богатство.нет

Нийл Доналд Уолш

Мнозина поддържат мисълта, че парите са априори нещо лошо. Не зная дали Вие мислите по този начин. Но някои хора таят подобна мисъл почти несъзнателно. С други думи, ако ги запитате съвсем направо: „Мислите ли, че парите са нещо лошо?” Те ще ви казват, „Не, парите са нещо хубаво”. Мнозина биха ви отговорили така. Но те постъпват така, сякаш парите са нещо лошо.
Ще ви дам един пример. Познавам човек, който никога не би признал, че в него се е загнездила идеята, че парите са нещо лошо. За нея, фактически парите са нещо добро, но тя ви прави някаква услуга, например закарва ви до летището, което значи, че Кара два часа до летище „Феникс” и обратно и Когато ти слезеш на „Феникс” и кажеш: „Позволи ми да ти оставя само няколко долара за бензин”, ти чуваш в отговор: „О, не, не. В никакъв случай, в никакъв случай”.
Не ви ли се е случвало някой да ви направи услуга и когато му предложите малко пари просто като компенсация за разходите, които е направил, той не иска да приеме парите? Какво смятате, че е това? Той е щастлив да приеме вашата благодарност, но не желае да приеме вашите пари. Защото по някакъв начин да приеме пари за добрината, която е направил, му се струва някак си като че ли омърсява добрината. Нали разбирате, това го свежда до ниво, което започва да ви се струва малко обидно. Между другото, такова отношение на мен лично не би ми се сторило обидно. Така че, ако някой пожелае да ми даде пари за това, че съм направил нещо хубаво, трябва само да ми каже. Ще взема всички пари в стаята. Това понякога е трудно да бъде казано, защото хората искат да мислят: „О, Нийл е наистина е духовен човек. Той не би трябвало да говори такива неща.” Аз обаче ще говоря такива неща.
Навремето познавах един човек на име преподобният Ике, Който обичаше да Казва: „Обичам парите и парите ме обичат.” Това е велико послание: Аз обичам парите и парите обичат мен. Аз не бих се наел да твърдя, че в моята вселена Бог е всичко, само не и пари. По-скоро заявявам, че Бог е всичко, включително и пари; парите са само друга форма на енергия, Която ние наричаме Бог.
Не зная дали наскоро сте следили новините, но тъкмо оня ден имаше дълга история в един от националните вестници във връзка с червен Китай. Те в момента извършват тази невероятна промяна на съзнанието там. Сега те са започнали да говорят на хората за достойнството и величието на това да печелиш и да имаш пари. Представяте ли си? Това е в червен Китай, който между другото е една от двайсет и седемте страни, които са превели книгите „Разговори с Бога”. Преди няколко месеца разбрахме, че са откупени правата на превода - и представете си, от Народна република Китай.

Продължи към пълния текст »

Дейл Карнеги

От 1912 година повече от 500 хиляди мъже и жени са били слушатели в курсовете по ораторско изкуство където се прилагаше моят метод. Много от тях обясниха в писмена форма защо са започнали да изучават този предмет и какво са разчитали да постигнат в резултат на занятията. Разбира се, всеки от тях се изразява различно, но главният стремеж на авторите на тези писма, основната потребност, изпитвана от преобладаващото болшинство, съвпадат поразително. „Когато ми се наложи да стана и да започна да говоря, — пише един от моите кореспонденти, — аз се чувствам така скован, така се вълнувам, че не съм в състояние ясно да мисля, не мога да се съсредоточа, забравям какво съм искал да кажа. Аз искам да придобия увереност в себе си, спокойствие и способност да мисля, изказвайки се пред аудитория. Аз искам да се науча да подреждам мислите си в логически ред, ясно и убедително да се изказвам пред група или аудитория в делова среда или в клуба.” Хиляди изказвания имат почти същия характер.
Ще приведа конкретен пример. Преди няколко години един джентълмен, когото ще назова тук мистър Д. У. Джент стана слушател в моя курс по ораторско изкуство във Филаделфия. Скоро след .започването на занятията той ме покани да закуся с него в клуба на промишлениците. Това беше човек на възраст, който винаги е водил активен живот, ръководил е своето предприятие, играел е водеща роля в живота на религиозната община, а също така се е занимавал с обществена дейност. Когато седяхме на масата, той се наведе към мен и ми каза:
— Нееднократно са ми предлагали да се изкажа на различни събрания, но аз съвсем не можех да го направя; започвам така да се вълнувам, главата ми става съвършено празна, и затова през целия си живот съм отбягвал публичните изказвания. Но сега, когато станах председател на съвета на настоятелите на колежа, аз съм задължен да председателствам заседанията му и просто ми е необходимо нещо да говоря… Как мислите, ще мога ли да се науча да се изказвам на моята възраст?
— Дали ще можете мистър Джент? — отговорих аз. — В това няма никакво съмнение. Зная, че ще можете и знам, че ще се научите, само ако практикувате и изпълнявате моите указания и препоръки.
Искаше му се да ми вярва, но перспективата му изглеждаше твърде светла, твърде оптимистична.
— Боя се, че говорите така само от любезност, — отговори той. — Вие само се опитвате да ме ободрите.
След като завърши учебния курс, за известно време изгубихме връзка, а по-късно отново се срещнахме и отново закусихме заедно в клуба на промишлениците. Седяхме в същия ъгъл, на същата маса катр предишния път, Аз му напомних за нашия разговор и го попитах действително ли съм проявил прекомерен оптимизъм. Той извади от джоба си бележник в червена подвързия и ми показа списък от свои предстоящи публични изказвания и датите, за които са насрочени.
— Способността да се изказвам, удоволствието, което изпитвам при това, допълнителната полза, която мога да допринеса на обществото — всичко това влиза в числото на най-радостните явления в моя живот.
Малко преди това във Вашингтон се е състояла важна конференция по въпросите на разоръжаването. Когато стана известно, че английският министър-председател възнамерява да вземе участие в нея, филаделфийските баптисти му изпратили телеграма с покана да се изкаже на масов митинг, за свикването на който било взето решение. И мистър Джент ми съобщи, че от всички баптисти в града именно него са го помолили да представи на аудиторията английския премиер.
И това беше същият този човек, който по-малко от три години преди това седеше с мен на тази маса и мрачно ме питаше какво мисля по това дали ще може някога да се научи да се изказва публично!

Продължи към пълния текст »

Ноел Батън

За да постигнем истински успех в живота, ние трябва да станем свръхдуховни, но все пак трябва да управляваме нашата духовност и интуиция чрез приоритети и реализъм, две от функциите за самоконтрол на нашето ляво мозъчно полукълбо, които са необходими за постигането на хармония. Тъй както много от последователите на Фройд са успели, така и голям брой от тях, следвали интуицията си, са изгубили правилната посока по пътя си, тъй като са се отдалечили твърде далеч от уравновесеността и реалността.
Както споменах и преди в тази книга, истинската сила на безусловното следване на нашата интуиция е доказана от най – великите философи и исторически личности. Исак Нютън и Алберт Айнщайн са имали безбройни сънища и интуитивни усещания, които са им помогнали да открият математически закони на вселената. Едгар Кейс и Хари Едуърдс са имали сънища и интуитивни прозрения, с които са открили хиляди лекарства и лечения за множество заболявания, които медицинската наука е обявила за нелечими. Зигмунд Фройд, Йозеф Бройер и Карл Юнг – те всички са имали сънища, мечти и интуитивни прозрения, които са им помогнали да открият някои от най – прогресивните закони на психологията, създали основите на съвременната психология, психосоматика и психотерапия.
Това са хора, които са постигнали величие благодарение на тяхното въображение и идеи, защото са отказали да позволят на бариерите на привидната невъзможност да ги възпрат. В тази действителност на въображението ние сме способни да разкрием всяка тайна и да извършим всеки подвиг.

Невероятната история на Ерик Уайхенмайер
Въображението не изисква зрение на очите, а вътрешно “зрение”
Най – удивителният човек, за когото някога съм чувал в моето търсене на истории за успеха, е Ерик Уайхенмайер. Ерик загубил зрението си поради заболяване на ретината на тринадесет години, но загубата на зрението не можела да се сравни с невероятното вътрешно познание и интуиция, които получил в замяна. Едно от нещата, които чул след като загубил зрението си, било, че трябвало да живее живот според собствените си ограничения и възможности и вероятно този коментар го окуражил да изследва какви точно са неговите ограничения и възможности. Защото ние можем да реализираме в пълнота способностите си само, ако подложим на проверка границите на нашия истински потенциал.

Продължи към пълния текст »

Със съзнателното осмисляне на начина, по който се чувстваш, ще ставаш все по-добър в това да насочваш Изначалната Енергия и ще се превърнеш в обучен и радостен съзнателен творец. С практика ще можеш да постигнеш фокусиран контрол над тази Творческа Енергия. Като умел скулптор ще изпитваш наслада от оформянето на тази Енергия, която създава светове и ще я насочваш към личните си творчески усилия.
При съсредоточаването на Творческата Енергия трябва да вземеш предвид два фактора: първо - силата, интензивността и скоростта на Енергията и второ - собственото ти ниво да допускане или съпротивление. Първият фактор зависи от времето, което си прекарал в обмисляне на желанието си и колко конкретно е то. С други думи, когато от дълго време искаш нещо, притегателната ти сила е много по-голяма, отколкото ако днес за пръв път си го помислил. Също така, когато си мислил известно време и си преживял контраст, който ти е помогнал да го определиш по-точно, желанието ти го извиква към теб с още по-голяма сила. Когато едно желание достигне такава сила, интензивност или скорост, за тебе е съвсем лесно да почувстваш как се справяш с втория фактор на допускане или съпротивление.
Когато мислиш за нещо, което искаш много отдавна, и забелязваш, че в този момент то все още не се е случило, в теб се заражда силна отрицателна емоция, защото мислиш за нещо, което има много силна вибрационна енергия и към което не си вибрационно настроен. Но мислейки за нещо, което искаш от много време и си представяш как то се случва, тогава емоцията, която изпитваш, ще бъде радостно очакване или нетърпение.
И така от начина, по който се чувстваш, можеш да разбереш дали в този момент си настроен към желанието си или към неговото отсъствие; дали допускаш желанието си или му се съпротивляваш и дали в този момент му помагаш или му пречиш.
Ле е въпрос на контролиране на мисли, а на насочването им,
В своето общество на високо технологично развитие, в което имате достъп до почти всичко, което се случва на планетата ви, вие непрекъснато сте обстрелвани и заливани с мисли, идеи, представи, които понякога сякаш нахлуват в личното ви преживяване. Струва ви се невъзможно да контролирате мислите си, когато има толкова много информация. По-скоро ви се струва нормално да насочите вниманието си към онова, което стои пред вас.
Ние не те насърчаваме да положиш усилие да контролираш мислите си, а по-скоро да използваш усилието си, за да ги насочваш. И не става въпрос толкова за това да насочваш мислите си, колкото да потърсиш чувство, защото да потърсиш чувството, което искаш да изпитваш, е по-лесния начин да задържаш мислите си вибрационно настроени спрямо онова, което според теб е добро.
Продължи към пълния текст »

Д-р Уейн Дайър

Ако сте готови да опитате сериозно „позицията на силата”, ще трябва да престанете да цените други хора повече от себе си като притежаващи стойност и достойнства. Винаги, когато приписвате някому по-голям авторитет, отколкото на себе си, се поставяте в ролята на жертва. Понякога издигането на определени хора над другите се приема като обществена норма, например с употребата на титли и звания, и се налага да нарушите нормата, за да наложите своята гледна точка. Умелите манипулатори често настояват да се обръщате към тях с титлите им, а те ви говорят на малко име.
Основен принцип за всички възрастни е: винаги се обръщайте към хората на малко име, освен ако те не покажат ясно, че желаят да се обръщате към тях по друг начин.
Един мой съсед на име Том разбра колко е разумно да разговаря с хората на малко име и по принцип вече отказва да употребява титли, когато това би го поставило в неизгодно положение. Един ден отиде в училището на сина си, за да разговаря с директора за преместването на детето в друг клас. Учителят на момчето очевидно проявяваше неразбиране към нуждите му. Имаше възможност то да бъде преместено 8 по-добър клас. Том знаеше, че политиката на училището е да не мести учениците от 8 клас, макар в случая това да ставаше за сметка на образованието на сина му.
Директорът (съзнателно или не, няма значение) приложил различни силови трикове, за да накара Том да се отбранява. Първо, той седял зад голямо бюро, а на Том предложил стол, който бил прекалено малък, и в близост нямало нищо, зад което Том да може „да се скрие”. когато секретарката го въвела, директорът се правел на много зает. Сякаш нямал много бреме за такъв дребен въпрос. И най-вече, секретарката го представила на Том като господин Клейборн.
Преди срещата Том попитал секретарката как е малкото име на директора. Тя му отговорила: „Ами, и аз не съм съвсем сигурна. винаги си е бил господин Клейборн. в края на краищата, нали е директорът на училището.”
Затова първият въпрос на Том към господин Клейборн бил: „как е малкото ви име?”
За момент директорът застинал. Никога не му се било случвало родител да започне разговора по такъв начин. Станало му ясно, че си има работа с някой, който няма да се държи неуверено като другите.

Продължи към пълния текст »

Докато животът ми си минаваше, имах възможността да наблюдавам някои неща, върху които си струва да се замисли човек. Едно от тях беше всеизвестният факт, че тихите, съвестни служители, които винаги са погълнати от работата си, харесват тази работа, имат си дом, имат достатъчно, за да се хранят и да се обличат, грижат се за семействата си, уважавани са от висшестоящите (относително), имат сякаш идеален живот. Те нямат тежнения и стремежи да са нещо повече от съседите си, не полагат безсмислени усилия да направят нещо или да бъдат нещо повече от собственото си просто, уютно и щастливо аз.
Също така е известно, че когато се зададе повишение в службата, тези надеждни, мълчаливи хора го получават, докато техните блъскащи се, шумни, бързащи, тревожещи се, откриващи грешки, хапещи и ръмжащи колеги си остават на старите позиции, затрупвани от дългове и вечни безпокойства. При контактите си с работодатели забелязах сякаш нов елемент, който го нямаше при служителите. Това беше чувството на безрезервна самоувереност. Тогава ми дойде на ум, че вероятно тази вяра, или липсата й, е разликата между работодател и работник.
По-късно имах възможност на живо да наблюдавам някои от водещите умове в света на бизнеса и ми се стори, че сред качествата, уникални за всеки един, присъства една характерна сила, нещо съвсем ясно доловимо при общуване с тези хора. Те бяха способни да мислят за хиляди неща, докато другите мислят за стотици, и да постигат тези неща със същата лекота. Те бяха широко скроени, силни, пълни с вяра индивиди, които подчиняваха енергията си на постигането на мащабни начинания, самата мисъл за които би хвърлила в ужас обикновения човек.
Забелязах също така, че най-мъдрите, тези, които можеха да видят най-далеч в перспектива, бяха тихи, спокойни мъже, които не могат лесно да бъдат изкарани от равновесие. Някои от най-умните бяха неспособни да правят пари в области извън техните тесни интереси. От това в крайна сметка заключих, че мъдростта идва чрез мира и спокойствието и че мъдростта без сила е слаба. Докато един дава воля на ума да реши какво трябва да се прави, друг смята за абсолютна необходимост да изпълнява това решение. Сила без разум, развихряща се нашироко в безполезни и погрешни посоки, не постига нищо или почти нищо.
Продължи към пълния текст »