изминалите 40 години, твърде често са склонни да приемат за правилни единствено своите мнения и постъпки. Историята доказва, че те наистина умеят добре да правят много неща. Ние до голяма степен се учим от Америка, но лично аз смятам, че американците трябва да се научат да правят компромиси и да се вслушват в останалите.
В Япония най-добрият ръководител не е този, който непрекъснато обикаля, за да дава инструкции на подчинените си. Действително добрият ръководител трябва да определя на сътрудниците си само общите насоки, да насърчава самочувствието им и да им помага да си вършат добре работата. Този подход води до повече оригиналност и нови идеи.
Ако живееш с убеждението, че ти винаги постъпваш най-правилно, големите идеи на времето ще те подминат. Американците смятат, че тяхната система трябва да се наложи навсякъде по света, но те не бива да са слепи и глухи за подходите на другите държави. Много американски фирми след сериозно проучване на чуждия опит са успявали да повишат производителността на труда и да стабилизират работната сила чрез съчетаване на наученото от други страни със собствените им идеи.
Когато „Дженерал Мотърз“ създаде първото по рода си смесено предприятие с автомобилната компания „Тойота“, споразумението предвиждаше изграждане на завод за монтаж на малки автомобили в Калифорния. Отначало ръководството на завода беше оставено изцяло в ръцете на японския партньор за да може „Дженерал Мотърз“ да се запознае с методите на японското управление и с приложението им в САЩ. Това по мое мнение беше много мъдър ход.
Мисля, че желанието да прехвърлиш вината на другия, а не да я потърсиш в себе си, е естествена човешка реакция. Американските оплаквания от затворения японски пазар за далекосъобщителна техника бяха достигнали връхната си точка, когато се случи да присъствувам на едно съвещание на Хавайските острови заедно с тогавашния специален търговски представител на САЩ Бил Брок. Заговорихме на тази тема и той направо ми заяви: „Съществува огромен дебаланс в далекосъобщителната техника. Япония продава 11 пъти повече оборудване от този тип на американския пазар в сравнение с американския износ за Япония!“. Той изглеждаше поразен от огромната цифра, както всъщност би могло да се очаква. „Защо японците не купуват нашето оборудване?“, настояваше за отговор той.
През 1985 година японският пазар на далекосъобщителна техника не беше толкова отворен за чуждестранни стоки, колкото американския — дотук твърдението му беше вярно. Струваше ми се обаче, че японският пазар скоро ще се открие по-широко, тъй като японската телефонна корпорация, която дотогава беше държавен монопол, беше на път да се превърне в частна. Оказах се прав. С изключение на някои второстепенни проблеми, останали от миналото, в момента Япония и САЩ имат най-отворените пазари за далекосъобщително оборудване в света. В подкрепа на казаното мога да приведа един съвсем прост пример. Япония е единствената държава в света, като се изключат САЩ, където можеш да си купиш американски телефон, да го включиш в контакта и да го използуваш направо. За съжаление повечето от американските телефони сега се произвеждат в Сингапур.
Но аз исках да кажа нещо много сериозно на г-н Брок. „Знаете ли, г-н Брок“, започнах аз, „оборудването, за което говорите, не е предназначено за широките потребителски кръгове. То се търси от специалисти в областта на съвременните технологии, които познават работата си отлично. Такива хора не купуват, водени от прищевки, хрумвания или повърхностни съображения за цената“. Той беше принуден да се съгласи. „Ето защо ако производителите на американска далекосъобщителна техника предлагат толкова качествени стоки, че да впечатлят купувачи, можете ли да ми обясните причините за предпочитанията на американските оператори на далекосъобщителна техника към японските, а не американски изделия? Би трябвало да зададете същия въпрос на американските фирми, вместо да ни обвинявате в прекомерни продажби“. Напомних му, че не може да се продаде онова, което хората не желаят да купят.
Когато помагах на „Дженерал Мотърс“ да направи първите си инвестиции в Япония, мислех, че ще използува японския си партньор за продажба на колите си в Япония и няма да разчита на един-единствен търговски агент за цялата страна, както прави и до днес. Но „Дженерал Мотърс“ постъпи по друг начин: помоли японския партньор да изнася за Америка двигатели и по-късно _ готови малолитражни автомобили. Впоследствие „Дженерал Мотърс“ настояваше за изключения от споразумението за доброволни ограничения, което японските производители приеха, за да облекчат състоянието на американската промишленост. „Дженерал Мотърс“ искаше увеличение на внасяните от Япония коли. Към тях се присъедини Лий Лакока от „Крайслер“, който известно време беше най-отявленият привърженик на ограничаването на японския внос за САЩ. (После се оказа, че една от японските малолитражни коли, модел 1986 година, внасяна от „Дженерал Мотърс“, зае първо място по икономичност сред автомобилите на американския пазар).
Не вярвам, че това е пътят, по който американската промишленост ще повиши конкурентоспособността си и ще реши проблема с търговския дебаланс. В беседа пред Масачузетския технологически институт изтъкнах, че нашият завод в Калифорния осигурява 85% от всички наши телевизори на американския пазар. Останалото количество са малки приемници, които доставяме от Япония. Всъщност ние изнасяме кинескопи от Америка за заводите ни в Япония. Десетки японски фирми работят в САЩ. Те произвеждат коли, камиони, авточасти, музикални инструменти, прибори за машиностроенето, електронни устройства, телевизори, ципове, соев сос и др. Всички те са направили известен компромис, за да произвеждат в Америка. Зная със сигурност това, защото чрез организиране на производство в САЩ ние жертвуваме част от печалбите, които бихме могли да реализираме от вноса на японски стоки. Вярно е, че при това положение се възползуваме от възможностите за бързи доставки и други предимства, но не трябва да се забравя, че японските фирми, които имат производствена дейност в САЩ, допринасят за развитието на американската икономика по най-различни начини — намалява се вноса от Япония, създават се работни места, осъществява се трансфер на технологии, развива се мрежата от услуги.
Същевременно американските фирми-производителки на полупроводници сега произвеждат значителни количества в Япония, които изнасят в САЩ както за фирмите-майки — например „Тексас Инструмънтс“ или „Моторола“ — така и за други компании. Но тези доставки увеличават японския износ и задълбочават липсата на баланс в търговията. Около една трета от японския износ за САЩ представлява промишлени стоки, които се купуват от американските фирми, а не от потребителите. В действителност последните статистически данни от 1985 година показват, че около една трета от общия обем на износа от Япония за САЩ, равняваща се на 19 милиарда долара в стойностно изражение, представлява доставки от японски филиали за фирмите-майки в САЩ — както крайни продукти с американска търговска марка върху тях, така и отделни части.

Източник:

„Произведено в Япония: Акио Морита и Сони”, Шимомура, Рейнголд, Морита; www.chitanka.info

Тагове:

Коментирай