Да живееш от чуждия боклук
Клошари и скитници ровят в кофите за боклук. Каручка, пълна с роми и ескортирана от 3-4 песа, паркирала пред контейнери за отпадъци. Това са гледки, с които ти си свикнал и за съжаление, не ти правят особено впечатление (стига да не те нападнат кучетата).
Нормално облечен мъж, представител на бялата раса, на средна възраст. Кафяви джинси, сносно зимно яке, шапка, ръкавици, зимни обувки. Върви с раница на гърба, вероятно отива на работа. Спира пред трите контейнера за боклук и започва да рови.
Сигурно не си видял, най-вероятно си хвърля нещо. Не, по-дяволите, не си кьорав в крайна сметка – човекът тършува из кофата и събира отпадъци.
Когато той те поглежда с един такъв, особен поглед, осъзнаваш, че стоиш до него и го зяпаш. Затваряш си устата, свеждаш глава и гузно си хвърляш боклука в съседната кофа.
Срам те е.
Не знаеш защо, но те е срам, че някой, който изглежда като теб, живее от чуждия боклук.
Кофти ти е, защото историята е по действителен случай.
Радислав Кондаков


Няколко пъти ми се случва следното: излизам и взимам боклука, за да го изхвърля. Но на кофите виждам ромско семейство, което е ангажирано с ровене, а някое малко циганче е заровило цялата си глава в кофата и търси… При което, отминавам кофите и тръгвам с боклука по улицата, докато не намеря други кофи. Не мога просто да заметна боклука си по главата на хората или да ги помоля да се отместят.
Но в едно друго нещо съм сигурна, ако това ме притеснява, то тях със сигурност няма да ги притесни…
Да, и аз съм се чувствал така, макар че съм хвърлял в същата кофа. Не ги притеснява. Но може би не всички.
В родните места на тези хора, препитанието е по-слабо от колкото в софийските кофи за боклук.
История и от мен:
Седя си в едно кафене, а срещу мен боклуджийска кофа. Минава клошар и си намира нещо, минава втори и за него също има и така 7-8 души си изравят по нещо, от което могат да имат известна полза. Ние ли изхвърляме ценни неща, или хората се задоволяват с боклуци ? Кое е истината ?
Тъжна история! Дано повече хора, и ние дори, ценим, това, което имаме!
@ Макс – И двете. За теб 2 кг. желязо са боклук, а за друг – основният му доход…
@ Иво – дано…
Един приятел така ровеше, но беше изхвърлил погрешка нещо, което не беше за изхвърляне.