богатство.нет

Независимо дали се проявява вътре във фирмата или в начина, по който тя работи с бизнеспартньорите си и, за жалост, с клиентите и потребителите, пасивното саботиране е значителна, но невидима стойност, отразяваща се отрицателно върху конкурентоспособността и просперитета на организацията. Колкото повече са изложени на шефски мениджмънт работещите в дадена фирма - или така са свикнали да бъдат „командвани”, че възприемат всяко изискване от страна на ръководството като „юркане”, - толкова по-охотно и дори с радост прибягват към упражняване на малкото власт, с която разполагат, а именно да саботират пасивно работата.

Едва ли има ден, в който да не се сблъскваме с прояви на пасивно саботиране, когато един или друг служител сякаш вижда мисията на живота си в изрази от рода на: „Съжалявам, но не мога да ви помогна”, „Невъзможно, искането ви е в разрез с фирмената политика”, „Не съм упълномощен за това”, „Трябва да почакате” или краткото и категорично „Не”.

Продължи към пълния текст »

Робърт Кийосаки

През 1995 година ме интервюираха за един вестник в Сингапур. Младата репортерка пристигна навреме и интервюто започна веднага. Седяхме във фоайето на луксозен хотел, пиехме кафе и обсъждахме целта на посещението ми в Сингапур. Трябваше да поделя пространството със Зиг Зиглар. Той говори за мотивацията, а аз - за “Тайните на богатите”.
- Иска ми се един ден и аз като вас да стана автор на бестселър -заяви журналистката.
Бях видял няколко от статиите, които беше писала за вестника, и бях впечатлен. Имаше ясен стил и успяваше да привлече интереса на читателите.
- Имате страхотен стил - отвърнах аз. - Какво ви пречи да постигнете мечтата си?
- Творбите ми не стигат доникъде - промълви тя. - Всички казват, че романите ми са превъзходни, но нищо не се случва. Затова продължавам да работя за вестника. Така поне имам с какво да си плащам сметките. Вие имате ли някакво предложение?
- Да, имам - отговорих бодро аз. - Един приятел в Сингапур има школа, където учи хората как да продават. Води курсове на тази тема за много от водещите корпорации тук. Мисля, че ако се запишете в някой от тях, това ще допринесе много за кариерата ви. Репортерката настръхна.
- Да не искате да кажете, че трябва да се уча как да продавам? -Кимнах. - Не говорите сериозно, нали? Кимнах отново.
- Какво лошо има в това? - нещо я беше обидило и вече съжалявам че изобщо заговорих на тази тема. Бях опитал да помогна, а сега се налагаше да защитавам предложението си.

Продължи към пълния текст »

Цялото ти поведение е резултат от мислите, които го предшестват.

Всъщност много по-лесно е да не пушиш и да не ядеш, отколкото да го правиш. Твоят ум те убеждава в обратното.

Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в крайна сметка те завладява. И по ирония, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества.

За да материализираш даден мисловен образ, трябва да бъдеш готов да направиш всичко необходимо за превръщането му в реалност.

Продължи към пълния текст »

Бизнесът твърде често прилича на война. Тогава защо да не се поучим от един от най-големите военни стратези – Сун-Дзъ. Тук ви предлагаме избрани негови мисли:

Някогашните велики пълководци отпърво са се застраховали от възможността за поражение, а сетне са изчаквали сгода да сразят врага.

Предпазването от поражение е в наши ръце. Ала сгодата да сразим врага ни предоставя самият той.

И така, добрият пълководец е в състояние да избегне поражението, но не може да бъде сигурен, че ще разгроми врага.

Продължи към пълния текст »

Индианците от Дакота имат следната мъдрост:

Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него.

Но в бизнеса често предприемаме други стратегии за правяне с проблема:

… снабдяваме се с по-як камшик !!!
… сменяме ездача !!!
… казваме, че винаги сме яздили този кон !!!
… създаваме работна група, за да анализира коня !!!
… посещаваме други места, за да видим как яздят там умрели коне !!!

Продължи към пълния текст »

Световната финансова криза явно вече е парализирала повечето умове, щом се стигна до препоръки за преодоляването й, като тези:

Идеите в “От пепелищата на кризата”

- разглобяване на банките. Вместо да ги консолидират, компрометираните финансови институции трябва да бъдат свити до ниво, на което няма да застрашават цялата система

- сегрегация на финансовите пазари. Разделяне на дейности като търговия с книжа и търговско банкиране. Нуждаем се от финансови институции с конкретни функции, а не такива, които се хвърлят по това, което е модно

- вкарване на всички екзотични финансови инструменти в балансовите книжа, безпощадна ревизия и официалното им лицензиране

Продължи към пълния текст »